Най-старите известни гръбначни животни вероятно са възприемали света не с две, а с четири очи, сочи ново изследване, публикувано в Nature. Откритието хвърля нова светлина върху ранните етапи от еволюцията на гръбначните - групата, към която принадлежи и човекът.

Фосилите произхождат от района Кунмин в Китай, известен с изключително добре запазените си находки от ранния Камбрий - първият геоложки период от палеозойската ера. Екипът, ръководен от Сихан Чжан и Пейюн Конг, е анализирал два вида от групата myllokunmingiid- считани за най-древните известни гръбначни, живели преди около 518 милиона години.

При екземплярите ясно се различават четири тъмни петна в предната част на тялото - две по-големи отстрани на главата и две по-малки, разположени по средната линия между тях. Досега се смяташе, че втората двойка представлява носни капсули. Това обаче противоречи на данните, че ранните гръбначни са имали само една ноздра.

Под електронен микроскоп изследователите откриват меланозоми - микроскопични структури, съдържащи меланин. Пигментът е ключов за образуването на зрителни изображения, тъй като абсорбира светлина. Освен това са открити и следи от леща, което подсказва, че всички тези структури са били функционални "камерни" очи.

Според съавтора на изследването Якоб Винтер от University of Bristol, е впечатляващо да си представим, че предците ни са плували в древните океани с четири очи и вероятно са имали значително по-широко зрително поле.

Учените предполагат, че допълнителната двойка очи е била еволюционно предимство в условията на Камбрийския "взрив", когато екосистемите бързо се усложняват, а хищниците стават все по-ефективни. По-широкото зрително покритие би помогнало на тези ранни организми да засичат опасности от повече посоки.

С течение на времето и промяната на екологичните ниши - от филтриращи организми към по-активни хищници - втората двойка очи вероятно е еволюирала в епифизата (пинеалната жлеза). При човека този орган се намира дълбоко в мозъка и регулира циркадния ритъм чрез отделянето на мелатонин, но не участва в образуването на зрителни образи.

Според палеобиолога Елиас Уоршоу от University College London, който не е участвал в изследването, резултатите са убедително аргументирани и допринасят за по-ясна картина на ранната еволюция на гръбначните.

Откритието не само пренаписва част от учебниците по еволюционна биология, но и показва колко необичайни са били най-ранните етапи от развитието на животинските форми, които в крайна сметка водят до появата на съвременните видове - включително и на човека.