След десетилетия на намаляваща активност, броят на слънчевите петна, изригванията и короналните изхвърляния отново се покачва

През последните 17 години Слънцето става все по-активно, нарушавайки тенденцията, която караше астрономите да се чудят дали нашата звезда не навлиза в нов "голям минимум", подобен на последния, наблюдаван около 1830 г.

От 80-те години на XX век активността на Слънцето постепенно намаляваше - във всеки следващ 11-годишен цикъл броят на петната, изригванията и короналните изхвърляния бе по-малък. Най-ниската точка бе през 2008 г. - началото на 24-ия слънчев цикъл, когато се отчете най-слабата активност на Слънцето в историята.

"Всички признаци сочеха, че Слънцето навлиза в продължителна фаза на ниска активност," казва Джеймис Ясински от Лабораторията за реактивни двигатели на НАСА. "Затова бе изненада да видим, че тази тенденция се обърна. Слънцето бавно се събужда."

Ясински астрономи са събрали данни от различни мисии, изучаващи както Слънцето, така и слънчевия вятър - поток от заредени частици, излъчвани от звездата. Проучването показва, че от 2008 г. всички показатели растат:

• скоростта на слънчевия вятър се е увеличила с 6%,

• плътността му - с 26%,

• температурата - с 29%,

• а силата на междупланетното магнитно поле, носено от вятъра, е скочила с около 31%.

Всичко това е признак за повишена магнитна активност на Слънцето. С ния идват и повече геомагнитни бури, които предизвикват северни сияния; както и по-опасни коронални изхвърляния и радиационни изригвания, които застрашават спътници, космически станции и астронавти.

Причината Слънцето да промени курса си остава голяма загадка - макар че подобни случаи са се случвали и преди.

Между 1645 и 1715 г. е настъпил период, известен като Минимум на Маундер, наречен на астронома Едуард Маундер, който за първи път установил 11-годишния цикъл на слънчевите петна. В историческите данни той забелязал, че за тези 70 години са регистрирани не повече от 50 петна общо - изключително ниско число, показващо почти липсваща магнитна активност. За сравнение, в период на максимум в един нормален цикъл може да има над 100 петна. Подобен период на ниска активност е имало и между 1790 и 1830 г.

Любопитното е, че Минимумът на Маундер съвпада с т.нар. "Малка ледена епоха", когато в Северното полукълбо се случват поредица от сурови зими, а Темза в Лондон дори замръзва напълно няколко пъти.

Причината за Малката ледена епоха остава неясна, но една от най-вероятните е вулканична активност, при която пепел в атмосферата блокира слънчевата светлина. За разлика от това, изглежда, че вариациите в активността на Слънцето - като Маундеровия минимум, периода 1790-1830 г. и спада от 80-те до 2008 г. - нямат голям ефект върху климата на Земята. Дори евентуално охлаждане се компенсира многократно от затоплянето, причинено от човешката дейност.

Все пак периоди като Маундеровия минимум и годините преди 2008 г. остават трудни за обяснение. Докато 11-годишният цикъл на магнитната активност е сравнително добре разбран, "по-дългосрочните тенденции са далеч по-малко предсказуеми и все още не ги разбираме напълно", казва Ясински.

Откритията са публикувани на 8 септември в The Astrophysical Journal Letters.