Учени откриха микроскопичен многоклетъчен организъм, който издържа на рекордно високи температури. Наречен Incendiamoeba cascadensis, или "огнена амеба", той обитава нагрети водни басейни в Националния парк "Ласен" в Калифорния. Откритието може да разшири представите на учените за условията, при които е възможно да съществува сложен живот на други планети.

Огнената амеба се размножава чрез клетъчно делене при температура от 63 градуса по Целзий. При 64 градуса все още е напълно активна, но вече не се размножава. При 66 градуса жизнените ѝ функции са частично запазени. Организмът преустановява активността си при 70 градуса, но може да се възстанови след излагане на тази температура за пет минути. При 80 градуса обаче не успява да оцелее.

Някои едноклетъчни организми издържат на много по-високи температури. Например Methanopyrus kandleri може да живее и да се размножава при температури до 122 градуса по Целзий. Тези микроби обаче са прокариоти - клетки без ядро. При тях липсват някои структури, характерни за по-сложните клетки, които могат да се увредят при силно нагряване.

Многоклетъчните организми, известни като еукариоти, са по-чувствителни към високите температури. Техните клетки имат ядро и мембрана. До откриването на огнената амеба рекордът за температура, при която многоклетъчен организъм може да се размножава, е бил около 60 градуса по Целзий. Той е бил установен при някои видове гъби и червени водорасли.

"Изследванията на еукариотите може отчасти да са били ограничени заради предположенията ни за устойчивостта на клетъчните мембрани", казва Берил Рапапорт, докторантка в университета в Сиракуза и ръководител на изследването. "Надяваме се, че откриването на I. cascadensis ще насърчи и други учени да продължат да търсят еукариоти, които издържат на високи температури."

Екипът е изследвал генетичната последователност на организма и е открил гени, които стабилизират и защитават ДНК при 63 градуса по Целзий. Учените са установили и гени, които позволяват на амебата да усеща околната среда и промените в температурата. Активността на някои гени дори се увеличава при силно нагряване. Сред тях са тези, които помагат на клетката да нагъва белтъците си в подходяща форма, за да изпълняват различни биологични функции.

"Успяхме да открием множество стратегии, които могат да помогнат на I. cascadensis да оцелява при високи температури. Някои от тях може да се използват от термофили от различни групи организми", посочва Рапапорт. Тя допълва, че някои белтъци на амебата имат силен положителен повърхностен заряд, който може да им помага да запазват стабилността си. Подобни характеристики се срещат и при термофилни бактерии и археи.

Изследователите са открили и нещо друго интересно. В ДНК на огнената амеба има генетични последователности, сходни с фрагменти, открити в геотермални проби от различни места в САЩ и Нова Зеландия. Това повдига възможността I. cascadensis или близки до нея организми да се срещат и в други части на света, но все още да не са открити.

Откритието има значение и за търсенето на живот извън Земята. В Слънчевата система няма друго известно място с умерените условия на нашата планета. Другите светове се отличават с крайни температури, силна радиация, липса на светлина или вода, висока киселинност и други неблагоприятни фактори. Въпреки това някои среди на Марс или под ледената повърхност на Европа, спътник на Юпитер, може да предлагат условия за съществуването на устойчиви микроорганизми.

Огнената амеба показва, че еукариотният живот може да издържа на по-високи температури, отколкото се смяташе досега. Това разширява диапазона от среди, които астробиолозите могат да разглеждат при търсенето на сложни организми на други планети.

Рапапорт обаче предупреждава, че температурата е само един от факторите. "Напълно възможно е сложен организъм като I. cascadensis да оцелее на друга планета, но Земята е единствената планета, за която знаем, че предлага всички необходими условия за него", казва тя. Според изследователката са важни още киселинността, нивата на кислород, налягането, наличието на вода и храна. Амебата не може да съществува самостоятелно, а зависи и от други форми на живот.

Затова високите температури на Меркурий например не го правят подходящо място за термофили - планетата няма необходимите условия за живот. Такива организми биха могли да съществуват на светове по-близо до звездите си, отколкото предполага традиционната обитаема зона, или на планети с интензивна вулканична активност, ако там има и вода.

Изследването е публикувано в научното списание Cell.