Изключително бързо е потънал корабът HS Dignity, което значи мощна атака с надводни дронове

Член 4 от НАТО не е необходимо да бъде активиран, дори и при новата ситуация, това заяви военният ни министър Димитър Стоянов след новите удари в Черно море.

"Няма яснота какви са дроновете, но няма логика да бъдат украински, да удрят собствените си кораби. При тази ситуация очакванията са, че дроновете са били от руска страна", подчерта той.

Въоръжените ни сили могат да отговарят на заплаха, само при наличие на такава в териториалните води, нямаме ангажимент, задължение и права да го правим, когато става въпрос за международни води

Изключително бързо е потънал корабът HS Dignity, което значи мощна атака с надводни дронове. От 16-членен екипаж са намерени шестима, които са спасени. Останалите все още се издирват. "Малко след 1 часа през нощта е подаден сигнал за атака от дронове от кораба HS Dignity, потънал край Крапец. Два хеликоптера "Кугър" още сутринта са кацнали във военната база "Чайка" и са излетели към района на потъналия кораб "HS Dignity".

Екипажът на "Челси 3" също е бил 16-членен: украинци и азербейджанци. Самият кораб е плавал под флага на Малта и е бил собственост на Украйна.

В 1:28 часа е подаден сигнал и от кораба "Челси 3", който е бил на 17 морски мили от Варна. На помощ му се е отправил граничен катер, който е помогнал за евакуацията на екипажа. Военноморските сили веднага са изпратили фрегатата "Верни" към инцидента. По това време тя е била дислоцирана край Бургас и предвижването й е отнело повече време.  разказа министър  Стоянов в парламента.

"Няма яснота какви са дроновете, но няма логика да бъдат украински, да удрят собствените си кораби. При тази ситуация очакванията са, че дроновете са били от руска страна", категоричен бе той.

"Няма как ВМС да правят конвой на кораби в района на Черно море в международни води. Може да се прави само в българските териториални води. Армията ще разположи допълнително 2 безпилотни летателни системи. Ще бъдат разгърнати и допълнителни зенитно-ракетни комплекси", каза министърът.

Няма нужда от активиране на член 4 от НАТО

По отношение за активирането на чл. 4 от НАТО, той заяви, че такава необходимост няма дори и при новата ситуация с поредните атакувани кораби. "При провеждането на КСНС всички се обединиха около това, включително опозиционните партии", подчерта Стоянов.

Военният министър добави, че препоръките на съюзниците на България е този член да не бъде активиран.

Какво предвижда чл. 4 от НАТО?

Задействането на Член 4 от Северноатлантическия договор означава, че една държава членка официално свиква извънредни консултации със своите съюзници в НАТО, тъй като смята, че нейната териториална цялост, политическа независимост или сигурност е застрашена.
Това е дипломатически и политически механизъм за ранно предупреждение и обща координация, а не автоматично обявяване на война или военна намеса.
Член 4 е консултация при заплаха, докато Член 5 е колективна самоотбрана при реално военно нападение (принципът „един за всички, всички за един“).

Кога България е задействала член 4  от НАТО

България е задействала Член 4 от договора за НАТО общо два пъти в историята си, като и в двата случая това стана в рамките на съвместни инициативи с други държави членки, изправени пред една и съща регионална заплаха:

- През март 2014 България задейства Член 4 съвместно с Полша, Литва, Латвия, Естония и Румъния. Поводът беше внезапната промяна в средата на сигурност в Черноморския регион и Източна Европа след незаконното завземане на Кримския полуостров от Руската федерация.

- На 24 февруари 2022 година - Веднага след началото на пълномащабната сухопътна и въздушна война на Русия срещу Украйна, България – заедно с Полша, Румъния, Чехия, Словакия, Литва, Латвия и Естония – официално инициира консултации по Член 4. В резултат на това НАТО засили отбранителното си присъствие по Източния фланг, включително чрез формирането на многонационални бойни групи, включително и на българска територия.

До момента страната ни никога не е активирала този член напълно самостоятелно.

Въпреки провеждащите се дискусии след неотдавнашните атаки с дронове срещу търговски кораби близо до българските териториални води в Черно море, официалната позиция на държавното ръководство остава, че към момента няма необходимост от ново, трето активиране на Член 4.

Откакто НАТО съществува (от 1949 г. насам), Член 4 е задействан официално 8 пъти: пет пъти от Турция, по веднъж от Балтийските страни, от Румъния, от България, от Чехия, от Словакия.

България предприема допълнителни мерки за защита на Черноморското крайбрежие след ударите с дронове срещу два търговски кораба. Ще бъдат разположени още две безпилотни летателни системи за засилване на наблюдението в Черноморския регион, както и допълнителни ракетни комплекси, както и засилване на наблюдението в региона, съобщи министърът на отбраната Димитър Стоянов на брифинг, посветен на ударите с дронове по товарни кораби в Черно море, цитиран от Нова телевизия.

По думите му обстановката във водния басейн става все по-сложна, а България, Румъния и Турция вече обсъждат общи мерки за повишаване на сигурността и по-ефективен обмен на информация.

Военният министър обяви, че страната ни ще разположи допълнителни средства за наблюдение и противодействие на безпилотни апарати. Част от техниката вече е придобита, а военнослужещите, които ще работят с нея, са преминали обучение. 

„Като последваща мярка ще разположим допълнително две безпилотни летателни системи. Едната беше придобита наскоро, а екипажите току-що се завърнаха от обучение. Надявам се в най-скоро време да я разположим. Имаме и други способности, включително на Силите за специални операции“, обясни Стоянов.

Министърът посочи, че се предприемат и мерки за усилване на противовъздушната отбрана чрез допълнително разполагане на зенитно-ракетни комплекси. Според него обаче трябва ясно да се разграничават възможностите за защита на българската територия от действията, които въоръжените сили могат да предприемат извън териториалните води.

„Трябва да повишаваме способностите си, но и да имаме съзнанието, че Военновъздушните сили и въобще Въоръжените сили не могат да отговорят на конкретна заплаха при наличието на такава в териториалните води, а не в международни води. Нямаме ангажимент в това отношение, нямаме задължение, нямаме и право да го правим“, заяви Стоянов.

Той уточни, че възможностите за военно съпровождане на търговски кораби също са ограничени.

„Българските Военноморски сили могат да конвоират плавателни съдове само в нашите териториални води. Що се отнася до съпровождането с дронове, принципно това е възможно за държавите, които разполагат с подобна техника“, посочи министърът.