Златно съкровище от Бронзовата епоха (ІІІ–ІІ хилядолетие пр. Хр.). ще бъде изложено утре в Националния исторически музей. Намерените артефакти са уникални по своя род, като подобни са намерени само на остров Крит. Археолозите са категорични, че находката намерена в село Изворово, община Харманли е много по-ценна и ще помогне за изясняването на един от най-слабо познатите периоди в историята на българските земи и Европейския континент.

Съкровището е открито по време на разкопките в землището на с. Изворово, общ. Харманли от екип под ръководството на д-р Борислав Бориславов (СУ „Св. Климент Охридски”) и докторант Надежда Иванова – зам. ръководител (НАИМ - БАН). Разкопките са финансирани чрез Националният исторически музей от Министерство на културата, като сумата 22 000 лв. бе отпусната от резервите на Министерство на културата, лично от министър Стефан Данаилов.

Могилата е с размери: 31 м в диаметър и височина 2,9 м. В резултат на цялостното й проучване са установени два етапа на натрупване. Първият – през първата половина на II хил. пр. Хр. (средна бронзова епоха), а вторият – през II век след Хр. (римски период).

През бронзовата епоха е оформена площадка от чакъл и трамбована глина, върху която е изградено гробно съоръжение. То представлява могила от кварцови камъни, с основа от глинеста пръст, с диаметър 8 м и височина 2 м. В основата на съоръжението е извършено погребение с кремация. Останките са пренесени в богато украсен глинен съд и са разпръснати между камъните.

На същото ниво са открити изключително впечатляващи за тази епоха находки – златен накит, състоящ се от 320 мъниста: редуващи се малки сферични (2 мм) и големи с форма на ечемичени зърна (7 мм), с обща дължина 1,5 м, два златни предмета с форма на прешлени за вретено, със соларна украса, златна и сребърна плочка, свързани със сребърен нит, сребърна халка и бронзов нож с каменен брус. Подобни златни находки с форма на ечемичени зърна има открити само на о-в Крит – гердан с 24 мъниста. Археологът д-р Бориславов е категоричен, че българските са 15 пъти повече.

Д-р Бориславов предполага, че става въпрос за гроб на човек с най-високо обществено положение – владетел и върховен жрец. Количеството и майсторската ювелирна изработка на предметите вероятно се дължат на факта, че през този район е минавал основен търговски път, свързващ Мала Азия, Балканите и Централна Европа. Но находките може и да са дело на местна автохтонна култура. Сакар е мястото на една странна каменна култура – тази на долмените.

Надгробната могила запазва значението си като култово място, когато през II в. сл. Хр. около нея възниква селище. Насипът е ограден с крепида (кръг от големи каменни блокове) с диаметър 22 м и е донатрупан с червена пръст и три пласта камъни, което е помогнало за съхраняването на ранната могила до наши дни.

Откритието е уникално не само за България и ще помогне за изясняването на един от най-слабо познатите периоди в историята на българските земи и Европейския континент.

От утре златните находки ще бъдат изложени за посетителите на НИМ във витрина пред зала № 1. Националният исторически музей благодари на министъра на културата проф. Стефан Данаилов, че за пети път в последните два месеца помага с целеви субсидии за откупуването или осигуряването на средства за разкопки на ценни паметници на древната култура.

От музея обаче настояват да бъде създаден специален фонд, който да разполага с достатъчно средства за откупуване и археологически разкопки на появилите се случайни ценни културно – исторически ценности. /BulgarianPost.com