30-минутният разговор е бил кулминацията на повече от три месеца и стотици часове преговори, в които швейцарските власти смятаха, че са напът да сключат сделка, подобна на тази с Великобритания – 10-процентна митническа ставка.

По всичко личи, че американският президент може да предизвиква сериозни трусове не само в международен план, но и в рамките на отделните държави. Последния пример за това е Швейцария.
В алпийската страна избухна вълна от разнопосочни обвинения, след като Вашингтон неочаквано ѝ наложи 39-процентно мита в деня на нейния национален празник.

Швейцарският президент Карин Келер-Зутер е обвинявана, че е допуснала груба грешка в изчисленията си относно търговското споразумение, което смяташе, че е успяла да сключи с администрацията на Тръмп. Други нападат огромната фармацевтична индустрия на страната за това, че е предизвикала гнева на американския президент.

„Ножовете са извадени“, казва бивш швейцарски дипломат пред Financial Times.

Късно вечерта миналия четвъртък Келер-Зутер е провела „катастрофална“ комуникация с Доналд Тръмп, според няколко души, запознати със ситуацията. 30-минутният разговор е бил кулминацията на повече от три месеца и стотици часове преговори, в които швейцарските власти смятаха, че са напът да сключат сделка, подобна на тази с Великобритания – 10-процентна митническа ставка.

Вместо това Тръмп обяви 39-процентна тарифа, една от най-високите в света – в петък, когато Швейцария празнуваше националния си празник.

Швейцарските медии заляха с критики Келер-Зутер. SonntagsZeitung нарече провалилите се преговори „най-голямото ѝ фиаско“, а таблоидът Blick стигна дотам, че заяви, че това е най-голямото поражение за Швейцария от 1515 г. насам, когато тя губи голяма битка срещу Франция.

Швейцарските официални лица бяха изненадани, защото вярваха, че преговорите им с търговския представител на САЩ Джеймисън Гриър и министъра на финансите Скот Бесънт вървят добре и е постигнато временно споразумение, обясняват източниците на Financial Times.

През април Швейцария обяви, че е уверена в сключването на ранно търговско споразумение, тъй като е готова да обещае инвестиции в САЩ на стойност почти 150 млрд. долара. Келер-Зутер, министър на финансите и президент тази година в рамките на ротационната система на страната, заяви през юли, че е намерила „достъп до Тръмп“ – за разлика от много други страни, които се борят да си осигурят срещи с американски официални лица.

На 4 юли швейцарската страна е била готова да се съгласи с тарифа от 10%, базовата ставка на Тръмп. Но по време на телефонния разговор в четвъртък той се е интересувал от едно единствено нещо: търговския дефицит на САЩ с Швейцария, който е в размер на 39 млрд. долара, и какво още може да предложи „много богатата“ алпийска страна.

„Разговорът не протече добре в смисъл, че от първата минута Тръмп даде ясно да се разбере, че 10% не са достатъчни и единственото, над което ще се фокусира, е фактът, че Швейцария краде пари от САЩ“, казва един от източниците на изданието. „Келер-Зутер не можеше да каже нищо“.
В петък Гриър описа като „преувеличение“ позицията на Берн, че е осигурил текст, който само чака подписа на Тръмп.

„Нищо не е договорено, докато не е договорено всичко“, коментира той пред Bloomberg.
Резултатът в крайна сметка е шокираща тарифа от 39%. Тя не само е една от най-високите в света, но и значително по-висока от 31-процентната такса за Швейцария, която Тръмп обяви през април на така наречения „ден на освобождението“. За сравнение, повечето страни получиха по-ниска тарифа на 1 август в сравнение с април.

Самата алпийска страна вече е премахнала всички индустриални тарифи, а САЩ е най-големият износен пазар за стоки като часовници, шоколад и машини. Тя е и голям инвеститор в САЩ, като Nestlé, Roche и Novartis наемат хиляди американци.

Износът на злато – често преминаващ през Швейцария за рафиниране или търговия – е основната причина за търговския дисбаланс на страната със САЩ. Въпреки това, както златото, така и фармацевтичните продукти са освободени от „реципрочните мита“ на Тръмп, което допълнително засилва объркването в Берн относно това какво още може да предложи страната.
„Проблемът е, че швейцарците вярват, че трябва да правим разумни и честни предложения. Не сме добри в международната политика на силата“, казва човек, близък до дискусиите. „Имаше безпокойство от това да се правят големи обещания, каквито други страни са направили, които не са реалистични. Беше болезнен урок“.

Но докато Келер-Зутер поема по-голямата част от вината, някои корпоративни гласове критикуват и влиятелния фармацевтичен сектор за това, че е провалил преговорите. Изпълнителният директор на швейцарския производител на часовници Breitling Жорж Керн, например, смята, че страната му е „заложник“ на фармацевтичната индустрия, която е разгневила Тръмп.

Фармацевтичният сектор на Швейцария изнася около 60% от продукцията си в САЩ. Novartis и американското дъщерно дружество на Roche Genentech са сред фармацевтичните компании, които получиха писма от администрацията на Тръмп с искане да намалят цените на лекарствата. Това се случи, въпреки че те са обещали милиарди в инвестиции в САЩ през тази година

В петък Гриър също акцентира върху фармацевтичния сектор: „Те изпращат огромни количества лекарства в нашата страна, а ние искаме да ги произвеждаме у дома“.

Швейцарската фондова борса, която беше затворена в петък, се готви за загуби, когато търговията бъде възобновена в понеделник. Novartis, Roche и групата за потребителски стоки Nestlé, както и компаниите за луксозни часовници Richemont и Swatch, са регистрирани именно там.
Швейцарско-американската търговска камара междувременно настоява, че инвестиционните обещания на Швейцария все още могат да доведат до по-добра сделка.

„В Швейцария имаме девет милиона души, но нашето инвестиционно обещание на глава от населението е много по-голямо от това на Япония или ЕС. Ако говорим за търговски дефицит от 40 милиарда долара, трябва да го разгледаме в перспектива“, казва Рахул Сагал, изпълнителен директор на Швейцарско-американската търговска камара, която участваше в редица кръгове на преговори между двете страни.
По думите ѝ Швейцария трябва да „опита да разбере какво още може да предложи“.