През 1977 г. НАСА изстреля сондите "Вояджър", за да изследва планетите в Слънчевата система и междузвездното пространство. Една след друга, и двете сонди преминаха през така наречената "огнена стена" на границата на нашата звездна система, регистрирайки температури от 30 000 до 50 000 градуса по Целзий.

Има няколко начина да се определи къде свършва Слънчевата система - например там, където свършват планетите, или при облака на Оорт - границата на гравитационното влияние на Слънцето, отвъд която обекти може все още да се върнат към него. Един от начините обаче е да се вземе за край границата на магнитното поле на Слънцето, там където то се сблъсква с междузвездната среда - известна като хелиопауза.

"Слънцето изпраща постоянен поток от заредени частици, наречен слънчев вятър, който достига три пъти разстоянието до Плутон, преди да бъде възпрепятстван от междузвездната среда", обяснява НАСА. "Това формира гигантски балон около Слънцето и планетите му, наречен хелиосфера."

Хелиопаузата се намира отвъд този балон.

"Границата между слънчевия вятър и междузвездния вятър е хелиопаузата, където налягането на двата вятъра се уравновесява. Това равновесие кара слънчевия вятър да се обръща и да тече надолу по опашката на хелиосферата", допълва НАСА.

"Докато хелиосферата се движи през междузвездното пространство, се образува шоков фронт, подобно на този, който възниква, когато кораб пори водите на океана."

На 25 август 2012 г. "Вояджър 1" стана първият апарат, който премина отвъд хелиосферата и прекоси хелиопаузата, последван от "Вояджър 2" през 2018 г.

Преди това учените не знаеха точно къде се намира границата, но фактът, че двете сонди я преминаха на различни разстояния, помогна да се потвърдят някои прогнози.

"Учените очакваха, че краят на хелиосферата - хелиопаузата - може да се измества с промените в слънчевата активност, подобно на бял дроб, който се разширява и свива при дишане", казва НАСА. "Това е в съответствие с факта, че двете сонди преминаха границата на различни разстояния от Слънцето."

Макар и да не е твърда граница или "стена" в буквалния смисъл, както понякога се нарича, и двете апаратни устройства измерили температури от 30 000-50 000 келвина, което е причината тази област понякога да бъде наричана и "огнена стена".

Апарати оцеляха при преминаването през нея, защото макар частиците там да са изключително енергийни, пространството е толкова разредено, че вероятността от сблъсък е минимална и не може да се предаде достатъчно топлина на сондите.

Сондите "Вояджър" продължават да изпращат данни от другата страна на тази "стена" - единствените две апаратни устройства, които са я преминали, почти 50 години след изстрелването им. Те разкриват и неочаквани открития от първия ни поглед отвъд Слънчевата система.

"Измерване от магнитометъра на "Вояджър 2" потвърждава изненадващ резултат от "Вояджър 1": магнитното поле в зоната точно отвъд хелиопаузата е успоредно на магнитното поле вътре в хелиосферата", обясни НАСА малко след това откритие.

"С "Вояджър 1" учените разполагаха само с една проба и не можеха да кажат със сигурност дали това подреждане е типично за цялата външна зона или просто съвпадение. Данните от "Вояджър 2" потвърждават това откритие и показват, че двете полета са подравнени."