Изминаха близо 9 месеца от първата пилотирана мисия на новия космически кораб на Boeing - Starliner. Тя се сблъска със серия от аварии преди изстрелването си. Изстреляна на 5 юни, капсулата изпрати астронавтите на НАСА Бъч Уилмор и Суни Уилямс до Международната космическа станция (МКС) за около 10-дневен престой. Starliner успя да достигне орбиталната лаборатория безопасно, но по пътя претърпя изтичане на хелий в двигателната система и повреди в някои от двигателите. Поради тези проблеми НАСА няколко пъти удължаваше мисията, за да анализира неизправностите

Накрая, на 24 август, агенцията реши да върне Starliner на Земята без екипаж, като капсулата успешно кацна в пустинята на Ню Мексико на 6 септември.

Междувременно, Уилямс и Уилмор прекараха близо 9 месеца в орбита. След цялата тази сага бъдещето на космическия кораб на Boeing остава повече от неясно.

Конкуренцията със SpaceX

Приводняването на Crew Dragon отбеляза края на мисията Crew-9 - деветата продължителна пилотирана мисия на SpaceX до МКС за NASA. (Crew-9 стартира в края на септември с двама вместо четирима астронавти, за да запази места за Уилямс и Уилмор на път за Земята.)

На 16 март капсулата Crew Dragon на Crew-10 пристигна на МКС, за да смени екипажа на Crew-9. Следващата мисия, Crew-11, е планирана за изстрелване това лято - може би още през юли. SpaceX дори може да изпрати Crew-12 преди Starliner отново да превозва астронавти, тъй като НАСА и Boeing все още определят следващите стъпки за новата капсула.

"Разглеждаме Starliner много внимателно," каза Стив Стич, мениджър на програмата за комерсиални полети на НАСА, по време на пресконференция след приводняването на Crew-9.

"В момента анализираме капсулата и нейната хелиева система. Имаме няколко уплътнения, които планираме да заменим, а това лято ще проведем тестове в нашия център в Уайт Сандс (Ню Мексико)," добави той.

Проблеми с двигателите на Starliner

НАСА и Boeing използват термина "doghouse" (кучешка колиба) за двигателните модули на Starliner, които са четири на брой и съдържат по 12 двигателя всеки. От тях:

• 5 двигателя са от по-мощния клас OMAC (орбитални маневри и контрол).

• 7 двигателя са от RCS (за реакционно управление), използвани за фини настройки, като тези при скачване.

Проблемите, които Starliner изпита по време на пилотирания си полет, бяха свързани именно с RCS двигателите. По време на подхода към МКС пет от 28-те RCS двигателя спряха да работят, въпреки че екипът успя да възстанови четири от тях.

Наземните тестове показват, че прегряването е основната причина за тези неизправности. При многократно активиране на двигателите температурата в "кучешките колиби" нараства.

Това води до деформация на тефлоновите уплътнения, което пречи на нормалния поток на горивото.

Тази информация ще бъде използвана за подобрения в дизайна и експлоатацията на Starliner, смята Стич.

"Имаме някои промени, които трябва да направим - в начина, по който подгряваме тези двигатели и в начина, по който ги активираме. Това ще тестваме при следващия полет," каза той.

Ще лети ли Starliner с екипаж следващия път?

Следващият полет на Starliner ще включва множество тестове, но НАСА още не е решила дали мисията ще бъде пилотирана или без екипаж.

"Трябва да сме сигурни, че можем да премахнем изтичането на хелий и да решим проблемите с двигателите при скачване," обясни Стич.

Дори ако мисията бъде без екипаж, НАСА иска Starliner да бъде напълно подготвен за превоз на астронавти, в случай че се наложи.

"Може да се окаже полезен в извънредна ситуация," добави Стич. "Едно от нещата, които научих в НАСА, е, че винаги трябва да сме подготвени за неочакваното."

Бъдещето на Starliner

Ако следващият полет на Starliner премине успешно, НАСА планира да го сертифицира за редовни дългосрочни мисии с екипаж.

"Наистина трябва да интегрираме Boeing в ротацията на пилотираните мисии," каза Стич.

По думите му, завръщането на Уилмор и Уилямс с Crew Dragon показва колко важно е да има две различни транспортни системи за астронавти. Starliner осигурява резервен вариант, като част от усилията за изграждане на устойчива икономика в ниска околоземна орбита.

Корабът обаче може да не оправдае ресурсите, вложени в него. Той ще има около 4 години, в които ще може да лети до МКС, преди станцията да бъде напусната и унищожена.