Разкриването на огромна мрежа от градове дълбоко в еквадорската Амазонка доказва, че най-голямата дъждовна гора в света някога е била процъфтяващ космополитен център

Какво знаете за историята на Амазония? Не знаете нищо, защото историята, която си мислим, че познаваме, е погрешна. Това е история, създадена от така наречените летописци, които рядко са виждали това, което описват. Това е история на лъжите. Знаем малко от колониалните времена, но това е история за експлоатация на земята, мъчения и робство. Това не е красива история. Но това, откриването на огромна градска инфраструктура, ни позволява да разберем по-добре първите участници в тази история: коренното население. То ни принуждава да преосмислим цялото човешко минало на Амазония.", това казва след откритието си археологът Стефан Ростейн - посветил почти 30 години на изследване на Амазония. Онова, което екипът му открива, предизвиква шок не само в научните среди.

Снимка: iStock by Getty Images

С помощта на технология за лазерно сканиране от въздуха (Lidar) Ростейн и колегите му откриват отдавна изгубена мрежа от градове, простиращи се на 300 кв. км в еквадорската Амазонка, с площади, церемониални места, отводнителни канали и пътища, които са били построени преди 2500 години и са останали скрити в продължение на хиляди години. Те идентифицират и повече от 6000 правоъгълни глинени платформи, за които се смята, че са жилища и общински сгради в 15 градски центъра, заобиколени от терасовидни земеделски полета.

Това наистина е една изгубена долина от градове", казва Ростейн, директор на разследването в Националния център за научни изследвания във Франция. "Това е невероятно."

Според Ростейн най-поразителният аспект на този градски клъстер, който се намира в долината Упано в източната част на Еквадор, е удивителната му пътна мрежа. Улиците на градовете са проектирани така, че да са идеално прави, да се свързват под прав ъгъл една с друга, но и да свързват различните градове като праисторическа магистрала. Най-големите от тях са били широки 10 м, а една се е простирала на 25 км. "Като се има предвид хълмистият терен, тази пътна мрежа е била дори по-усъвършенствана от съвременните", казва Ростейн.

Смята се, че тази забравена мрежа от градове не само е с повече от 1000 години по-стара от всеки друг известен комплексен обект в Амазония, но и че зашеметяващите ѝ размери и ниво на сложност говорят за високоструктурирано общество, което изглежда е било дори по-голямо от добре познатите градове на маите в Мексико и Централна Америка.

Според Ростейн и неговия екип културите Киламопе и по-късно Упано започват да строят домовете си върху издигнати платформи, организирани около площади. Размерите на този ранен град обхващат площ, която е сравнима с изпъстреното с пирамиди плато Гиза в Египет. Датировката показва, че тези общества са процъфтявали и са се разраствали в продължение на около 1000 години, докато обектите са били мистериозно изоставени между 300 и 600 г. - период, приблизително съвпадащ с този на Древен Рим.

Макар че е трудно да се прецени колко души са живели в тези свързани градове по всяко време, археологът Антоан Дорисон, който работи с Ростейн по откритията на Lidar и е съавтор на статията, казва, че в пика на развитието си в тях може да са живели до 30 000 души. Други оценки сочат, че броят им може да е бил стотици хиляди. Ако това е вярно, то би било сравнимо с предполагаемото население на Лондон от римската епоха.

"Това откритие доказа, че в Амазония е имало еквивалент на Рим", казва Ростейн. "Хората, живеещи в тези общества, не са били полуномади, изгубени в тропическите гори в търсене на храна. Те не са били малките племена в Амазония, които познаваме днес. Те са били земевладелци, инженери, земеделци, рибари, жреци, вождове или царе. Това е било стратифицирано общество, специализирано общество, така че със сигурност има нещо от Рим".

И все пак, ако не бяха двама свещеници, светът никога нямаше да узнае за този отдавна изгубен "амазонски Рим".

Картата на откритите градове

Снимка: Antoine Dorison and Stéphen Rostain

Както обяснява Ростейн, през 70-те години на миналия век местен свещеник на име Хуан Ботасо се натъква на странно изглеждаща могила, построена върху платформа в долината Упано. Скоро след това Ботасо бил посетен от друг свещеник от Кито на име Педро Поррас и Ботасо му казал: "Искам да ти покажа нещо". Двамата отишли на кон до могилата, а Поррас, очевидно любопитен за видяното, организирал груби разкопки и публикувал откритията си в еквадорски вестник. След това обектът е забравен за около 15 години, докато Ростейн, който през 80-те години на миналия век прави разкопки на обект на маите в Гватемала, открива публикацията на свещеника и тръгва за Еквадор.

С помощта на еквадорски колега Ростейн започва да разкопава могилите през 1996 г. Две години по-късно колегата му се отказва от проекта ("Не всеки обича да работи в Амазония", казва Ростейн), но той продължава да си проправя път през джунглата още седем години, откривайки пътища, допълнителни обекти и това, което смята за стотици могили. "Беше по-различно от всичко, което бях виждал преди", казва той. "В Амазония не се строи с камък, както на територията на маите или инките. Това е само глинена архитектура."

Ростейн се завръща да живее в Еквадор през 2011 г., а през 2015 г. Националният институт за културно наследство на Еквадор финансира въздушно проучване на долината с помощта на лидар, който променя начина, по който археолозите провеждат изследвания в джунглите, и разкрива неизвестни досега доказателства за съществуването на маите и други предколумбови общества. Когато през 2021 г. Ростейн и Дорисън получават данните и започват да ги преглеждат, Ростейн осъзнава, че е грешал: "Нямаше стотици могили, а поне 6000, а вероятно много, много повече."

Един от най-интригуващите въпроси, които Ростейн и колегите му се опитват да разберат, е какво е накарало това общество да проектира идеално прави пътища през планинския релеф на региона. "Защо да се строят тези прави пътища с дълбочина пет метра, след като лесно може да се мине през хълмовете?" пита Ростейн. "Мисля, че са ги строили, за да отпечатат в земята своята идентичност, своята връзка със Земята. Те са символични пътища, подобно на други пътища в Андите, особено прочутия Qhapaq Ñan на инките, който и до днес се смята от много потомци на инките за жив път."

Местоположението на разкопките

Снимка: Antoine Dorison and Stéphen Rostain

Ростейн и екипът му са идентифицирали и няколко други характеристики от градовете Упано, които са оцелели след това, което той нарича "катастрофален контакт" на предколумбовия свят с испанците. Ортогоналната парцелна система от отводнени полета и тераси на градовете отразява тази, която все още се използва от коренното население на Венецуела - кариня. Анализът на парчетата от многобройните намерени декоративни и изрисувани съдове разкрива, че най-ранните жители на района са отглеждали боб, маниока, сладки картофи и царевица, точно както днес правят коренните жители на района. Всъщност изключително плодородната вулканична почва на долината Упано (която може да е позволила на тези общества да процъфтяват и да е довела до внезапния им колапс, ако близкият вулкан Сангай изригне) все още дава възможност на съвременните фермери от коренното население да прибират реколтата от царевица три пъти годишно. А някои микроследи, открити в находищата, са идентични с тези на съвременната chicha  (царевична бира).

"Впечатлена съм от дълбоката мъдрост на коренното население на Амазония", казва Карла Хаймес Бетанкур, археолог, специализирала в областта на Северна и Южна Америка в университета в Бон. "Тяхното забележително разбиране на заобикалящата ги среда, съчетано с проницателните им практики за промяна на ландшафта, е създало уникално биокултурно наследство, което продължава и до днес и което е наш дълг да опазим. Вярвам, че тези градове ще послужат за пример, предлагайки вдъхновение за бъдещето чрез хармоничната си интеграция с природния свят."

Подобно на Мачу Пикчу и много други прочути обекти на маите, Ростейн е убеден, че един ден пътниците ще могат сами да се докоснат до градовете в долината Упано, но както казва той: "Трябва да сте търпеливи. Това все още е много забравено място с много малко туристи." И все пак, когато този ден настъпи, той казва, че посетителите ще се радват на истинско удоволствие.

"Това е красив пейзаж. Имате река Упано, която се врязва като нож в земята и е широка 2 км. Има 100-метрови отвесни скали и гори, а на 30 км от тях се вижда извисяващият се вулкан Сангай. Разбирам защо хората от Упано са избрали това място тогава и защо избират това място днес", разсъждава Ростейн.

Археологът е щастлив, че е върнал нещо на Еквадор в този труден момент от съвременната му история. "Влюбен съм в Еквадор и мисля, че подобно откритие дава малко гордост на еквадорския народ", казва той. "Толкова дълго време те са страдали. Еквадор не е имал своя Рим, а сега мисля, че го има".

Туризъм

Долината Упано е разрастваща се дестинация за екотуризъм. Град Макас е добро място за рафтинг, пешеходен туризъм и екскурзии с горещи извори. Близкият национален парк Сангай е обект на световното наследство на ЮНЕСКО, в който се намират три вулкана, десетки лагуни и зашеметяващо биоразнообразие.

Снимка: iStock/Getty Images