Предложението на Русия да се разгледа въпросът за континенталната сигурност може да представлява реална възможност конфликтът да бъде прекратен

Предложението на Русия да се разгледа по-широк контекст на сигурността може първоначално да е било тактически ход, но може да се превърне в реална възможност, ако Европа успее да изработи убедителна позиция, пише във в. "Сънди Таймс" британският експерт по Русия Марк Галеоти.

Европа, която дълго време се намираше в незавидно положение, като до голяма степен плаща за войната в Украйна и беше изключена от каквито и да било мирни преговори, вероятно всеки момент ще получи място на масата за преговори. "Не можем да сключим тази сделка без европейците", заяви в четвъртък американският преговарящ Джаред Къшнър, като добави, че президентът Путин "е готов да опита".

На преговорите в Абу Даби пристигна делегация от европейски длъжностни лица, но те не присъстваха в залата за преговори и не изиграха никаква роля. Главният руски преговарящ Владимир Медински доста саркастично се пошегува, че "ако са дошли тук като туристи, нека си поприказват в бара на хотела".

Още в петък обаче се появиха съобщения, че Европа ще бъде включена в следващия кръг от преговорите и че блокът е избрал пет държави за своето представителство: Великобритания, Германия, Франция, Италия и Полша. Европа отдавна изискваше тази роля, но готова ли е за нея?

Преговорите през изминалата седмица не донесоха никакви конкретни пробиви, освен споразумението за размяна на пленници, но показаха промяна в подхода от страна на Москва и Вашингтон. Без да се отказват от териториалните си претенции към Украйна, руснаците представиха конфликта като симптом на по-широк проблем.

Москва отдавна се застъпва за такова "презареждане" на системата за сигурност, като го свързва предимно с ограничаване на разширяването на НАТО. Миналата седмица тя припомни предложенията от 2021 г., които тогава бяха отхвърлени от САЩ, като изискваше от алианса да поеме ангажимент да не се разширява повече - като завинаги изключи от списъка на потенциалните членове страни като Украйна - и да върне войските си на позициите, съществували преди 1997 г. Това не би означавало изключване на членовете в Централна и Източна Европа, а само изтегляне на силите на алианса от тяхната територия.

В събота настъпи неочаквано продължение: Зеленски съобщи на журналистите, че американските преговарящи са предложили идеята за изтегляне на украинските войски от източния Донбас в замяна на членство в НАТО. За Путин това може да се окаже прекалено голяма отстъпка и засега няма никакви признаци, че той е готов да разгледа въпроса за присъединяването на Украйна към алианса.

"В хода на нашите закрити обсъждания и двете страни разбират, че за прекратяването на тази война ще са необходими практически компромиси. Сред онези от нас, които са ангажирани с търсенето на решения, продължава сериозната и конструктивна работа", написа Къшнър в събота в X.

Кремъл осъзнава, че собствените му предложения към НАТО са обречени на провал. Същото важи и за паралелните предложения за сключване на двустранни договори за ненападение между Русия и отделни държави от НАТО, които, макар и да изглеждат привлекателни, на практика рискуват сериозно да подкопаят гаранциите за взаимна отбрана, които са в основата на алианса.

Възможно е Путин да поставя предварително неприемливи изисквания, просто за да удължи преговорите, или да ги използва като амбициозна изходна позиция за преговори.

Някои източници в Москва обаче предполагат, че предложенията от 2021 г. отново са се появили в дневния ред, защото Путин вече не е имал какво друго да предложи, след като американските пратеници приеха блъфа му, като се съгласиха да разширят кръга на обсъжданите въпроси, и попитаха какво точно ще означава това.

Във всеки случай, сега, когато на дневен ред е въпросът за сигурността на континента, за Москва става по-трудно да изключи европейците от преговорите.

Белият дом, изглежда, също дълго време е смятал, че ще успее да изработи споразумение, което европейците ще бъдат принудени да приемат, въпреки че те вече поемат лъвския дял от разходите за войната и вероятно ще поемат по-голямата част от разходите за възстановяването. Но сега и той проявява по-голяма готовност да включи в процеса своите трансатлантически съюзници. Отчасти това се дължи на факта, че склонността на президента Тръмп да вярва във възможността за постигане на споразумение между лидерите не даде резултати.

Изглежда, че последната му надежда беше да успее да постигне някакво споразумение на предстоящата тази седмица среща на върха в Шенжен, където той, Путин и Си Цзинпин ще проведат исторически тристранни преговори.

Обаче когато германският президент Щайнмайер е задал въпрос на китайския лидер по този повод, Си Цзинпин е отговорил, че войната в Украйна не е работа на Китай: "Това е европейски конфликт и на масата за преговори трябва да седят европейците".

Вместо това се очаква лидерите на трите държави да обсъдят войната в Иран и проблема с глобалното разпространение на ядрено оръжие. Договорът за контрол над ядреното оръжие между САЩ и Русия изтече през февруари и все още не е подновен.

С началото на работата на новия Конгрес, контролиран от демократите, свободата на действие за Тръмп по отношение на Русия и Украйна вероятно ще стане по-ограничена. Както се изрази един европейски дипломат: "Ако той все още иска да получи Нобелова награда за мир, той разбира, че трябва да действа бързо и да прехвърли по-голямата част от тежестта на преговорите върху [Европа]".

Москва продължава да проявява явна предпазливост. Нейната позиция, формулирана от един от експертите по руската телевизия, се състои в това, че "ние сме готови да поканим Европа на масата за преговори, но само конструктивна Европа".

Блъфът на Европа също беше разкрит. До петък изглеждаше, че тя не може да се споразумее кой ще я представлява, в случай че европейците бъдат поканени да участват. Прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков в четвъртък определи това като едно от първите препятствия, като заяви, че "европейците се карат като паяци в буркан", неспособни да се споразумеят дори по този първоначален въпрос.

Според наличната информация място на масата за преговори ще получи така наречената група Е5 — петте най-големи военни сили в Европа, както и Европейската комисия и Европейският съвет. Все още обаче предстои да бъдат посочени конкретни лица, като проблемът е не само в различията между позициите на страните от Е5, но и в това, че на карта е заложена националната гордост.

Изглежда, че шефката на европейската дипломация Кая Калас много иска да се включи в преговорите, но тя толкова често си позволяваше остра антируска реторика, че Москва даде да се разбере, че не я счита за надежден събеседник. Разбира се, Русия няма право на вето, но дори много страни от ЕС смятат, че присъствието на Калас на практика ще блокира всеки напредък.

Друг кандидат би могъл да бъде бившият премиер на Португалия, а понастоящем председател на Европейския съвет Антониу Кошта. Подобно на президента на Финландия Александър Стуб и министър-председателя на Норвегия Йонас Гар Стьоре, които миналия месец проведоха телефонен разговор с Путин, Кошта беше подложен на критики, когато в началото на тази година неговият екип се опита да установи неформални контакти с Москва.

Както се оплака един финландски дипломат: "Всички, които са готови да водят преговори с Русия, биват критикувани за това, докато онези, които сега се борят да седнат на масата за преговори, изглежда всъщност не искат да разговарят с руснаците".

Ако европейците възнамеряват да седнат на масата за преговори, какво могат да кажат?

Желанието, по думите на Анди Бърнам, да се превърнат в "стоманен пръстен около украинския президент Владимир Зеленски" - това, разбира се, е добре, но такава формулировка все още не представлява добре обмислен план за това как реално може да се сложи край на войната и не дава отговор на по-широките въпроси, свързани с европейската сигурност.

Приключването на войната неизбежно ще изисква трудни морални и политически компромиси, както и конкретни предложения. Европейското единство обаче беше постигнато за сметка на отказ от обсъждане на много сложни въпроси и чрез общи декларации за подкрепа на Украйна "колкото е необходимо".

Това вече не е достатъчно. Русия вероятно ще може да издържи натиска още поне година. Междувременно Украйна я очаква още една сурова зима: на всеки удар, нанесен от нея по руската инфраструктура, Москва отвръща с 15. В Европа икономиката стагнира, а популистките - често по-промосковски - партии набират сила.

Простото налагане на нови санкции и отправянето на едностранни изисквания Русия да "изтегли войските си и да прекрати бомбардировките над Украйна", както направи Калас миналата година, е рецепта за продължаване на войната, защото, както казва един представител на НАТО, "никой в Европа не вярва сериозно, че това е възможно".

Предложението на Русия да се разгледа въпросът за Украйна в по-широкия контекст на континенталната сигурност може би отначало е било тактически ход, но може също така да представлява реална възможност.

Въпреки че Москва очевидно се стреми да прокарва собствените си интереси, не е изключено да бъде постигната някаква сделка, която наистина да е изгодна и за двете страни, вероятно включваща демилитаризация на приграничните райони, повишаване на прозрачността и възобновяване на консултациите между НАТО и Русия.

Такова споразумение би могло да сложи край на войната, като даде възможност на Путин да запази достойнството си и да се откаже от изискването Украйна да предаде последната част от Донбас, като заяви на своите "ястреби", че е разменил това срещу по-широки отстъпки.

Това също така би позволило да се реши хроничният проблем с липсата на сигурност, поради който в противен случай Москва ще продължи да се страхува от Запада и да се отнася враждебно към него дори след края на войната в Украйна.

Всичко това, разбира се, при условие, че Москва изобщо проявява интерес към такава по-широка сделка и че тя ще бъде съвместима с предоставянето на Украйна на реални гаранции за нейната сигурност и суверенитет.

Тези въпроси могат да бъдат изяснени единствено чрез преговори, а за целта Европа трябва да реши не само кой трябва да седне на масата за преговори, но и какво трябва да каже, пише в заключение Галеоти.