Ави Льоб отново направи противоречиво твърдение

Мистериозният междузвезден обект 3I/ATLAS наскоро премина през своя перихелий - най-близката си точка до Слънцето. По време на това преминаване яркостта му се увеличи значително, тъй като слънчевата радиация предизвика изхвърлянето на огромно количество газове.

Според Ави Льоб, астрофизик от Харвард, който следи обекта отблизо, загубата на маса е толкова голяма, че най-вероятно той се е разпаднал на повече от десет отделни части. Нови изображения, заснети от британските астрономи Майкъл Бюхнер и Франк Ниблинг, показват как обектът е развил масивна "анти-опашка" и отделна, "димяща" следа. В свой анализ Льоб отбелязва, че тези струи се простират на приблизително 1 милион километра към Слънцето и на близо 3 милиона километра в обратната посока.

За да се обясни подобно явление при естествена комета, изхвърлените струи газ трябва да са се поддържали в продължение на 1 до 3 месеца, изчислява ученият. Според неговите изчисления обаче, за да сублимира огромното количество лед от въглероден диоксид и вода, необходимо за такава загуба на маса, 3I/ATLAS би трябвало да е погълнал колосално количество слънчева енергия. "Това означава, че абсорбиращата повърхност на 3I/ATLAS трябва да е била по-голяма от 1600 квадратни километра", пише Льоб, което се равнява на сфера с диаметър около 23 километра.

Този размер е четири пъти по-голям от предишните му оценки за диаметър от поне 5 километра и маса от над 33 милиарда тона. "Необходимата площ за обяснение на тази загуба на маса е поне 16 пъти по-голяма от горната граница, установена от изображенията на "Хъбъл" от юли", подчертава Льоб. Той посочва и драстичното увеличение на процеса: ако през август обектът е губил около 150 килограма в секунда, то близо до перихелия си този показател е достигнал около 2000 тона в секунда.

"Дали тази драматична загуба на маса и увеличаване на яркостта е доказателство, че 3I/ATLAS се е разпаднал?", пита риторично астрономът. "Разпадането на фрагменти би увеличило общата повърхност на материала му." Льоб предполага, че обектът се е разцепил на "поне 16 равни части, а вероятно и много повече", добавяйки, че "това би означавало, че 3I/ATLAS е експлодирал при перихелия и ние наблюдаваме последвалите фойерверки".

Като алтернатива, ученият не изключва възможността 3I/ATLAS да е "нещо различно от естествена комета", особено ако бъдещи наблюдения покажат, че обектът е запазил целостта си. Още от откриването му Льоб изказва смели предположения, включително че може да става дума за гигантски извънземен апарат, позовавайки се на необичайните му свойства - от предполагаемата му маса до траекторията му. "Технологичните двигатели изискват много по-малка загуба на маса, за да произведат наблюдаваните струи", отбелязва той, като предполага, че подобни двигатели биха направили необходимото гориво само малка част от масата на апарата.

Но дори и Льоб, известен от години със спекулациите си по темата, признава, че е по-вероятно обектът да е комета.

Твърдения, че междузвездната комета 3I/ATLAS се е разпаднала след преминаването си покрай Слънцето, предизвикаха широка дискусия в научните среди.

"Всички изображения, които съм виждал, показват една напълно обикновена и здрава на вид комета", коментира д-р Цичън Джан, постдокторант в обсерваторията "Лоуел" в Аризона. "Няма абсолютно никакви признаци ядрото да се е разпаднало." Според него твърденията на Льоб са "къща от карти", изградена върху "крещящо погрешно тълкуване на орбиталните параметри на кометата".

Критиките към Льоб се споделят и от Джейсън Т. Райт, професор по астрономия и астрофизика в Пенсилванския държавен университет. В своя публикация той последователно оборва десет от твърденията на Льоб за предполагаеми "аномалии" и поставя под въпрос експертизата му в областта на планетарната наука.

Кометата 3I/ATLAS наскоро премина през най-близката си точка до Слънцето (перихелий) на 29 октомври, след което временно се скри от полезрението на наблюдателите. Сега, докато отново се появява, астрономите я следят с огромен интерес.

Обектът е едва третата регистрирана междузвездна комета, смята се за най-масивната от своя вид и вероятно най-старата, наблюдавана някога. Именно нейният произход извън Слънчевата система я превръща в обект на засилен интерес и спекулации.

Кометата 3I/ATLAS ще се доближи максимално до Земята на 19 декември. Дотогава се очакват множество нови наблюдения, а с тях вероятно и нови твърдения, към които научната общност призовава да се подхожда с повишено внимание.