През първите няколко месеца на 2025 г. се наблюдава засилена активност на частни космически мисии. Някои от тях са успешни - например, американската компания Firefly Aerospace успя да приземи своя космически апарат Blue Ghost Mission 1 на Луната. Това беше първото успешно кацане на частна космическа сонда на лунната повърхност.

Но също така имаше и неуспехи, най-големите от които бяха поредицата от експлозии на ракетите Starship на SpaceX, собственост на милиардера Илон Мъск, през януари и март.

По принцип, съществуват международни закони, които уреждат тези дейности. Повечето от тях обаче са приети преди около половин век - по времето, когато космосът беше достъпен само за държавни агенции и нямаше частни компании, стремящи се да го изследват и използват неговите ресурси.

С оглед на тези промени, е наложително законодателството, свързано с космоса, да бъде актуализирано, за да се предотврати превръщането му в "Дивия Запад", където технологичните милиардери и техните компании действат безотговорно и без реални последствия, пише ScienceAlert.

Закони от времето на Студената война

Космическите дейности се регулират предимно от договори на ООН. Това включва:

• Договора за космоса (1967 г.)

• Конвенцията за отговорността (1972 г.)

• Споразумението за Луната (1979 г.)

Тези споразумения са създадени в ерата на Студената война, когато космическите изследвания се ръководеха основно от военни съображения и бяха изцяло в ръцете на националните държави.

Днес обаче частните компании са основни играчи в космоса. В момента около 11 000 активни спътника в орбита са частна собственост. И космосът става все по-достъпен

Държавните агенции като НАСА и Европейската космическа агенция (ЕКА) разчитат на партньорства с частни компании, за да комбинират експертен опит и да намалят разходите. САЩ например са осигурили на SpaceX държавно финансиране на стойност 22,6 милиарда долара.

Частните мисии често съчетават комерсиални и национални цели. Например Blue Ghost Mission 1 беше част от програмата на НАСА за комерсиални лунни полезни товари и носеше научни инструменти на агенцията.

Само няколко дни по-късно друга частна компания - Intuitive Machines, приземи своята сонда Athena на Луната, но тя се преобърна и скоро беше обявена за неизползваема. Този апарат също носеше оборудване на НАСА.

Докато космическите агенции продължават да разчитат на частни компании, възникват важни въпроси: Кой носи отговорност при грешки? Как могат частните компании да бъдат подведени под отговорност, ако причинят щети или вреди върху други обекти или върху околната среда в космоса?

Космическият трафик

Рискът от сблъсъци между сателити, космически апарати и космически боклук расте. Съществуват механизми за предупреждение за сблъсъци, но няма глобален регламент за оценка на риска и управление на трафика в орбита

Конвенцията за отговорността от 1972 г. дава указания за търсене на отговорност при сблъсъци на сателити, но прилага само за държавите, а не за частните компании.

Ако частна компания причини щети, засегнатата страна може да подаде иск само чрез дипломатически канали срещу държавата, от която е изстреляна мисията, а не срещу самата компания. Процедурата е сложна, бавна и зависима от дипломатически споразумения.

Някои оператори на сателити предпочитат да се застраховат срещу такива инциденти, за да избегнат бюрократичните процедури. Въпреки това застраховката в космоса е изключително скъпа, поради което повечето сателити изобщо не са застраховани.

Договорът за космоса от 1967 г. задължава държавите да избягват замърсяване на космоса, но не урежда проблема с натрупването на космически боклук.

Освен това неговите разпоредби са неясни, тъй като само изискват държавите да действат с "дължимото внимание" и да провеждат "подходящи консултации" преди потенциално вредни действия.

Кой притежава ресурсите в космоса?

Идеята за добив и продажба на минерали от небесни тела става все по-реалистична. Фокусът засега е върху Луната, но въпросът е: На кого принадлежат тези ресурси?

Няма международно признат режим на собственост върху космически ресурси.

САЩ се опитват да наложат частна собственост в космоса чрез "Споразуменията Артемида" от 2020 г., които позволяват на частни компании да притежават и използват ресурси от космоса.

Това е сериозна стъпка към приватизация на космоса, но противоречи на концепцията за "общо наследство на човечеството", залегнала в Споразумението за Луната от 1979 г.

Досега 53 държави са подписали "Артемис Споразуменията", но само 17 държави са ратифицирали Споразумението за Луната. Това означава, че няма ясни и универсални правила, които да важат за всички участници в лунната надпревара.

Възможни са много проблемни сценарии - например, частен космически кораб може да се разбие върху база на дадена държава, тъй като няма ясни правила за лунния трафик.

Безопасност и устойчивост в космоса

Необходимо е осъвременяване на законодателството, за да се осигурят безопасност и устойчивост в комерсиалните космически пътувания и лунните изследвания.

Това ще изисква трудни международни дискусии по въпроси като:

• Какъв тип щети на Луната трябва да бъдат възстановявани и от кого?

• Как да се определи компенсация за пострадалите страни?

• Как да се управлява нарастващият трафик в космоса?

• Как държавите могат да бъдат мотивирани да засилят надзора върху частните си партньори?

Няма изгледи тези въпроси да се решат бързо. Всичко това създава реални условия космосът да се превърне в "Дивият Запад" поне за времето, в което технологията ще е изпреварила законите.