През последните години от разкопките на Перперикон да идват новини главно за откриването на прекрасни храмове и мавзолеи на видни граждани от късноримската епоха през III-IV в. Сега попаднахме на нещо съвсем различно, но не по-малко интересно – оръжие и строителните инструменти, с които били издигани великолепните здания.

Това са напълно запазено острие на късноримско копие от типа „хаста“ и два прекрасни екземпляра на най-важния инструмент на римския легионер – т. нар. „долабра“, в разновидности киркобрадва и киркочук.
Копието „хаста“ било на въоръжение в римската армия още от древни времена, но добива голямо значение през късноримския период от III-IV в., когато трябвало да се възпира напора на десетки варварски народи.

За разлика от по-късите и леки метателни копия от типовете „пилум“, „верутум“ и „ланцея“, хастата не била хвърляна, а използвана като тежко оръжие за близък бой за забиване и промушване на врага.

Острието било масивно, закрепено на дълга около 2,4 м дръжка, обикновено направена от ясен. От древни времена хастата била средство за последна защита от най-опитните ветерани при пробив на противника.

С откритите долабри пък са извършвани мащабните строежи на Перперикон и се строели римските пътища, които са многобройни в Източните Родопи. Това е най-универсалният военно-инженерен инструмент на римския легионер – с него рязали дървен материал, разчиствали терена, копаели ровове за укрепления, разбивали препятствия и поправяли лагера. В този смисъл долабрата бил един от символите на мощта на римския легион.

Освен като археологически находки, долабри са изобразени и в римското изкуство, например в сцени от Колоната на Траян във Вечния град от II в. сл. Хр. Там се вижда как легионерите извършват с тях различни строителни и военно-инженерни дейности. А при нужда долабрите можели да станат страшно оръжие, както в описания от Тацит случай от 21 г. сл. Хр., когато легионерите трябвало да потушават бунта на галските гладиатори.