Човешкият мозък обработва информация със скорост едва 10 бита в секунда

Учени от Калифорнийския технологичен институт (Caltech) установиха, че човешкият мозък обработва информация с изключително бавната скорост от около 10 бита в секунда - далеч по-малко в сравнение с нашите сетивни органи и съвременните технологии. Въпреки че тази скорост изглежда ниска, тя може да има дълбоки еволюционни корени, пише NewAtlas.

Мозъкът често е описван като най-мощният компютър в света, но новото изследване прави опит да измери скоростта на човешката мисъл в цифрови термини. Един бит представлява единично "1" или "0", които заедно кодират информация. Учените изчислиха, че средната скорост на мисълта е около 10 бита в секунда, на база различни човешки дейности.

Примерите за това са няколко. В един от тях професионален машинописец пише със скорост 120 думи в минута, което съответства на около 10 бита в секунда.

Разбирането на реч пък изисква около 13 бита в секунда. Оказва се, че световни рекорди при решаване на Рубик куб се равняват на 11.8 бита в секунда. Запаметяване на цифри става с 4.9 бита в секунда, а скоростно подреждане на карти - със 17.7 бита в секунда.

Докато мозъкът обработва информация със скорост 10 бита в секунда, нашите сетивни системи работят много по-бързо.

Един рецептор в ретината на окото обработва 270 бита в секунда, което дава общо 1.6 милиарда бита в секунда за всяко око.

Оптичният нерв компресира тази информация до около 100 милиона бита в секунда.

Според изследователите, бавната скорост на мисълта може да бъде наследство от древните ни предци, които са се нуждаели от фокус върху основни задачи като намиране на храна и избягване на хищници. Те описват мозъка като способен да следва само една основна мисловна линия в даден момент.

"Нашите предци са избрали екологична ниша, където светът е достатъчно бавен, за да направи оцеляването възможно," пишат учените. "10 бита в секунда са нужни само в най-крайните случаи."

Изследването също така поставя под въпрос бъдещите взаимодействия между хората и AI. Компютрите и роботите обработват информация много по-бързо и тази пропаст ще се увеличава с времето.

"Пътищата и мостовете са проектирани за същества, които обработват информация с 10 бита в секунда. След като хората престанат да шофират, инфраструктурата може да бъде оптимизирана за машини, работещи с хиляди битове в секунда", смятат от Caltech.

Дори системи като Neuralink на Илон Мъск няма да могат да преодолеят ограниченията на човешкия мозък. "Мозъкът ще комуникира с импланта на Мъск с около 10 бита в секунда," се казва в изследването.

Изследователите признават, че сравняването на битове в мозъка и компютърните системи не е напълно прецизно. Например, в компютърната система ASCII са нужни 7 бита за кодиране на един символ, докато изследването предполага само 1 бит за символ в мозъка. Освен това, измерването на бита за различни човешки дейности е сложно.

Въпреки тези ограничения, изследването предлага завладяваща перспектива за начина, по който мислим, макар и с "бавна скорост".

Резултатите са публикувани в списание Neuron.