Как д-р Стамен Григоров разгада тайната на киселото мляко

Наука 01.11.2020 16:25 Снимка: ДНЕС+

Как д-р Стамен Григоров разгада тайната на киселото мляко

Ученият е по-известен в чужбина, отколкото в родината си

На  27 октомври “Гугъл” - най-известната търсачка в интернет, отбеляза със специален дудъл (рисунка) рождения ден на българина Стамен Григоров. Той е ученият, който за първи път анализира състава на киселото мляко в детайли и открива основната бактерия, която кара млякото да ферментира и да се превръща в кисело. В чест на родината на Григоров бактерията е наречена Бацилус Булгарикус. За съжаление, този голям учен не е много известен в страната си. А има невероятна житейска съдба и уникален професионален шанс.

Историята започва от трънското село Студен извор, където в семейството на Гиго и Звезда Григорови се ражда син.

Всичките им предишни 8 деца умират

За да оцелее деветото, което кръщават Стамен, Звезда извършва магия в местността Стан камък.

Дупчи в долния край ушето на новороденото и се опитва да надвика неговия кански рев: “Сатана, зла сило, виж, виж каква дупка има Стаменко на ушето, мини през нея, лошотийо, и си иди там, откъдето си дошла. Не ни взимай Стаменко, като другите ни деца. Поне него ни остави...” Гиго окачва торбата с бебето на едно клонесто дърво. Пада на колене и започва да се кръсти. Стаменко оцелява. След него в семейството се раждат още две деца - Кръстана и Христо.

Когато момчето завършва основното си образование в родното село, даскал Андон Митов казва: “Стаменко има шестици по всички предмети. Но ако можех, бих му писал не шестици, а три пъти по толкова...”

През 1889 г. момчето постъпва в Трънската прогимназия. Амбицията му е да стане учител. Дълго ще се говори за реферата му на тема “За живота и смъртта”. Когато завършва прогимназията го награждават с книгата на Чарлз Дарвин “Произход на видовете”.

Тя става настолното четиво на Стаменко, докато е ученик в Мъжката гимназия в София - по онова време най-престижното средно училище в България. Освен по естествознание, Григоров е силен и по математика и физика. И отново изненадва всички с реферата си в последния клас на гимназията: “Еволюцията на животинския мир и религията”. И отново - блестяща аргументация и философска дълбочина на коментарите и изводите.

Завършил с отличие гимназията, Стамен Григоров е изправен пред сложен избор. Даскал или доктор? Да образова хората от неукия Трънски край или да ги лекува от болестите?

Тук в ролята на съдбата се явява синът на френския консул в София. Стамен говори свободно френски език и потомъкът на аристократичен род е впечатлен не само от широтата на знанията и общата култура на българското селянче, но и от изисканото му поведение. Французинът “заразява” Стаменко с идеята да замине и да учи в Института по естествени науки в Монпелие. А посланикът помага това заминаване да стане факт.

През 1898 г. 20-годишният Стамен Григоров постъпва редовен студент в института в Монпелие. Още в първите месеци впечатлява преподавателите и колегите с широките си познания и със страстта, с която се отдава на научните и лабораторните занимания.

Професорите в Монпелие са приятно изненадани от Стамен. Той не е обичайният разглезен богаташки син, а сериозно отдаден на науката млад човек, за разлика от много други студенти от балканските страни, които отивали във Франция по-скоро на почивка, отколкото за сериозно учене. Френски професори препоръчват на Стамен да се насочи от естествознанието към медицината, където би намерил по-пълна реализация.

Младежът завършва предсрочно Факултета по естествени науки и през 1901 г. става студент в Медицинския факултет в Женева. Сред преподавателите е и световноизвестният бактериолог проф. Леон Масол. Впечатлен от представянето му на изпита по бактериология, го кани да стане негов асистент.

По това време директор на Пастьоровия институт в Париж е емигриралият от Русия бактериолог Иля Илич Мечников. По негова идея в 36 държави е направена анкета за броя на столетниците и техния дял в съответната страна.

Изненадващо на първо място по столетници се оказва бедна България. Правят повторно проучване и резултатите се повтарят. Мечников прави догадки, че това дълголетие може би се дължи на киселото мляко. Българите единствени в света произвеждат и ядат кисело мляко. Догадката си Мечников споделя в някои научни списания.

Но останал без пари, Стамен Григоров е принуден да се върне в България. Без да храни особени надежди, че някога отново ще се върне в Женева.

В Трън в ролята на съдбата влиза някогашната му съученичка Даринка, която се омъжва за него. Тя е от заможно семейство и заявява, че Стамен трябва да завърши образованието си в чужбина.

И само седмица след сватбата той отново потегля към Женева. Даринка не крие сълзите си при раздялата. Но дори те не й пречат да види с почуда грижовността, с която съпругът й вмества в багажа си рукатка (глинен съд) с трънско подквасено мляко.

В лабораторията на проф. Масол Стамен Григоров седмици наред се взира в микроскопа и търси отговор на въпроса какво превръща прясното мляко в кисело.

И един ден вижда “една пръчица”

Сякаш забравил френското възпитание, буквално нахлува в кабинета на проф. Масол. Не знаем какво са си говорили двамата, но французинът пише писмо до руския си колега Мечников: “Моят асистент Стамен Григоров, славянин от България, ме изненада с голямата си упоритост в научноизследователската си работа. След многобройни и последователни опити в лабораторията ми той успя да открие и изолира причинителя на българското кисело мляко. При това подквасата му бе донесена направо от България...”

Мечников кани българина в Пастьоровия институт, който ръководи, и го моли да изнесе доклад за своето откритие пред научния състав на института. В авторитетното френско научно списание “Ревю медикал де ла Сюис Романд” - брой 10-и от 1905 г., Стамен Григоров публикува статия, в която дава пълни сведения за причинителя на българското кисело мляко - един млечнокисел бацил. Той е наречен “Лакто бактериум булгарикум” - българска млечна бактерия.

В една от залите на Женевския медицински институт проф. Масол награждава Стамен Григоров със специална грамота и парична сума. Стаменко поема наградите и се покланя на публиката. А френският професор казва: “Запомнете това име! Световната наука тепърва ще оцени стойността на неговото откритие.”

Тогава Стамен Григоров е само на 27 години!

През юли 1905 г. той защитава докторската си дисертация на тема “Принос към патогенезиса на апендицита” и получава титлата “доктор на медицинските науки, бактериолог - вътрешни и гръдни болести”.

Проф. Масол кани младия български учен да остане в Женева и да поеме неговата катедра. Д-р Григоров благодари за поканата, но отказва - врекъл се е да помага и да служи на хората в България и своя роден край. Следва покана да оглави Пастьоровия институт в Сао Паулу, Бразилия. Д-р Григоров отново отказва.

Ръководното тяло на Пастьоровия институт възлага лично на проф. Мечников чрез методите на неговите научни изследвания да препотвърди откритието на Стамен Григоров и да докладва пред научния съвет на Института. За съжаление, авторът на откритието няма да участва в това препотвърждаване. С лекарска диплома в джоба, той се връща в своя беден Трънски край

Много европейски учени, заинтересовани от откритието на българина, пишат за него в научните си публикации. В България обаче наши учени и полуучени смятат, че откривателят на бактерията е проф. Мечников. Дали го правят от завист, дали не вярват, че един българин може да направи такова откритие? Но ако не на забрава, те обричат д-р Григоров на дългогодишна изолация от научните кръгове.

Докато лекува хората от Трънско, д-р Стамен Григоров изследва туберкулозата. Резултатите от тези изследвания описва в научна статия, която изпраща на най-авторитетното медицинско списание по онова време - “Ла прес медикал” в Париж. Статията е озаглавена “Противотуберкулозната ваксина” и е публикувана в списанието на 29 декември 1906 г.

Допускането на публикации в това списание става след безпощаден научен и редакционен филтър. Обичайната практика е “съдиите” да са рецензенти с доказан принос.

Публикацията вижда бял свят само след единодушното съгласие на академичното ръководство - ако то прецени, че научното съобщение има характер на фундаментално изследване. Но... статията на д-р Григоров остава неизвестна за България. Той е признат учен в света, но не и в завистливата си родина...

На 27 октомври 1945 г., деня на неговото рождение, д-р Григоров умира. Два дни по-късно - на 29 октомври, във вечерната си емисия радио “София” съобщава за смъртта му. Новината на българското радио е уловена от радио “Милано” и на 30 октомври всички европейски радиостанции огласяват тъжната новина за кончината на известния д-р Стамен Григоров - откривателя на “Бактериум булгарикус” и изследовател на туберкулозата.

“В нашия род винаги се е говорило, че тогава д-р Стамен Григоров е създал нова ваксина или лекарство. И най-напред го е изпитал върху себе си”, казва Юлия Григорова, която е негова правнучка

А нейната внучка Венета, която е праправнучка на Стамен Григоров, сега учи в математическата гимназия в София. И вече е решила, че след като я завърши, заминава в Нидерландия, за да учи микробиология... /24 часа

Още по темата

CHF CHF 1 1.77335
GBP GBP 1 2.27343
RON RON 10 4.01204
TRY TRY 10 2.24625
USD USD 1 1.61027