САЩ и Израел нищо не разбраха за Иран

Иранците смятат, че всички червени линии са преминати, следователно всички удари са позволени. Иран знае, че едно от слабите места на Тръмп е, че той не иска цената на петрола да расте и очевидно използва всички налични лостове, за да се повиши цената на петрола - със затварянето на Ормузкия проток, с атаки срещу петролни и газови съоръжения в Саудитска Арабия, Катар, Кувейт и т.н., за да има повишаване на цените и да се създаде паника. А знаем, че повишаването на цената на петрола много по-бързо се отразява на цената на бензина в САЩ, отколкото в Европа. Идеята е преди междинните избори Тръмп да съжалява, че е нападнал Иран. Тръмп се е свързал два пъти с иранските ръководители, за да им каже “Слушайте, нека да уредим това”, а казва, че те са се свързали с него - това не е вярно. Той е телефонирал два пъти. Те са казали “Не”, казва Тиери Ковил, изследовател във Френския институт за международни и стратегически отношения (IRIS), доктор по икономика и специалист по Иран. Неговите изследвания са фокусирани върху съвременен Иран, неговата политическа и социална динамика и предизвикателствата пред петролните икономики. Той е автор на няколко основополагащи труда, сред които L’Iran, une puissance en mouvement (Иран, сила в движение* (Eyrolles, 2021) и Iran : la révolution invisible (Иран: Невидимата революция, Autrement, 2007).

Ето още акценти:

- Всички ирански ръководители са родени по време на кризата. Революцията от 1979 г. беше криза. След това имаше гражданска война. После беше осемгодишната война с Ирак. Тоест за иранските лидери по-скоро нормалните ситуации са нещо ново, отколкото кризисните ситуации. Това са хора, които са свикнали с този тип ситуации.

- Когато ходя в Иран, чувам “Добре, опитахме дипломацията със западняците, тя не работи”. Иранската политическа система се радикализира заради това, което прави Тръмп от май 2018 г. и според радикалите всички удари са позволени срещу западняците, за да им извият ръцете. Добре виждаме, че преговорите не вървят. Европейците винаги казват на иранците “Подновете преговорите”. Докога? Тръмп ги наруши три пъти. Той никога не спазва международното право, атакува, когато иска. Ако искат Иран да преговаря, трябва все пак да зачитат неговите права.

- Има споразумение за сигурност, подписано между Иран и Русия. Русия помага на Иран във военно отношение, но и дума да не става, ако някоя от двете страни е нападната, другата да ѝ се притече на помощ. Който говори за това, не познава реалността. Русия подкрепя дипломатически Иран, същото се отнася и за Китай, но не стои като въпрос Русия или Китай да се намесят с военни средства, за да помогнат на Иран.

7 март 2026 г.

- Добър ден, Тиери Ковил!

- Добър ден!

- Много се радвам да ви посрещна отново в YouTube канала ÉLUCID. Вие сте изследовател във Френския институт за международни и стратегически отношения (IRIS), специалист по Иран, доктор по икономика, от двадесет години правите доста широки изследвания върху съвременен Иран и сте публикували много статии и няколко книги, сред които Iran. La Révolution invisible (Иран. Невидимата революция), а по-наскоро L’Iran. Une puissance en mouvement (Иран. Сила в движение). Работите и върху проблемите на петролните икономики. Миналата година дойдохте при нас, за да говорим за Иран по време на кризата през 2025 г. ,и ни представихте сложността на тази страна. Миналия петък (27 февруари, бел. ред.) се проведоха преговори в Оман между САЩ и Иран и оманският външен министър обясни, че са близо до споразумение, тъй като Иран е приел определени искания на западните страни, в частност да прекрати обогатяването на уран. И въпреки това, за голяма изненада, на следващия ден бе извършена прословутата атака срещу Иран. Защо?

- Това е отличен въпрос. Все още не знаем всъщност. Американското правителство очевидно не може да даде ясно обяснение за тази атака и изтъкна няколко обяснения, което означава, че не е ясно. Ако имаше убедителен и ясен наратив, те щяха да настояват върху него. А много добре виждаме, че самият Тръмп, неговото правителство, единият ден ни казват “Това е заради ядрената заплаха”, на следващия ден ни говорят за балистичната програма, а последното обяснение, дадено от министъра на войната Питър Хегсет и държавният секретар Марко Рубио беше, че Израел е нападнал, “а ние ще нападнем превантивно Иран, защото знаем, че той ще нападне нашите американски интереси в региона”. Това е. Дори няма едно обяснение, свързано с иранската ядрена програма, с балистичната програма.

Иранците много добре знаеха какво рискуват. Не съм в Иран, но това всички го знаят още от войната през юни 2025 г. Нямаше прекратяване на огъня, а един туит на Тръмп спря конфликта. Иранците не са тъпи, всички знаеха, че войната може да бъде подновена, а днес виждаме, че са се подготвили за нея. Имаше три сесии на преговорите и мисля, че те отидоха сериозно на тях, защото много добре знаеха, че войната е възможна, тъй като Тръмп вече бе изпратил цялата си армада близо до Персийския залив, така че те бяха в течение, че съществува риск от война. За тях има много важен елемент, а именно да преговарят, за да бъдат вдигнати американските санкции и да може все пак да се подобри икономическото им положение, тъй като икономическите проблеми, освен политическите, изкараха хората на улицата през декември и януари 2026 г. Приблизително това беше иранската стратегия.

Започваме да научаваме какво са говорили на последната сесия от преговорите. Иранците са предложили прекратяване на обогатяването на уран по време на мандата на Тръмп, а впоследствие това право да им бъде признато, но за обогатяване на 20%, защото то е под контрола на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ). Знаем, че нивото на обогатяване, което позволява да се създаде ядрена бомба, е 90%. А 20% не са 90% и са под контрола на МААЕ. 3,7% е нивото, което позволява да се произведе гориво, което може да се използва в реакторите за производството на електричество. Те имат реактор, доставен от американците по времето на шаха, който позволява производството на изотопи, които могат да се използват за медицински цели, така че имат нужда от 20% обогатен уран. Това беше предложението на иранците. Американците са искали прекратяване на обогатяването на уран за десет години и са изоставили другите си две искания - споразумение за иранската балистична програма и споразумение за регионалната политика на Иран. Всъщност дискусиите са били само за иранската ядрена програма. Това показва, че е било възможно постигането на споразумение, тъй като знаем, че за иранската балистична програма и за регионалната политика Иран нямаше да се съгласи. Следователно е имало сближаване между двете позиции.

Това, което чуваме сега, засилва идеята, че няма логично обяснение за тази война. Джаред Къшнър и Стив Уиткоф, които присъстваха на тези преговори, са казали на Тръмп “Ето, те отказват. Иранците останаха на своите позиции, а ние искаме десетгодишно прекратяване”. И Тръмп казал “Щом е така, те наистина искат ядрено оръжие. Те са лунатици”. Разказват ни, че Стив Уиткоф и Джаред Къшнър били много разочаровани, много изнервени. Все пак ще припомня, че преговорите с Обама за ядреното споразумение продължиха две години. Сега ни обясняват, че за три дни не са успели с иранците. Значи трябвало за три сесии да уредят това, което Обама направи за две години.

Мисля, че в ума на Тръмп - не знам дали под израелско влияние, но ако Иран иска да обогатява уран, то е, за да създаде атомна бомба. Това е основния дебат, подозрението, което има Западът след откритието на тайната иранска ядрена програма през 2002 г. Но все пак трябва да припомним, че Иран е подписал Договора за ядрено неразпространение. Той смята, че има право да обогатява уран и, ако това е под контрола на МААЕ и е на 20%, няма причина за недоверие. Ще припомня също, че Иран спази споразумението за ядрената програма от 2015 г. Имаше 11 доклада - това е тяхната работа, да контролират дали Иран спазва споразумението, иначе нямаше да вдигнат санкциите. Те спазиха споразумението и санкциите бяха вдигнати. Следователно, когато Тръмп казва “Те все пак искат да обогатяват уран, значи искат ядрена бомба”, това не е вярно. Ако заради това започна войната, има нещо, което не е наред. Иранците наистина предлагаха да прекратят обогатяването на уран по време на мандата на Тръмп, американците искаха за десет години. Но всички дипломати в света знаят, че когато има такива различия, се работи върху тях, за да се постигне компромис. Това каза външният министър на Оман. Той е бесен, защото имаше възможност за споразумение. В замяна, иранците наистина искаха вдигане на санкциите и дори бяха готови - защото и те разбраха как действа Тръмп - да предоставят икономически облаги на американски компании, ако  поискат да инвестират в енергийната сфера.

- Те дори предлагаха да заменят европейските компании с американски компании.

- Това също. Но искам да кажа, че тези преговори наистина вървяха добре, имаше възможност за постигане на споразумение и отново се връщаме към въпроса защо Тръмп предприе тази атака. Трябва да бъдем предпазливи, но едно обяснение, което виждам и за което говореха самите иранци. Гледах дебат между двама специалисти по международни отношения - мъж и жена и жената каза “Мисля, че опасността е, че Израел и неоконсерваторите около Тръмп са надценили факта, че Иран е в слаба позиция”. Тоест те са преувеличи слабостта на Иран, което не е напълно невярно, защото Иран е в относително по-слаба позиция, отколкото беше преди няколко години, но заради идеята, че Иран е в слаба позиция са решили, че сега е точният момент да го нападнат. Започваме все повече да разбираме, че това е логиката - че Иран е в слаба позиция, Израел неизбежно иска да го нападне и Тръмп в крайна сметка го е последвал, казвайки си в типичния си стил “Добре, да видим какво мога да извлека от това”.

- Върховният ирански лидер Али Хаменей беше убит, както и семейството му, началникът на Генералния щаб, министърът на отбраната, шефът на разузнаването, ръководителят на Гвардейците на революцията и много други, дори се прицелиха в бившия президент Ахмадинеджад. Целта беше обезглавяването на властта, “да отрежат главата на змията”, както казаха - това е новият речник в международните отношения. Те го направиха в рядко виждан мащаб. Няма много подобни примери в близкото минало, дори и по-далечното. Как гледате на този начин на действие?

- Мисля, че идеята на стратегията на Тръмп е “Ще отрежа брутално главата и системата ще рухне”. Но съвсем не се случи това и той дори беше изненадан. Накарали са го да повярва, че системата ще рухне. Толкова много повтаряха, че Иран е в слаба позиция, значи, тъй като не познават Иран, е че ако убият лидера, системата ще рухне и иранците няма да се бият. Видяхме, че те веднага отговориха с изстрелване на ракети. Зле познават Иран. Първо, това е система, която съществува от 47 години, която със сигурност има много недостатъци - това е най-малкото, което може да се каже - но зад нея има идеология, тя все пак има подкрепа - на последните президентски избори 20% от избирателите гласуваха на първия тур за най-крайния кандидат, по-голям екстремист от Хаменей, т.е. те има социална база, която подкрепя режима. Освен това всички ирански ръководители са родени по време на кризата. Революцията от 1979 г. беше криза. След това имаше гражданска война. После беше осемгодишната война с Ирак. Тоест за иранските лидери по-скоро нормалните ситуации са нещо ново, отколкото кризисните ситуации. Това са хора, които са свикнали с този тип ситуации. Али Лариджани (той беше убит при израелски удар на 17 март, бел. ред.), новият силен човек в Иран, секретар на Националния съвет за сигурност, каза: “Ще приложим това, което е предвидено от Конституцията”. Тоест бяха избрани трима души, които да изберат новия водач.

В Иран има две власти - "Вилаят-е Факих", която представлява върховенството на религиозната власт над политиката, и “демократични” институции, като президентът и парламентът, избрани от населението. Изборите не са перфектни - има филтриране на кандидатите и т.н. След като Хаменей стана водач през 1989 г., той непрекъснато подкопаваше легитимността на демократичните институции, защото разви своята власт, увеличи пълномощията си, намесвайки се във всички области. Дори духовниците постави под своя купол, превърна ги в наемни работници, създаде толкова мощни институции, че в Иран често се чува “Няма смисъл да гласуваме”. Президентските избори от 2024 г. са с най-ниската активност след Революцията - 7% на втория тур, защото хората си казват “Какъв е смисълът да ходим да гласуваме, след като властта е другаде?”. Искам да кажа, че Хаменей действително е централна фигура във функционирането на иранската политическа система. Дори преди войната смъртта му щеше да предизвика вътрешна криза. Но видяхме, че това протече много спокойно, въпреки шока вътре в страната. Тримата посочени са натоварени да осигурят прехода и Съветът на експертите, който беше бомбардиран от Израел, бе натоварен да избере новия водач. Интересното е, че реакцията беше още по-ожесточена извън Иран, отколкото вътре в Иран. Когато убиете лидера, добавяте още ярост и омраза у истинските поддръжници на Хаменей. Това са много религиозни семейства и наистина има идея за отмъщение. Но виждаме преди всичко реакцията на шиитите в Пакистан…

- Това, което ме порази във всички не-анализи във всички телевизионни канали, е, че хората не са разбрали, че освен че е държавен лидер, той е и духовник, който има много голяма символична тежест в шиизма. Може ли да ни обясните какво представлява той за шиитите?

- Това е принципът на "Вилаят-е Факих". Има няколко школи, квиетистката школа казва, че духовниците трябва да останат в джамията и да не участват в политическите дела. Хомейни пише няколко книги, които, за съжаление, иранските интелектуалци, извършили революцията, не са чели. Той казва “Нужен е "Вилаят-е Факих", т.е. лидерство на духовник над политическите дела на страната. Според Хомейни това трябва да бъде не просто духовник, а духовник, който има познания за светските дела. Това е централната роля на един духовник, който ръководи страната. За шиитите в региона това е религиозна референция. Политическият шиизъм е съюз между религията и политиката. Слушах Би Би Си, мисля, че те вършат забележителна работа, за разлика от други медии, и шиити от региона казаха “Това е атака срещу политическия шиизъм”. С Иранската революция имаше политическо пробуждане на шиитите, които бяха по-скоро дискриминирано население в икономически и политически план. Ислямска република Иран символизираше това пробуждане за всички шиити в региона. Дори да има много спорове вътре в иранската политическа система, това позоваване на пробуждането на шиитското население, често дискриминирано в мюсюлманския свят, наистина има неконтролируем отзвук. Може да бъде много опасно, когато започнеш да инструментализираш религията за политически цели. Може да има гневни движения и именно на това станахме свидетели в Пакистан, където беше нападнато американското посолство. Да, има гняв сред шиитите в региона.

- Какво въздействие може да има въху шиитските общности по света? Защото има феномен на паралелни реалности: в нашите медии видях хора, които спокойно отсъждаха “Ето сега ще има нов президент в Иран”, видяхме демонстрации на хора, на жени от диаспората в Париж, в Ню Йорк, които пееха “Свърши се”, а след това видяхме в социалните мрежи кадри на случващото се в шиитския свят - Иран, Ирак, Йемен, Пакистан, дори в Северна Индия, където имаше десетки хиляди гневни шиити, протестиращи на улицата. Какво може да стане с тези общности?

- Бих разграничил две различни ситуации, защото познавам по-добре Иран, отколкото останалата част от региона. Мисля, че в останалата част от региона сме изправени пред това, което ви казах - ислямската революция означаваше завръщане на шиитите на политическата сцена. Във всички страни, където има шиити, те са онеправдани от мнозинството. В страните, където има шиитски малцинства, неминуемо има отзвук от това убийство.

В Иран все пак различно. През 2023 г. беше направено проучване от иранското Министерство на напътствието, т.е. от официалните ирански институции, те са много прецизни. Това проучване не беше огласено, но като цяло резултатите се разпространиха навсякъде: 72,5% от иранците са против връзката между политиката и религията. Тоест виждаме противоречие между това, което се случва в Иран, и това, което се случва в останалата част от региона. Има и 30% от населението, които са съгласни с връзката между политиката и религията. При тях я има идеята за отмъщение, той е умрял като мъченик. Но ако проблемите за легитимността са свързани с факта, че повечето иранци смятат, че религията няма място там, религията остава силна в индивидуален план.

Най-много ме поразява опростенческият аспект - “Убивам шефа и системата пада”. Когато Тръмп говори за Иран, откривам една много неоколониалистка страна, някакво презрение. “Има политически системи, които не са такива, каквито бихме искали, които съществуват от 50 години. Следователно убивам шефа, всичко се срива и те вдигат бяло знаме”. Той самият каза “Но как така отказва да се предаде?”. Всъщност преговорите не са били преговори. Трябваше иранците да дойдат с бяло знаме, защото се страхуват от войната, и да кажат “Приемаме всичко, което казвате” и нямаше да има война. Има презрение към едно население и една политическа система, които не са такива, каквито американците биха искали, и неразбиране, защото той казва на другия ден “Иранците поискаха да преговаряме”, след като току-що е убил основната политическа фигура в 47-годишната система. Това не е Венецуела. Във Венецуела все пак е имало дискусии с обкръжението на Мадуро. В Иран няма. Пред Би Би Си човек, който е запознат, каза “Тръмп е този, който два пъти се опита да установи контакт с иранските власти”. Той трябва да преговаря за изход от кризата. Но да иска от иранците  да преговарят с този, който току-що е убил централната фигура в  политическата им система, означава пълно непознаване и презрение към тази система.

Мисля, че от юни Иран се подготвя за война. Изненадани сме от техните балистични ракети - те разбраха, че това е единственото им средство за отбрана. От юни вложиха много в производството на ракети. От това, което разбрахме, Али Лариджани е дублирал постовете на ръководителите на “Пасдаран” (Революционната гвардия, бел.ред.), така че, ако бъде убит единият, веднага да бъде заменен. Така че те се подготвяха за тази война. И несъмнено са надценили пред Тръмп колко лесно ще бъде, той не е очаквал Иран да се съпротивлява така.

Имаше много добра статия в The Economist веднага след януарските протести, която казваше, че рискът от гражданска война е реален в Иран. Днес милиони иранци са осиротели и са готови да защитават политическата си система. Тя остава на мястото си и няма никакъв знак, че ще падне. Действително има друга част от населението, която вероятно се увеличи с репресията през януари, т.е. хората, които мразят днешната политическа система, които се радват, че американците и израелците атакуват, защото искаха тази атака. А освен това има и т.нар. сива зона - хора, които са по средата. Както се казва, има биполяризация на иранското общество. Прословутата реч на Тръмп, в която той обяви войната, е доста химерична. Връщам се към презрителната, почти колониална страна на този дискурс - “Ще бомбардираме Иран, но вие не излизайте - сякаш иранците са тъпаци - а после ще ви предупредим кога можете да излезете. После работата е ваша, ще вземете съдбата си в свои ръце”. Какво може да направи едно обезоръжено население срещу хора, които винаги са въоръжени, и срещу милиони иранци, които са готови да се бият за запазването на политическата система?

- Знаейки, че има военно положение и демонстрациите са забранени.

- Ще се върна към медиите. Те все пак биха могли да дадат контрапримери в целия регион, защото историята се повтаря - Ирак, Либия, Сирия, Афганистан. Това никога не работи, винаги е още по-лошо отпреди и може да стане много опасно. Да не говорим за риска от тероризъм, от дестабилизация на страните и т.н. Сякаш е лесно и безопасно да се дестабилизира една голяма страна като Иран, три пъти по-голяма от Франция, централна в региона - “всичко ще мине добре, ще дойде демокрация”. От сто години няма чуждестранна интервенция, която да е довела до положителен резултат в страната. Това, което чувам в Иран, е “Продадоха една мечта на Тръмп” - атакуваш, системата пада, Пахлави идва, милиони иранци излизат на улицата и той взема властта и ги организира. Това е малко двусмислено. Не знаем дали той ще върне конституционната монархия. Той казва, че иска да улесни демократичния преход. Не става дума да плашим хората, а да дадем елементи, да им кажем “рискът от гражданска война съществува, трябва да престанем да продаваме мечти на хората и да им обещаваме, че войната ще доведе до демокрация”. Това се случи по време на Втората световна война, но оттогава няма много такива примери, особено в Близкия изток.

Когато следиш Иран и се занимаваш с него, знаеш, че въпросът за демокрацията в Иран е стара история и това е битка на иранското общество. В крайна сметка, Иран е първата страна в региона, която се сдоби с конституция с Конституционната революция през 1906 г. По онова време има гражданска война и руснаците подкрепят по-скоро шаха, така че иранците нямат непременно много добри спомени за руснаците. Все пак те бомбардират иранския парламент по онова време. Така че, когато ни говорят за съюз ad vitam aeternam (до вечността) между иранци и руснаци, все пак има исторически сведения, които казват обратното. И всичко това е за битката за демокрация в Иран. През 1953 г., по време на конституционната монархия, един министър-председател, избран от парламента, но много популярен - Мосадек, бе свален от военен преврат на англичаните и ЦРУ, и борбата за демокрацията изкара много иранци на улицата, за да извършат революция през 1979 г. Те искаха демокрация. Аятолах Хомейни, когато беше във Франция и го питаха “Ще възстановите ли демокрацията?”, той каза “Да, аз съм за демокрация, за спазване на правата на жените по ислямски маниер”. Хората, които го подкрепяха, не си даваха сметка, че той има предвид концепцията за "Вилаят-е Факих”, за която говорихме преди малко. Битката за демокрация е важна в Иран и не трябва да я губим от поглед.

От друга страна, винаги съм малко скептичен към тази повеля за демокрация - че демокрацията трябва да дойде в Иран. А в Саудитска Арабия демокрация ли е? В Катар демокрация ли е? В Емирствата демокрация ли е? Много е смущаваща тази повеля за демокрация - “щом не сме за войната в Иран, значи не сме от правилната страна на историята, не сме за демокрация в Иран”. Демокрацията трябва да дойде в Иран без толкова висока човешка цена. Кой говори за човешки загуби в Иран сега? Кой говори за рисковете от гражданска война? Винаги има презрение към местното население. Сменят хората на върха, слагат крал и после ще дойде една хубава демокрация. Каква е човешката цена?

- Каква е визията на иранското общество? Какво е общественото мнение за управлението? Защото ни представят ситуация, при която има 99% потиснати и на които не им достига съвсем малко, за да вземат властта. Вие ни обрисувате по-сложна картина. Видяхме и проучване, според което 80% от хората са против днешния режим. На какво може да разчита Реза Пахлави - на една четвърт от населението, на повече, на по-малко? И как гледат те на тези удари? Каква е сложността на тази страна?

- Това е много добър въпрос, защото си мислех за всички тези опростени отговори на сложни въпроси, които гледах в един YouTube канал като вашия, който съществува в Иран. Те са много смели и вършат забележителна работа, Това е канълът Hazad, означава “свобода”. Имаше един млад, 30-40-годишен иранец, който каза “Иран е в сложна ситуация и всички онези, които идват с бинарни решения - 0 или 1 - грешат”. Да, ситуацията е сложна. След движението “Жени, живот, свобода” през 2022 г. видяхме, че иранското население е разделено на няколко части. Има едно малцинство, което подкрепя режима. Когато казвам “малцинство”, това е малцинство от 90 млн. жители. Както казах, 20% от хората гласуваха за най-радикалния кандидат през 2024 г. Има едно малцинство, което мрази режима, т.е. говорим за биполяризация на системата и мисля, че с репресията през януари това малцинство се е увеличило, защото репресията засегна много хора. А по средата е иранската средна класа - много образована, която иска демокрация, правова държава и нормални отношения със света, но не иска това стане чрез насилие. Все пак иранците виждат региона - те видяха Сирия, Ирак и т.н. Те искат демокрация, но това да стане без насилие. С репресията през януари процентът на тези, които мразят режима, се увеличи. От друга страна, 80% от хората са против режима, но какво означава това? Официалните данни на самия Иран казват, че над 70% от иранците са против връзката между религията и политиката. Следователно те са против режима. Това наистина е факт. Но дали това потвърждава наратива, който ни пробутват - “ще има война и системата ще рухне”? Системата трябва да падне, но  засега това не е така. Това ще струва живота на много хора, много човешки животи и дори не е сигурно, че системата ще падне. На следващо място, изобщо не сме сигурни, след толкова много загуби, какво ще остане от иранското общество. Дали ще приветстват Реза Пахлави, който ще пристигне със самолет, за да каже “Донесох ви демокрация”?

Гледах дебат с двама ирански анкетьори. Наистина има недоволство в Иран, до такава степен, че когато поставят въпроси по време на проучвания в Иран, най-важните въпроси са “Искате ли запазване на сегашната ситуация? Промяна или сваляне на системата?”. Тоест тези въпроси се задават на хората в Иран! Следователно те са приели факта, че има едно малцинство от хора, които искат сваляне на системата. За сметка на това, има хора, които искат промяна. Тези анкетьори казаха нещо много интересно: няколко месеца преди демонстрациите от декември-януари нямаше политическа група, която да се налага в Иран. Тоест усещането е, че Иран е много разнообразна страна. Има леви в Иран, има републиканци, има такива, които искат конституционна монархия, има поддръжници на шаха, които видяхме на улицата през януари. Има също етнически компоненти, поради което вотът може да бъде свързан с етнически обстоятелства - има искания на кюрдите, на белуджите и т.н. Така че Иран е мозайка, много сложна страна и е твърде опростено да се каже “Да, 80% от хората са против сегашната система”. Накратко, това е оправдание за войната. Друг елемент, с който трябва да се внимава - шахът, разбира се, има свои привърженици, но това не е мнозинството в Иран. С това трябва да се внимава, защото моментната снимка на населението може да се промени. Хората, които излязоха на улицата през януари, младежи на 17 г., които казваха “Искаме шахът да се върне”, не познават времето на шаха. Мисля, че има много гняв в тази част от населението срещу сегашната политическа система, но няма ясен политически лидер в Иран. Има политически лидери на опозицията, но тази част от населението иска лидер извън системата. Мусави, например, беше лидер на зеленото движение през 2009 г. Те дори не скандинараха името му, той е свързан със системата, а те не искат всички онези, които са свързани със системата. Накратко, единственият ясен лидер срещу системата е Реза Пахлави. Но той не представлявава мнозинството в Иран. Но дори да имат пълното право да искат връщането на шаха, шахът имаше 50-годишно управление, имаше истинско икономическо развитие през 60-70-те години, дори това да беше диктатура, с тайна полиция и т.н. Защо не? Но пробутват на хората мечта, особено на западното население, че иранците искат връщане на шаха. Една част иска връщане на шаха, но това може да е тактическа стратегия, т.е. търсим опозиционер, за да ни поведе към демокрацията. Чух иранци да го казват: “Ако го подкрепим, това означава, че искаме промяна. Но не искаме връщане към монархията от миналото”. Виждате, че нещата са по-сложни. От друга страна, можем да си зададем въпроса с тази война, защото войната си е война, с цивилни жертви - вече 2000 загинали в Иран, а Реза Пахлави искаше тази война, което все пак е политически риск. Той искаше война, поиска помощта на Тръмп и получи това, което искаше. Дали тази подкрепа ще продължи също е въпрос, който може да се зададе. Би било добре да се извади наяве тази сложност и да се покаже, че е сложен преходът между войната и идването на демокрацията. да не говорим за цялата сложност по изграждането на демокрация. Вижте Тунис.

Това, което ме изнервя в случая с Иран, е, че същевременно има неоколониален дискурс от страна на американците, а ако има една държава в Близкия изток, която да е готова за демокрация, това е Иран. От друга страна, винаги се връщаме към въпроса - кой е най-добрият начин да се постигне? Аз съм икономист и може би имам професионална деформация. Смятах, че един от пътищата е споразумението от 2015 г., което все пак позволяваше на Иран вдигане на санкциите и известно икономическо развитие, донякъде позволяваше китайския модел, с всички резерви към него, да се стигне до демокрация без прекалено насилие. Както най-сетне заяви нашият президент Макрон, тази война не спазва международното право, но според него вината е на Иран. Само че вината е много повече на Тръмп, защото има много ясна посока и динамика. Това не означава отричане на отговорността на аятолах Хаменей, който не искаше да отвори политическата система. Но, излизайки от споразумението през май 2018 г., налагайки отново политика на максимален натиск, Тръмп приложи политика, която се състои в създаването на икономическа мизерия в Иран, за да излязат хората на улицата. Това каза Помпео през 2019 г. Това каза новият финансов министър Бесънт в Давос преди няколко месеца - “Вижте, че нашата политика в Иран работи”. Тази криза в Иран беше създадена, предизвикана от американците чрез техните санкции, а това доведе и до втвърдяване на иранската власт, защото тя видя, че я нападат. Тя наистина се върна към старите си демони. Хаменей, например, постави на власт Раиси и искаше да контролира цялата политическа система при липсата на демократично отваряне.

Преди малко говорехме за цялата двусмисленост за иранската ядрена програма. Видях изявление на директора на МААЕ, който повтаря, че няма нито един елемент, който да показва, че Иран създава ядрено оръжие. Това е самосбъдващо се пророчество - с излизането на Тръмп от споразумението през май 2018 г., той насочи Иран по определен път и има много голяма отговорност за сегашната война. Да, Иран също има отговорност, но трябва да видим, че нещата са по-сложни и да се замислим - Европа е напълно отсъстваща в тази криза. Все пак смятам, че ако американските санкции навредиха толкова много на Иран, то е заради екстратериториалния им характер и фактът, че ние бяхме много послушни. Когато Тръмп излезе от споразумението и наложи своите екстратериториални санкции, европейците имаха ясен избор - или да приемат тези санкции, или поне малко да се борят за споразумението. Тръмп наистина заплаши - няма да имате достъп до американския пазар. Те не помислиха, напуснаха Иран, спряха да купуват иранския петрол. Вярно е, че заплахата беше очевидна. Но печалбата щеше да бъде оставането на Иран в ядреното споразумение от 2015 г. Това все пак е важно, защото да се говори, че се страхуваме от един ядрен Иран и да не сме способни да защитим едно споразумение, което гарантираше, че иранската ядрена програма ще остане гражданска - все пак виждам противоречие в това. И преди всичко да не видим, че вкарваме Иран в път, който може да бъде много опасен, защото много добре знаехме как ще реагира, ако излезем от споразумението. А сега казваме “Те не спазват Договора за ядрено неразпространение, значи искат ядрена бомба”. Това означава да забравим отговорността на европейците. През първия си мандат Тръмп заплаши европейците със санкции, ако не се подчинят на американците. Той така действа. Но не си ли заслужаваше да се борим поне малко за това споразумение? И мисля, че заради европейското бездействие, европейците носят отговорност и за сегашната криза.

- До неотдавна, преди тези широкомащабни операции, САЩ използваха стратегическия инструмент на пропагандата, за да ни пробутат войната. ОК, това не беше много убедително, но поне имаха желание да създадат илюзия накъде отиват. Сегашната атака наистина беше внезапна и изложените оправдания бяха изключително повърхностни. Смятате ли, че това е разрив в международния ред?

- Да, затова съм доволен, че Макрон повтаря, че тази война не спазва международното право, макар че не съм съгласен с останалата част от декларацията му. Искам да кажа, че е много обезпокоително, че в Европа сама Норвегия, Испания, мисля, че и Финландия, казват, че тази атака не спазва международното право.  Напълно съм съгласен с вашия въпрос, че днес е толкова привилегирована силата, че Израел и САЩ дори не си правят труда да представят претекст. В крайна сметка, претекстът е, че противникът е в слаба позиция и го нападат, за да получат това, което искат от него. Всички онези, които много радостно ни казват, че тази война е гениална и трябва да участваме в нея, утре, когато това е друга страна, ще бъде много притеснително. Международното право го прилагаме, когато не ни пречи и когато ни позволява да защитаваме интересите си. Но международното право е за всички. Ако сега няма нужда от аргументи, понеже са по-силни, и нападат, какъв свят подготвят?

- Видяхме, че Израел извади наратива за “законна самоотбрана” срещу Иран. Всички наши медии набързо подеха израза “превантивен удар”, без да го окачествят другояче в първите часове и дни, и западните политици призоваха Иран да сложи край на предполагаемата си ядрена програма. Има ли валидни елементи в този наратив и на какво се надява Израел, използвайки го отново?

- Прегледът на фактите изважда наяве лекотата на израелските аргументи. През юни тяхната атака беше заради иранската ядрена заплаха. Те нанесоха превантивен удар заради риска Иран да се сдобие с атомна бомба, докато директорът на МААЕ тъкмо бе припомнил, че няма никакво доказателство, никакъв документ, че Иран е започнал да произвежда атомна бомба. Мисля, че няма нито една тайна служба в света, която да има такива документи. Ръководителката на тайните служби на Тръмп го заяви, а Тръмп  каза “Тя говори глупости”. Това е още по-малко валидно днес, защото с войната през юни Иран спря обогатяването на уран. Така че ако може да ми обяснят как може да са опасност, създавайки атомна бомба, след като те прекратиха обогатяването на уран. Действително съществува тази история с 400-те кг обогатен уран на 60%, който все още е в Иран, и вече не помня кой американски ръководител каза “Именно заради това нападнахме, защото това дава възможност на Иран да произведе атомни бомби” - все пак сега си търсят причина, опитвайки се да убедят, но нямат такава, забравяйки това, което казват всички експерти - това е много сложно, потенциално дава възможност на Иран да произведе няколко атомни бомби, затова американците искат тези 400 кг да излязат от Иран. От друга страна, това са атомни бомби тип “Хирошима” и е напълно неосъществимо като проект за Иран. Изобщо не е възможно, дори ако заплахата съществува.

Причината, спомената от израелския министър на отбраната, бе “Това е превантивна атака заради иранската балистична програма”. За шест месеца те намериха друг повод. Всъщност това не е заради ядрената или балистичната програма, а за да отслабят Иран. Относно балистичната програма, нека да припомня все пак, че Иран няма авиация заради санкциите. Добре видяхме това по време на Дванадесетдневната война - Израел имат F-35, Иран има стари самолети и не може да се бие с тях. Единственото им средство за отбрана, което използваха - те смятат, че то им позволи да има прекратяване на огъня - са балистичните ракети. Тоест това е единственото им оръжие за отбрана, а иранският режим не е самоубийствен. Той знае, че Израел и САЩ ще реагират, така че този аргумент не издържа. Тоест това са несъстоятелни аргументи, които ни връщат към идеята, че трябва да намерят аргумент, за да нападнат Иран, като основната причина е, че той е в слаба позиция.

- Видяхме, че беше издигнато червено знаме на най-важните джамии в страната, традиционен символ на призив за отмъщение. Трябва ли да се приема сериозно тази заплаха?

- Ситуацията е сложна. Слушах един дебат за Иран. Ръмсфелд, когато подготвяше войната в Ирак, каза “Нещата, които знаем, не ги знаем, но това, което не знаем, не го знаем”. Мисля, че днешната ситуция е същата. Има много фактори, за които не сме мислели. Заради неспазването на международното право, привилегироването на силата, донякъде презрението към народите и безразсъдността, видяхме какво се случи с войната в Ирак, която позволи създаването на “Ислямска държава”. “Ал Кайда” се настани в Северен Ирак и впоследствие се превърна в “Ислямска държава”, в резултат на дезорганизацията, породена от гражданската война в Ирак. Това, което вече е тревожно в иранската стратегия и го видях в дебатите в Иран, е, че Дванадесетдневната война много ги травмира, защото това е първата война, която засяга Иран, след Ирано-иракската война. Сред Пасдаран се чуваше “Станахме много предвидими. Отговорът ни е прекалено премерен. Отговорът, който дадохме на убийството на Касем Солеймани, беше твърде премерен. Нападнахме една американска военна база в Ирак и предварително предупредихме иракското правителство. Трябваше да отговорим истински и може би нямаше да се стигне до днешната ситуация”. В прочутата си реч Хаменей казва “Ако ни нападнете, войната ще бъде регионална”. Виждаме днешната ситуация.

Действително в Иран съществува идеята, че вече няма червени линии, вече няма ограничения - “Вие ни нападате директно, това е агресивна война”. Преди малко говорехме за това - в международното право не съществува превантивна война, така че това е агресивна война. “Вие убивате главната политическа фигура в страната в първия ден на войната. Не спирате да повтаряте, че искате да смените политическата система. Правите препратки към опоненти, базирани в чужбина”. Можем да се опасяваме, че ако са в логиката “Всички удари са позволени”, трябва да останем предпазливи. Иран я използваше след революцията, когато бяха в положение на слабост и използваха тероризма като оръжие, за да извият ръцете на западняците, но след това я изоставиха, върнаха се към етатистка логика на отношенията държава с държава. Това е много смущаващо в тази история - вместо да кажат “Спазваме международната право”, което урежда отношенията между държавите, Тръмп излезе през май 2018 г. от това споразумение, което беше потвърдено от резолюция на ООН. Той потъпка международното право. Европейците казаха “Добре, оправяйте се” и с някои придобивки, забрави неспазването на международното право. Когато ходя в Иран, чувам “Добре, опитахме дипломацията със западняците, тя не работи”.

Нищо не оправдавам, но това може да обясни тяхната стратегия на взимане на заложници. Те задържаха западни граждани. Иранската политическа система се радикализира заради това, което прави Тръмп от май 2018 г. и според радикалите всички удари са позволени срещу западняците, за да им извият ръцете. Добре виждаме, че преговорите не вървят. Европейците винаги казват на иранците “Подновете преговорите”. Докога? Тръмп ги наруши три пъти. Той никога не спазва международното право, атакува, когато иска. Ако искат Иран да преговаря, трябва все пак да зачитат неговите права, което не е така, и преди всичко да помислят за благополучието на иранския народ, който също беше напълно забравен в европейските сметки през май 2018 г. Все пак Иран е в икономическа криза от 2012 г., когато Обама му наложи санкции. Тоест от 2012 до 2026 г., почти петнадесет години икономическа криза, има само две години, през които икономиката се подобрява и то е точно след подписването на споразумението, когато санкциите бяха вдигнати. Това е - потопяват едно население в криза, а след това казват “Важна е демокрацията в Иран!”. Да, но все пак би било добре демокрацията да дойде в една страна, която има средна класа, която се развива икономически, знаем как става. Нямам отговор на вашия въпрос, но виждам липсата на спазване на международното право от западните страни и би било добре да имаме това предвид, ако искаме по-подреден и по-добре регулиран свят. Трябва да покажем, че правилата се отнасят за всички и че сме готови да се борим за тяхното прилагане.

- В медиите има един често срещан елемент за Иран -  положението на жените. Иран ли е най-лошата страна в региона по отношение на положението на жените?

- Много поразителна е за човек, който работи върху Иран - и не съм единственият, който го казва, модернизацията на иранското общество след революцията със спад на нивото на плодовитостта, която е много красноречив елемент при изследването на развитието на обществата. Мисля, че то е 6-7 деца на една жена преди Революцията. Сега е 1,7, почти същото ниво като у нас.

Зад това стои повишаване на образователното ниво на жените. През 1976 г. 1% от жените от 25 до 49 години имат университетска диплома. През 2016 г. те са 29%. Тоест нивото на образованието на жените се е повишило, има много жени, които са лекари, хирурзи, пилоти на самолети, жени, които играят футбол, и т.н., наистина забрадени, защото това беше задължение, въведено от Ислямска република Иран. Това е противоречието на иранското общество - с по-образовано население, модернизация на манталитета, жените искат да се обличат, както те искат, и  платиха тежка цена за това. Отидох в Иран през юни, точно преди войната, и ме порази това, че на улицата от десет жени само пет бяха забрадени. Наистина те си спечелиха това право, но трудно - има 500 убити при репресиите през 2022 г. Така че населението се модернизира, жените са все по-образовани, вижда се модернизация на манталитета, която е в противоречие с иранската политическа система. Но нужна ли е война с хиляди загинали, за да бъдат спазвани тези права? Може би европейската дипломация трябва да помисли кой е най-добрият начин да се помогне на иранското гражданско общество.

- Няколко държави съюзници на Израел бяха засегнати при иранския ответен удар. Например, Дубай, Емирствата, изградили икономическия си просперитет върху сигурността на страната. Ако конфликтът продължи, ще има много сериозни последици за тяхната атрактивност. Защо нападнаха Дубай, например?

- Нямам отговор на този въпрос. Виждам няколко елемента. Аятолах Хаменей ясно заяви “Ако ни нападнете, войната ще бъде регионална”, така че сега няма изненада. Те искат войната да бъде регионална. Наистина можем да бъдем изненадани от факта, че поемат риска да атакуват своите съюзници в региона. Пасдаран работи много отдавна върху концепцията за асиметрична война. Тоест те не са равностойни във военно отношение спрямо първата армия в света и дори спрямо израелската армия. Идеята е да нанесат удар, който да ги накара да помислят и да съжаляват, че са започнали войната. Нападат страните в региона, защото искат това да окаже влияние върху цената на петрола. Видяхме, че започнаха да атакуват петролни и газови инсталации в Саудитска Арабия и Катар, блокираха Ормузкия проток, това е по-скоро насочено към САЩ. Те разбраха как функционира Тръмп. Тоест идеята е да атакуват страните в региона, въпреки че поемат риск. Много опасно е това, което се случва в Иран, защото досега те бяха много предпазливи. Сега те поемат рискове - нападат съюзници, с които възстановиха дипломатическите си отношения, като Саудитска Арабия. Нападат Катар, който беше техен съюзник. Но идеята е наистина да има цена, особено за Запада и за САЩ, с повишаване на цената на енергията, което да ги накара да се замислят, че тази война не трябва да продължава. Друг важен елемент е, че за тях е много по-лесно да атакуват близки страни с дронове и ракети със среден обсег, отколкото да атакуват Израел, за което са нужни ракети с далечен обсег.

- Но няма ли да си кажат монархиите в Персийския залив, че САЩ по-скоро проблем, отколкото нещо друго, защото трябваше да ги защитават? Освен това те си дават сметка, че войниците не се бият, а се крият в хотелите и затова хотелите са бомбардирани. После си дават сметка, че няма достатъчно ракети, за да ги защитават повече от няколко часа. Може ли това да промени отношенията между тези държави и САЩ?

- Това, което виждам, е гневът срещу Иран. Слушах американски военни, които казват “Бяха взети всички предпазни мерки, за да помогнем на съюзниците срещу този тип ирански атаки”. Виждаме, че не е толкова просто. Те не успяват да защитят дори собствените си бази в региона, да не говорим за петролните и газови съоръжения в региона. Неизбежно трябва да се внимава за много непредвидени неща. Това също не е ново. През септември 2019 г., когато беше извършена ракетна атака срещу саудитски петролни съоръжения, казаха, че са били хусите, но това беше Иран, който по онова време искаше да окаже натиск върху Саудитска Арабия, която напълно подкрепяше политиката на максимален натиск на Тръмп. Тогава Саудитска Арабия видя, че Тръмп не реагира. Мисля, че оттогава в региона наистина има осъзнаване, че отношенията със САЩ не са като преди. Те искат икономическо развитие, имат нужда от американска подкрепа, но мисля, че 2019 г. беше преломен момент за саудитците - те разбраха, че не могат да разчитат истински на САЩ, за да гарантират сигурността си.

- За падането на Американската империя ви насочвам към последното интервю с Еманюел Тод, който говори за това, което се случва със САЩ. Гледайте го, ако още не сте го гледали. Петролът също е в центъра на вашите анализи. Затварянето на Ормузкия проток е нещо ново. Какво са рисковете, тъй като САЩ казват, че ще изпратят кораби, за да го отворят отново?

- Това е заплаха, която Иран повтаря от години. Още Рохани, когато беше президент, казваше, че винаги има риск да затворят Ормузкия проток, но никога не изпълниха тази закана. Мисля, че това е другата опасност в иранската стратегия - те смятат, че всички червени линии са преминати, следователно всички удари са позволени и започнаха да затварят Ормузкия проток.

Ормузкият проток е важен елемент от тази стратегия, защото е много близо до иранските брегове. Американците могат да изпратят кораби, но иранците могат да поставят мини, например. За тях е много лесно да нарушат преминаването.

- Има 30 км, през които преминава 20% от петрола на планетата.

- Да, това наистина е стратегическо и слабо място за световната икономика. Ще видим какво ще се случи, но цените на петрола вече се покачиха.

- И 80% от газа.

- Точно така. Въпросът, който иранците могат да си зададат, е за отношенията с Китай, защото през този проток преминава голямата част от износа на Иран за Китай, който е единственият купувач на иранския петрол. В известен смисъл Иран се прострелва в крака, но тъй като са се подготвили за тази война, те са складирали изключително много барели в близките морета до Китай. Всичко зависи от това колко време ще продължи конфликтът, но те вече са направили предварителни продажби на Китай. Но да, това е слабо място на световната икономика и пак се връщаме към иранската стратегия “Всички удари са позволени”, те използват тази карта.

- Говорите за Китай - наистина 40% от петрола на Китай идва от Близкия изток и преминава през този проток. През Иран преминава и един от прочутите Пътища на коприната, следователно залогът е важен за Китай. Как мислите, че ще реагира той?

- Двамата големи стратегически съюзници на Иран са Русия и Китай. Това са геополитически реалности. Това приятелство съществуваше още преди революцията. Иран е средна сила в сложен район, в който има много напрежение, и те имат нужда от подкрепата на член на Съвета за сигурност на ООН, за да устоят на различните напрежения. Преди революцията шахът имаше отлични отношения със САЩ, но се опитваше също, от което Щатите не бяха много доволни, да има нелоши отношения със СССР. тоест той се опитваше да поддържа баланс между двете, въпреки че очевидно политиката на шаха беше проамериканска. След революцията този съюз се развали и оттогава двамата големи съюзници, по силата на обстоятелствата, са Русия и Китай. Китай играе важна роля, той продължава това, което трябваше да направят европейците, а именно да купува петрол от Иран, след като Тръмп излезе от ядреното споразумение през май 2018 г. Има икономически съюз с Китай, защото Китай създаде система, която според мен трябваше да създадат европейците - те плащат в юани, което принуждава иранците да внасят китайски продукти. Неслучайно Китай има най-голям дял на иранския пазар. Има дългосрочен договор между Иран и Китай и Китай трябваше да инвестира милиарди долари в Иран, което не направиха и затова има голямо недоволство в Иран. Те смятат, че Китай донякъде се възползва от обстоятелствата, за да купува евтин петрол и да има важен пазарен дял в Иран, но не инвестира много в страната. За сметка на това, има военна подкрепа. Знаем, например, че след Дванадесетдневната война е имало доставки от Китай, позволяващи да се засили производството на ирански балистични ракети.

С Русия има икономически обмен, но приоритетът е военната подкрепа, както и стратегическата подкрепа, с идеята да се създаде коридор Север-Юг, който да позволи на Русия да стигне до Индия през Иран. Това е важен проект, но не е много напреднал. Подкрепата е преди всичко военна с някои ограничения. Има споразумение за сигурност, подписано между Иран и Русия. Русия помага на Иран във военно отношение, но и дума да не става, ако някоя от двете страни е нападната, другата да ѝ се притече на помощ. Който говори за това, не познава реалността. Русия подкрепя дипломатически Иран, същото се отнася и за Китай, но не стои като въпрос Русия или Китай да се намесят с военни средства, за да помогнат на Иран.

- Вече има бомбардировки на петролни съоръжение в Саудитска Арабия. Смятате ли, че ситуацията ще се влоши още повече - Иран да бомбардира петролни полета, рафинерии, например в Саудитска Арабия?

- Това вече започна. То е част от тази тревожна иранската стратегия, т.е. Иран смята, че едно от слабите места на Тръмп е, че той не иска цената на петрола да расте и очевидно използва всички налични лостове, за да се повиши цената на петрола - със затварянето на Ормузкия проток, атаки срещу петролни и газови съоръжения в Саудитска Арабия, Катар, Кувейт и т.н., да има повишаване на цените и да се създаде паника. А знаем, че повишаването на цената на петрола много по-бързо се отразява на цената на бензина в САЩ, отколкото в Европа. Идеята е преди междинните избори Тръмп да съжалява, че е нападнал Иран.

- Вие сте сериозен анализатор, има ли възможност според вас, имайки предвид как е организирана властта в Иран, тази война да продължи дълго?

- Честно казано, никой няма отговор на вашия въпрос. Не знам. Това, което мога да ви кажа, е, че Иран отговаря и наистина прилага много ясна стратегия, която бе наречена преминаване към асиметрична война, фактът, че войната трябва да бъде регионална, той продължава да изстрелва ракети срещу Израел,  но като че ли неговата цел са по-скоро САЩ. Видяхме го със стратегията да предизвика повишаване на цените на петрола и атаките срещу американските бази в региона. Тръмп се е свързал два пъти с иранските ръководители, за да им каже “Слушайте, нека да уредим това”, а казва, че те са се свързали с него - това не е вярно. Той е телефонирал два пъти. Те са казали “Не”.

- След като са обезглавили правителството - това е все едно да се обадят на японците, след като са хвърлили бомбата, и да им кажат “А сега спираме войната”. Това е сложно.

- Али Лариджани е казал “И дума да не става за преговори”. Това е очевидно. Мисля, че иранците се подготвяха за тази война, въпреки че израелците казаха, че са унищожили много ракети. Иранците са вложили много в производството на ракети, произведоха и много дронове, с които да нанасят щети в региона, което виждаме. Те са готови да понасят удари, знаят го много добре. Въвели са автономно функциониране на Пасдаран, при което няма нужда от вертикалното мнение на висшестоящите, за да действат. Смъртта на Хаменей е разрив, защото той толкова силно контролираше иранската политическа система и имаше последната дума за всичко. Но имаше толкова много нарушения на международното право, това е агресия срещу територията на Иран, убиха Али Хаменей, мисля, че дори е невъзможно за Али Лариджани да каже “ОК, да преговаряме с Тръмп”, знаейки, че преговорите с Тръмп са специални. Мисля, че винаги я има американската идея да налагат още повече неща на Иран. От иранска страна има големи консерватори, а сред консерваторите има радикали, наистина много твърди, които казват “Защо да преговаряме със САЩ? Безполезно е. Опитваме се от години и всеки път те ни нападат”. Така че, за да отговоря на вашия въпрос, краткосрочно е сложно, остава възможно средносрочно, но не знаем как ще се развие конфликтът. Ще бъде ли принуден Иран, имайки предвид нивото на разрушения в страната, да каже “Добре, ще се опитаме да преговаряме”? Тази възможност съществува…

- И обратно, чухме Израел да казва, че ще убие следващия аятолах, значи той също се е радикализирал. Как могат да се провеждат преговори в тази рамка?

- Връщаме се към това, което казахме в началото. Очевидно има две различни цели на САЩ и Израел. Тръмп иска решение, което ще му струва възможно най-малко. От израелска страна идеята е да създада хаос, да отслабят трайно Иран и със сигурност Израел няма да се съгласи с преговори между Тръмп и ирански ръководител.

- Стигнахме до края на това интервю. Много благодаря! Беше удоволствие да чуем един спокоен анализ за сложната ситуация в Иран. Традиционно ще ви задам нашият обичаен въпрос: Кое според вас е известно на малко хора, а заслужава да бъде известно на всички?

- Не знам кое е известно на малко хора, но това, което малко ме натъжава, е, че виждам толкова много хора в медиите, които говорят за Иран, след като очевидно не говорят езика, сякаш знаят всичко за страната, обясняват ни сценариите за една сложна страна, със заплетена история, особено със Запада, и древна история. Когато страните имат древна история, има динамики, които не можем да избегнем. В Иран има обсесия по сигурността, с която е свързана тази обсесия за обогатяване на уран, дори до определен праг, въпреки че казват, че не искат атомна бомба, зад това стои обсесия по сигурността. Когато виждаме историята на Иран и броят на нашествията, които са претърпели - това започва още с монголите, с напълно разрушителни атаки за страната, плюс войната с Ирак - срещу Саддам Хюсеин, подкрепен от всички западни страни, така че когато чувам нашият президент да казва “Цялата вина е на Иран заради ядрената програма”, би било добре да има хора в обкръжението му, които познават историята на Иран. Да, може би грешат, но тази обсесия по сигурността не идва от нищото.

Затова, ако вашите зрители ги интересува, току-що прочетох един роман на персийски, озаглавен “Савушун”, който е написан от жена - тя се казва Симин Данешвар, и е с много интересен сюжет. Действието се развива в Иран по време на Втората световна война. Това е много интересно, защото в Иран нахлуват съюзническите войски - англичаните на юг и руснаците на север, идеята е била, че Иран е стратегическа страна, позволяваща доставките на оръжие за СССР. Проблемът е, че това обърква икономиката на страната и е трябвало да изхранват заапдните армии. По онова време има глад в Иран, някои казват, че е имало няколко милиони умрели от глад. За онези, които се учудват, че иранците са недоверчиви към западните власти, ето един много ясен пример. Западната окупация води до глад, има и други фактори за него, но това е бил катастрофален глад в Иран. А този роман “Савушун” разказва именно за тази ситуация и интересното е, че главният герой е жена. Този роман е публикуван през 1969 г. Мъжът на тази героиня не понася ситуацията и е против компромисите, които правят местните големци заради англичаните, които им говорят за войната срещу Хитлер, но те не са засегнати. Той вижда окупацията на Иран и разграбването на ресурсите. Има един откъс, в който английските войници искат да им продадат целия добитък, всички овни и т.н. Един от селяните си запазва един овен, за да има с какво да се храни - хората умират от глад - той го изяжда и умира. Умира от съжаление, че го е направил. Това е невероятен роман и интересното е, че е много модерен, защото главната героиня е жена, която размишлява за всичко, което преживява, за съпруга си, за иранското общество, за завистта между семействата. Мисля, че е преведен на няколко езика и ви го препоръчвам. Той е много известен в Иран. Казва се “Савушун”.

Оливие Берюйе, Élucid

Със съкращения

Превод от френски: Галя Дачкова