Астронавтите от НАСА успяха да увеличат живота на космическия телескоп

На 11 май 2009 година космическата совалка "Атлантис" излетя за петата и последна сервизна мисия до космическия телескоп "Хъбъл". Мисията STS-125 се превърна в една от най-важните операции в историята на телескопа, защото значително удължи неговия живот и разшири научните му възможности.

По време на полета астронавтите инсталираха два нови научни инструмента. Първият беше спектрографът Cosmic Origins Spectrograph, който позволи на "Хъбъл" да наблюдава слаби космически обекти в ултравиолетовия спектър.

Инструментът помогна на учените да изследват формирането на галактики и големи структури във Вселената.

Втората ключова система беше Wide Field Camera 3. Тя замени по-стария модул Wide Field and Planetary Camera 2, монтиран още през 1993 година по време на първата сервизна мисия.

Новата камера даде възможност за наблюдения във видимия, близкия инфрачервен и близкия ултравиолетов спектър с по-висока резолюция и по-широко зрително поле от предишните инструменти на телескопа.

Екипажът изпълни задачите си чрез пет космически разходки в рамките на 13-дневната мисия.

На 13 май 2009 година астронавт на борда на совалката "Атлантис" засне "Хъбъл", докато совалката се приближаваше към телескопа в околоземна орбита преди прихващането му.

Мисията STS-125 остава последният случай, в който хора физически обслужват "Хъбъл" в Космоса. Снимките позволяват да разберем и мащаба на космическия телескоп. Благодарение на ремонта апаратът продължава да работи и днес, повече от три десетилетия след изстрелването си.