Освен това разпределението и изчислените маси на тези загадъчни обекти съответстват на характеристиките на наблюдаваните днес купове

Мистериозните "малки червени точки", открити от космическия телескоп "Джеймс Уеб", може да не са изчезнали от Вселената, както досега смятаха учените. Ново изследване предполага, че те са се превърнали в добре познати астрономически обекти - кълбовидните звездни купове.

"Малките червени точки" се превърнаха в една от най-големите загадки в астрономията, след като през 2022 г. "Джеймс Уеб" започна да открива голям брой от тях във Вселената, съществувала едва около 600 милиона години след Големия взрив. Любопитното е, че подобни обекти почти не се наблюдават във Вселената след възраст от около 2 милиарда години.

През последните години бяха предложени различни обяснения за тяхната природа. Сред хипотезите е, че представляват т.нар. "чернодупкови звезди" - черни дупки, обвити в плътни облаци от газ и прах.

Новото изследване, ръководено от учени от Тексаския университет в Остин, предлага различен сценарий. Според него тези обекти може всъщност да са ранни кълбовидни звездни купове, в чиито центрове се е намирала свръхмасивна звезда с маса между 1000 и 10 000 пъти по-голяма от тази на Слънцето.

"Това може да не е просто нов и странен клас обекти, открит от "Джеймс Уеб", който няма връзка със съвременната Вселена. Вместо това "малките червени точки" може да са оцелели след ранната Вселена, като са се превърнали в нещо сравнително познато", казва ръководителят на изследването Джон Чизъм.

Кълбовидните звездни купове са едни от най-старите структури във Вселената. Те съдържат стотици хиляди или дори милиони звезди, събрани в компактни сферични системи. Само Млечният път има поне 150 подобни звездни купа, но астрономите все още не разбират напълно как са се формирали.

Новата теория може да помогне и за обясняването на необичайния химичен състав на тези обекти. Много звезди в кълбовидните купове съдържат повече хелий, азот, натрий и алуминий от очакваното, както и по-малко въглерод, кислород и магнезий.

Според учените подобен химичен отпечатък може да се образува само при изключително високи температури, каквито биха съществували в свръхмасивни звезди.

Тези звезди вероятно са живели много кратко - около един милион години. След експлозиите си като свръхнови те са разпръснали синтезираните елементи, които по-късно са участвали във формирането на следващите поколения звезди в кълбовидните купове.

Изследователите отбелязват още, че времето на появата на "малките червени точки" съвпада с периода, в който според теоретичните модели са започнали да се формират първите кълбовидни звездни купове. Освен това разпределението и изчислените маси на тези загадъчни обекти съответстват на характеристиките на наблюдаваните днес купове.

"Все още нямаме окончателно доказателство, че "малките червени точки" са ранни кълбовидни купове, но тази хипотеза обяснява много от необичайните наблюдения", казва съавторът на изследването Майк Бойлан-Колчин.

Засега резултатите са публикувани като предварителна научна статия в платформата arXiv и предстои да преминат през независима научна рецензия.