Почти цялата ни планета може да замръзне в следствие на механизъм за саморегулация на климата

Ново изследване, публикувано в списание Science, показва, че климатичната система на Земята може да свръхкомпенсира глобалното затопляне, вместо просто да се стабилизира — процес, който при определени условия би могъл да доведе до нов ледников период.

Обикновено климатът на Земята се уравновесява чрез бавен, но ефективен геоложки механизъм. Дъждовната вода абсорбира въглероден диоксид (CO₂) от атмосферата и го пренася до скалите, където химични реакции го "заключват" в минерална форма. С времето този въглерод достига до океаните, където става част от черупки и коралови рифове, а после се натрупва на морското дъно.

Този процес действа като естествен климатичен термостат - когато планетата се затопля, изветрянето на скалите се ускорява и абсорбира повече CO₂, което я охлажда.

Екипът на учените Доминик Хюлсе и Анди Риджуел от Университета на Калифорния установява, че при силно затопляне се активира и втора, по-сложна обратна връзка, свързана с океаните.

Повишените температури и въглеродни нива водят до приток на повече хранителни вещества, като фосфор, в моретата. Това стимулира растежа на водорасли, които абсорбират въглерод чрез фотосинтеза. Когато водораслите умират, те потъват на дъното, улавяйки въглерода в седиментите — и така планетата започва да се охлажда.

Проблемът е, че прекомерният растеж на водорасли изчерпва кислорода във водата. Това кара фосфорът да се освобождава обратно в океана, подхранвайки нов растеж — самоподдържащ се цикъл, който може да изтегли огромни количества въглерод от атмосферата и да охлади Земята повече, отколкото е необходимо.

Новият компютърен модел на Хюлсе и Риджуел включва тези процеси и показва, че Земята не винаги се връща плавно към равновесие след затопляне.

"В някои сценарии климатът не просто се стабилизира - той се преохлажда и пада под първоначалната си температура," обяснява Хюлсе.

Подобна динамика може да обясни древните ледникови периоди, когато планетата е била почти изцяло покрита с лед.

Учените подчертават, че това не означава, че глобалното затопляне днес ще бъде "самоограничено" в обозримо бъдеще. Процесите, за които става дума, се развиват в продължение на стотици хиляди години.

Освен това съвременната атмосфера съдържа повече кислород, което намалява вероятността от такава свръхкомпенсация.

"Дори и да настъпи нов ледников период след 100 или 200 хиляди години, това няма да ни помогне сега," казва Риджуел. "Трябва да се съсредоточим върху ограничаването на сегашното затопляне."

Изследването подчертава, че Земята има сложни и взаимосвързани механизми за саморегулация, които могат както да стабилизират, така и да изведат климата до крайности. Учените планират следващи проучвания, за да разберат защо в миналото планетата понякога се е възстановявала изненадващо бързо след подобни климатични сътресения.