Освен прочутия механизъм, сред находките от корабокрушението край Антикитера има още нещо, което вече повече от век озадачава археолозите

В началото на XX век край малкия гръцки остров Антикитера е направено едно от най-забележителните археологически открития на всички времена.

На дъното на Егейско море са открити останките на римски търговски кораб от I век пр.н.е., превозвал необикновен товар - мраморни и бронзови статуи, накити, монети, луксозни предмети и едно загадъчно устройство, известно днес като механизма от Антикитера. Сложната система от бронзови зъбни колела, създадена за астрономически изчисления и проследяване на небесните цикли, често е определяна като най-стария познат механичен аналогов компютър в света.

Но корабокрушението край Антикитера разкрива още една забележителна находка. Сред десетките произведения на изкуството, извадени от останките на кораба, се откроява бронзова статуя на гол млад мъж. Днес тя се съхранява в Националния археологически музей в Атина и е сред малкото оцелели оригинални бронзови скулптури от класическа Гърция. Въпреки повече от век изследвания археолозите все още не могат да отговорят на няколко основни въпроса - кого изобразява фигурата, кой я е създал и какъв предмет е държала протегнатата й дясна ръка.

Историята започва през април 1900 г. Група водолази от остров Сими, занимаващи се с добив на естествени морски гъби, попада на буря по пътя към бреговете на Северна Африка и търси подслон край Антикитера. Докато чакат морето да се успокои, един от тях се спуска под водата. На около 50 метра дълбочина той попада на останките на древен кораб, около които лежат десетки мраморни и бронзови статуи.

Участници в експедицията за проучването на корабокрушението край Антикитера на борда на гръцкия военен кораб "Микали" през зимата на 1900-1901 г. Сред тях са и водолазите от остров Сими. Снимка: The Mechanism of Antikythera/Wikimedia Commons

Новината бързо достига до гръцките власти. С участието на Военноморските сили започва операция по изваждането на товара, продължила през 1900 и 1901 г. Днес тя се смята за първата голяма системна подводна археологическа експедиция в света. Разкопките разкриват изключително богат товар, свидетелстващ за оживената търговия с произведения на изкуството в източното Средиземноморие през късната елинистическа епоха.

Проучването на корабокрушението край Антикитера през зимата на 1900-1901 г. Експедицията се смята за първата голяма подводна археологическа операция в историята и поставя началото на изследванията на едно от най-значимите открития на античния свят. Снимка: Η ΑΝΑΚΑΛΥΨΗ ΤΟΥ ΝΑΥΑΓΙΟΥ ΤΩΝ ΑΝΤΙΚΥΘΗΡΩΝ/Wikimedia Commons

Сред намерените предмети първоначално не правят особено впечатление няколко силно корозирали бронзови фрагмента. Едва десетилетия по-късно изследванията показват, че те принадлежат на непознат и изключително сложен механизъм. Смята се, че е способен да изчислява движенията на Слънцето, Луната и планетите, да предвижда затъмнения и да отчита различни календарни цикли. Откритието променя представите за нивото на инженерните знания в античния свят и превръща механизма от Антикитера в една от най-значимите археологически находки на XX век.

Фрагментите от механизма от Антикитера са сред най-ценните експонати на Националния археологически музей в Атина. Смята се, че е бил използван за астрономически изчисления и проследяване на движението на небесните тела. Снимка: Francesco Bini/Wikimedia Commons

Сред най-ценните находки е и бронзовата статуя, която повече от век по-късно продължава да поставя въпроси пред археолозите и историците на изкуството.

Тя е висока 1,96 метра и е датирана около 340-330 г. пр.н.е. Днес принадлежи към малката група оригинални бронзови произведения от класическа Гърция, достигнали до наши дни.

Подобни скулптури са истинска рядкост. За разлика от мраморните статуи, бронзовите често били претопявани още в древността, когато металът бил използван повторно за изработването на нови паметници, оръжия или съдове. Затова оригиналните гръцки бронзови статуи днес са изключително редки и заемат особено място в музейните колекции по света.

Младежът от Антикитера. Самоличността му остава неизвестна и до днес. Снимка: Francisco Anzola/Wikimedia Commons

Изследователите датират скулптурата около 340-330 г. пр.н.е. - период, в който гръцкото изкуство постепенно се отдалечава от строгите канони на V век пр.н.е. и започва да търси по-естествени движения, по-индивидуални черти на лицето и по-сложни пози на човешкото тяло. По тези признаци някои учени я свързват с художествената традиция на Лизип - един от най-значимите скулптори на късната класическа епоха, макар преки доказателства за подобно авторство да липсват.

Още при откриването си находката прави впечатление с необичайно доброто си състояние. Освен бронзовата фигура са съхранени и части от вложките, които древните майстори използвали, за да придадат по-голяма реалистичност на лицето. Очите били изработвани отделно от стъкло или камък, а при някои бронзови статуи устните, зърната на гърдите и други детайли били подчертавани с мед или сребро. Така бронзовите фигури добивали много по-реалистичен вид.

При статуята от Антикитера едната очна ябълка е запазена, а другата е възстановена по време на реставрацията през XX век. Благодарение на това погледът на фигурата и днес изглежда необичайно естествен - рядко срещана особеност при античните бронзови скулптури.

За разлика от повечето антични бронзови статуи, при Младежа от Антикитера е запазена едната очна вложка. Тя придава на погледа необичайно естествено изражение. Снимка: Nikos Kitsakis/Wikimedia Commons

Когато скулптурата е извадена от морето, тя далеч не е изглеждала така, както я виждаме днес. Намерена е на няколко големи фрагмента. При първата реставрация те са сглобени, но впоследствие специалистите установяват, че положението на главата, торса и дясната ръка не съответства напълно на първоначалния замисъл на скулптора.

Промяната идва през 50-те години на XX век. Под ръководството на археолога Христос Карузос е извършено ново изследване на всички запазени части. При повторното сглобяване са коригирани положението на главата, връзката между торса и десния крак, както и наклонът на дясната ръка. Променена е и посоката на погледа, който вече съответства на движението на фигурата.

Реставрацията, завършена през 1953 г., определя начина, по който статуята изглежда и днес. Именно тогава става ясно, че погледът й е насочен към предмет, който някога е бил държан в дясната ръка. Този предмет не е открит и до днес, а липсата му продължава да бъде една от най-големите загадки около произведението.

Липсващият предмет в дясната ръка е причината повече от век след откриването на статуята да няма единно мнение кого всъщност изобразява тя. Самоличността на много персонажи в древногръцкото изкуство се разпознава именно по предметите, които държат. В случая този най-важен белег липсва.

Младежът от Антикитера днес се съхранява в Националния археологически музей в Атина. Липсващият предмет в протегнатата му дясна ръка продължава да бъде една от големите загадки около него. Снимка: Brendan Foley/Wikimedia Commons

Фигурата изобразява гол млад мъж без брада. Тежестта на тялото е пренесена върху левия крак, а дясната ръка е протегната напред, сякаш държи предмет, към който е насочен и погледът.

Най-разпространената хипотеза е, че статуята представя Парис - троянския принц, избрал Афродита за най-красива сред трите богини. Според тази версия в ръката си той е държал златната ябълка, присъдена на богинята - предмет, който по-късната традиция свързва с началото на Троянската война.

В подкрепа на тази теория често се цитира Плиний Стари, който в своята "Естествена история" споменава бронзова статуя на Парис, създадена от атинския скулптор Евфранор. Според него в това произведение могат едновременно да бъдат разпознати Парис като съдник в спора между трите богини, като любим на Елена и като човекът, убил Ахил. Това описание често се свързва със статуята от Антикитера, макар Плиний никъде да не посочва, че става дума именно за нея.

Съществуват обаче и сериозни възражения срещу подобно тълкуване. В античната иконография Парис почти винаги е представян облечен и с характерната фригийска шапка, която подчертава троянския му произход. Бронзовата фигура от Антикитера е напълно гола и не носи нито един от тези отличителни белези.

Бронзовата статуя е превозвана с римски кораб, потънал край Антикитера около 70-60 г. пр.н.е. Днес тя се съхранява в Националния археологически музей в Атина. Снимка: Zde/Wikimedia Commons

През годините са предложени и други предположения. Според различни изследователи статуята може да изобразява младия Херакъл със златната ябълка на Хесперидите, Персей с главата на Медуза, Аполон, Хермес, победител в атлетическо състезание или дори идеализиран образ на реален млад мъж.

Нито една от тези хипотези не е получила убедително потвърждение. Не са известни древни копия на статуята, няма надпис, който да назовава изобразената фигура, а мястото, за което произведението първоначално е било създадено, остава неизвестно.

Почти сигурно е единствено, че скулптурата не е била изработена за кораба, с който е потънала. Когато плавателният съд поема последното си плаване през I век пр.н.е., тя вече е била на близо три столетия. Най-вероятно е превозвана заедно с други произведения на гръцкото изкуство към някой от големите центрове на Римската република, където оригиналните гръцки скулптури били високо ценени от заможните колекционери.

Повече от 125 години след откриването на корабокрушението край Антикитера археологическите проучвания продължават. През последните десетилетия международни екипи използват съвременна техника за картографиране на морското дъно и за изследване на останките от кораба. Новите експедиции допринасят за по-доброто разбиране на товара, конструкцията на плавателния съд и обстоятелствата около неговото потъване, но засега не дават отговор на въпросите около бронзовата статуя.

Днес тя се съхранява в Националния археологически музей в Атина, където е сред най-ценните експонати на колекцията от антична бронзова скулптура. Заедно с Делфийския колесничар и Воините от Риаче принадлежи към малката група оригинални гръцки бронзови статуи в естествен ръст, достигнали почти цели до наши дни.

Изгледът в гръб показва майсторството, с което древногръцкият скулптор е пресъздал човешката анатомия и естественото движение на тялото. Снимка: Zde/Wikimedia Commons

Изследователите разполагат с достатъчно данни, за да определят приблизителната възраст на произведението, художествената традиция, към която принадлежи, и начина, по който е било реставрирано след откриването му. Неизвестни остават обаче авторът, първоначалното място, за което е създадена статуята, както и самоличността на изобразената фигура.

Най-важната липсваща част остава предметът, който някога е бил държан в дясната ръка. Ако той бъде открит при бъдещи подводни проучвания, би могъл да даде отговор на въпроса кого всъщност изобразява бронзовата статуя.

Повече от двадесет и три века след създаването си бронзовата статуя продължава да поставя въпроси, на които археологията все още не може да даде окончателен отговор./Dir.bg