Финансовото министерство повишава и прогнозата за инфлацията до 4,8% през 2026 г., основно заради по-скъпите горива

Министерството на финансите очаква българската икономика да нарасне с 3% през 2026 г., докато Фискалният съвет смята, че реалистичният диапазон е между 2,5% и 2,8%.  В Есенната си макроикономическа прогноза Министерството на финансите повишава значително очакванията си спрямо пролетта. Тогава беше заложен реален ръст на БВП от 2,6% през 2026 г. Сега прогнозата е за 3%.

Фискалният съвет приема 2,8% като своя оценка за растежа през тази година. Според него прогнозата на Министерството на финансите за 3% изисква ускоряване на тримесечния растеж през втората половина на годината, но към септември наличните данни не показват убедително такова развитие.

За 2027 г. двете прогнози са по-близки - Министерството на финансите очаква ръст от 2,5%, а Фискалният съвет също приема 2,5% като реалистична стойност. Разминаването се увеличава за 2028 г., когато финансовото ведомство прогнозира 2,4% растеж, докато Съветът очаква икономиката да се забави до 1,5% заради циклично охлаждане на външната среда.

По-висока инфлация от очакваното през пролетта

Наред с по-високата прогноза за растежа Министерството на финансите ревизира нагоре и очакванията си за инфлацията. Средногодишното поскъпване, измерено чрез ХИПЦ, се очаква да достигне 4,8% през 2026 г. и 4% през 2027 г. През пролетта прогнозата беше съответно за 4,3% и 3,8%.

Според финансовото министерство основната причина за по-високата оценка са поскъпналите горива. За 2028 г. и 2029 г. се очаква инфлацията да се забави съответно до 2,6% и 2,4%.

Фискалният съвет определя прогнозата за инфлацията през 2026 г. като реалистична, а тази за 2027 г. като по-скоро предпазлива.

По-бавен растеж през следващите години

Министерството на финансите прогнозира ръст на БВП от 2,5% през 2027 г. и по 2,4% през 2028 г. и 2029 г. В пролетната прогноза очакванията бяха за 2,5% през 2027 г., 2,5% през 2028 г. и 2,6% през 2029 г.

Фискалният съвет обаче очаква по-съществено забавяне през 2028 г. до 1,5%. Според него тогава външната среда ще навлезе в циклично охлаждане.

Заетостта расте, но темпът се забавя

Според прогнозата на Министерството на финансите броят на заетите ще се увеличи с 0,5% през 2026 г. и с 0,2% през 2027 г. Безработицата се очаква да се задържи около 3,4%. Номиналният ръст на компенсацията на един нает е достигнал 7,1% през първата половина на годината. Очакването е средният темп за 2026 г. да достигне 8,5%, след което да се забави до 6,2% през 2027 г.

Енергията и геополитиката са основните рискове

Министерството на финансите определя конфликта в Близкия изток като водещ фактор за развитието на външната среда. След временно успокояване в края на юни и началото на юли напрежението отново се е засилило, което е довело до допълнителен натиск върху цените на енергоносителите.

В базовия сценарий се очаква международните цени на петрола и природния газ постепенно да се нормализират през 2027 г. Високите цени и по-рестриктивната парична политика обаче ще ограничават икономическата активност, особено в Европа.

Фискалният съвет посочва сред рисковете за растежа и по-високите енергийни цени и лихви, фискалната консолидация по процедурата при прекомерен дефицит, приключването на Плана за възстановяване и устойчивост, както и евентуално охлаждане на кредитирането и жилищния пазар.

При по-лош сценарий инфлацията ще е още по-висока

Министерството на финансите е изчислило и алтернативен сценарий при по-високи международни цени на енергийните продукти и по-слабо външно търсене.

При такова развитие инфлацията в България би била с 0,6 процентни пункта по-висока през 2026 г. и с по 0,3 процентни пункта през 2027 г. и 2028 г. Реалният растеж на БВП би бил с 0,1 процентни пункта по-нисък през 2027 г. и 2028 г.

Фискалният съвет препоръчва този алтернативен сценарий да бъде представен по-пълно и количествено, както и да бъдат посочени конкретните допускания за фискалната политика.

За бюджета за 2027 г. Съветът препоръчва по-предпазлив подход при прогнозиране на приходите и създаване на достатъчен буфер при евентуално по-неблагоприятно развитие на икономиката.