В България изследователите са открили вкаменелости, които доказват, че нашите предци са живели много по-дълго и са съжителствали по-тясно с неандерталците, отколкото се предполагаше досега, пише в. „Билд”.

Досега антрополозите вярваха, че неандерталците са изчезнали или дори са унищожени хиляда години след пристигането на Homo sapiens в Европа.
Но как биха могли да ни предадат толкова много гени?
Сега ДНК последователности от костни фрагменти от пещерата Бачо Киро показват за какво става дума: съвременният човек е имигрирал в Европа не преди 41 000 години, а 8000 години по-рано.
Неандерталците и хомо сапиенс не са били конкуриращи се за оцеляване видове, както се предполагаше, които избягвали контакти или дори се биели помежду си поради недоверие и вражда.
В действителност те са живели заедно спокойно повече от 300 поколения. През ледниковата епоха двата типа хора все още са били разделени от Средиземно море. Неандерталците са бродили из Европа и Азия като високоспециализирани ловци на мамути.
В същото време анатомично по-модерният хомо сапиенс се развива в Африка.
Когато африканците мигрират на север, те споделят общо местообитание с местните жители: „Хомо сапиенс донесе ново поведение в Европа и взаимодейства с местните неандерталци“, съобщава Жан-Жак Хюблин, директор на Института за еволюционна антропология „Макс Планк“ в Лайпциг.
Новите находки показват, че новодошлите не са пристигнали в Европа като завоеватели. Те са донесли със себе си нови оръжия и инструменти, но са живеели в същите пещери като неандерталците, създавали са семейства с тях и са отглеждали деца заедно. Ето защо все още носим до четири процента неандерталски гени днес.
Откритията като това в пещерата Бачо Киро сега предоставят решителни антропологични доказателства за ранното мирно съжителство на нашите предци в праисторическите времена. /БГНЕС