България трябва да изпрати до Европейската комисия последното, пето искане за плащане по Плана за възстановяване и устойчивост до 30 септември, чиято пълна стойност е 1,8 млрд. евро и обхваща 59 етапа – 49 инвестиции и 10 реформи. Това съобщи вицепремиерът Атанас Пеканов по време на изслушване в парламентарната Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, предаде БТА.

Очакваме голям процент от средствата по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) да бъдат получени, а средствата, които ще останат за държавния бюджет, ще бъдат в много малък размер, поясни заместник министър-председателят.

По думите му в последните месеци е постигнат „огромен напредък“ и в голяма степен са завършени целите, свързани с петото плащане.

Той отбеляза, че не може предварително да се каже каква сума ще бъде изплатена, тъй като това зависи от оценката на Европейската комисия. По думите му има елементи от някои реформи, които не са изпълнени и за тях може да бъдат удържани средства, но очакването е това да не е в голям размер.

Като примери Пеканов посочи реформата за Антикорупционната комисия, при която не е избран пети член, дела на обществените поръчки с един оферент и броя на обученията за дигитални умения по проект на Министерството на труда и социалната политика. Той посочи и незавършения до края на срока един от общо 10 индустриални парка – този в Свищов.

„Не очакваме някакви големи глоби“, каза Пеканов и отбеляза, че големите реформи, поставени като цели, са изпълнени, включително реформите в Антикорупционната комисия, Българския енергиен холдинг и по отношение на държавния служител.

По думите му плащането по петото искане трябва да бъде извършено тази година, като дали това ще стане в края на ноември или началото на декември е технически въпрос, който зависи от Европейската комисия.

В отговор на въпрос на Томислав Дончев от ГЕРБ Пеканов посочи, че към началото на юли разплатените средства към крайните получатели са били 3,3 млрд. евро, а към момента са 5,1 млрд. евро. Това представлява нарастване с близо 50 процента, отбеляза той.

Пеканов каза, че разплащанията могат да продължат и след официалния край на механизма на 31 август, тъй като водещи са постигнатите резултати. Той изрази надежда проектите да бъдат завършени и разплащанията да приключат до края на тази година.

На въпрос на Богдан Богданов от „Продължаваме промяната“ каква сума може да бъде удържана от Европейската комисия Пеканов каза, че е твърде рано да се посочи точна цифра. Той определи оценката за получаване на около 90 процента от средствата като „много консервативна долна граница“ и заяви, че очаква процентът да бъде „много над нея“.

Във втория кръг на въпросите Пеканов представи и част от работата по подготовката на следващия програмен период 2028–2034 г. Той посочи, че процесът е започнал, но все още няма готов вид нито на инвестиционните проекти, нито на реформите, които ще бъдат включени в бъдещия план.

По думите му на европейско ниво продължават преговорите за размера и правилата за следващия програмен период. България има ясна позиция, че в европейския бюджет трябва да бъдат застъпени основно традиционните политики, кохезионната политика и земеделските фондове.

Пеканов посочи, че по предварителните и неофициални насоки, получени от Европейската комисия, новият механизъм се очаква да бъде комбинация между класическите оперативни програми, кохезионната политика и Плана за възстановяване и устойчивост. Неговото впечатление е, че съотношението ще бъде по-скоро 80 процента модел на ПВУ и 20 процента оперативни програми.

Той обясни, че се предвиждат отделни инвестиционни проекти, групирани по различни приоритети, министерства или стратегически цели, които ще вървят заедно с реформи. Като основни хоризонтални политики, които се очаква да бъдат включени, Пеканов посочи върховенството на закона и антикорупционните политики.

Сред сферите, в които България има идентифицирани слабости и които могат да намерят място в бъдещия план, той посочи образованието, транспорта, околната среда, регионалното развитие и здравеопазването.

Пеканов каза, че вече са проведени първи разговори с Министерството на правосъдието, Министерството на образованието, регионалното и транспортното министерство, Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика и Министерството на икономиката и индустрията.

В отговор на въпрос на Томислав Дончев за правилата за следващия програмен период Пеканов посочи, че България не е съгласна предложеното правило за автоматично освобождаване на средства да бъде променено от N+3 на N+1. По думите му това може да застраши дългосрочни реформи и инвестиции. Той каза, че страната ни се надява да бъде постигнато поне правило N+2.

По темата за авансовите плащания към фирми и неправителствени организации Пеканов не зае страна, като посочи, че въпросът трябва да бъде разгледан от ресорните министерства. По думите му трябва да се намери баланс между по-бързото и ефективно разходване на средствата и целесъобразността и законовите възможности.

В края на изслушването Пеканов представи и мерките за преодоляване на риска от загуба на средства по Програмата „Развитие на регионите“ и Фонда за справедлив преход.

Той посочи, че към края на май е бил идентифициран риск за около 600 млн. евро, като тази година е трябвало да бъдат заявени към Европейската комисия общо 787 млн. евро, голяма част от които към онзи момент не е било ясно от какво ще бъдат заявени.

По думите му с изменение на програмата е била преодоляна голяма част от риска, включително чрез промяна на ресурса за новия финансов инструмент по Фонда за справедлив преход и на подхода за изплащане на средства. Този подход ще бъде приложен по пет процедури, свързани със саниране на жилищни сгради, изграждане на логистични паркове, производствени инвестиции в големи предприятия в района на Стара Загора и центъра за върхови постижения в Казанлък.

Пеканов посочи, че с тези мерки се очаква още тази година да бъдат получени значителни по обем плащания и рискът от загуба на средства по Фонда за справедлив преход да бъде преодолян.

Сред проектите, които могат да генерират значителен разход още тази година, той изброи детската болница в Бургас, разширението на Софийското метро, закупуването на нови автобуси, електробуси, трамваи и тролейбуси за София и още девет големи града, както и проекти от инвестиционната програма за общинските проекти. „Смятаме, че с този комплект от мерки ще бъде решен казусът с риска от загуба през тази година“, каза Пеканов.