Етруските рисувани гробници в Тарквиния, Италия, датиращи от около VII до I век пр. Хр., отдавна са известни със своите забележително запазени изображения, пише ARTnews. Сега археолози са използвали изкуствен интелект, за да изследват как зрителните и звуковите възприятия може да са въздействали върху етруските опечалени по онова време.

Като казуси изследователите са избрали две рисувани гробници от V век пр. Хр. в Тарквиния — Tomba del Gallo ("Гробницата на петела") и Tomba dei Demoni Azzurri ("Гробницата на синия демон"). Чрез акустични научни методи и моделиране с изкуствен интелект те са пресъздали специфичния начин, по който всяка от гробниците е била възприемана от посетителите.

Резултатите показват, че тези гробници вероятно не са били предназначени единствено да увековечават паметта за мъртвите, а и да създават цялостно сетивно преживяване за живите.

"Етруските гробници са били структурно проектирани по начин, който предизвиква физически и емоционални реакции", посочват археолозите Маурицио Форте от университета "Дюк" и Жаклин Отолева от Оксфордския университет.

Двамата са съавтори на изследване, публикувано през август в Journal of Archaeological Method and Theory.

За да докажат тезата си, Форте и Отолева се опитват да пресъздадат звуковите и визуалните условия в гробниците по времето, когато са били построени. При акустичното изследване те записват пляскане с ръце от различни места и измерват начина, по който звукът се разпространява и отеква във всяка от гробниците.

За да пресъздадат визуалното преживяване на посетителите от V век пр. Хр., учените използват изкуствен интелект, който моделира маршрутите на движение през гробниците, като едновременно с това пресъздава предполагаемия им вид на светлината на свещи.

"Dromos-ът (входният коридор), със своите стесняващи се стени и наклонена надолу ос, създава преходно пространство, което физически ориентира тялото преди влизането в камерата", пишат авторите. "Предполагаме, че изображенията в гробниците не са имали единствено мемориална функция, а са можели да активират сетивното възприятие на присъстващите."

"Например", продължават те, "трептящата светлина на факлите върху изрисуваните танцьори е създавала усещане за движение; тамянът и мирисът на възлиянията са добавяли обонянието към визуалното преживяване. Звуците - оплакванията, музиката и движението при поднасянето на даровете - са допълвали онова, което днес бихме нарекли имерсивна среда."

Според Форте и Отолева, макар двете гробници да са построени приблизително по едно и също време, те вероятно са предизвиквали различни реакции у посетителите.

Докато Гробницата на петела вероятно е била замислена така, че да създава усещане за спокойствие, Гробницата на синия демон вероятно е предизвиквала усещане за отделяне от собственото тяло и дезориентация.

Изследователите отбелязват, че не е ясно дали ефектите са съзнателно проектирани или са възникнали естествено от особеностите на пространството и използваните материали.

Това, което остава безспорно, е внимателното планиране от страна на строителите при създаването на емоционално и сетивно преживяване.

"Изводите от настоящото изследване далеч надхвърлят рамките на Тарквиния", заключават Форте и Отолева. "Ако етруските архитекти на погребални съоръжения съзнателно са проектирали пространствената геометрия, живописното съдържание и акустичните преживявания в пространството на гробницана, тогава трябва из основи да преосмислим понятието "погребална архитектура" в целия древен Средиземноморски свят и отвъд него."