Строителен проект близо до Салерно доведе до откриването на едва третата гробница от този тип, намерена за повече от 60 години археологически разкопки в един от най-големите етруски некрополи в Италия - каменна погребална камера, в която е бил поставен гръцки кратер, използван някога за смесване на вино по време на пиршества на висшестоящите, а впоследствие превърнат в съд за праха на представител на местната знат, предаде сайтът La brujula verde.

Находки от откритата кубична етруска гробница в Понтеканяно Снимка: Soprintendenza Archeologia Belle Arti e Paesaggio di Salerno e Avellino

Всеки, който планира да строи в Понтеканяно Фаяно, близо до Салерно, вече знае, че вероятно под бъдещия строеж се крие гробница. И тази година се случва същото, но този път находката се оказва достатъчно необичайна, така че археолозите са виждали само два подобни примера през повече от шест десетилетия разкопки.

Предварителните археологически проучвания преди изграждането на частен жилищен комплекс разкриват неизвестна досега част от западния некропол на древния етруски град, съобщава Службата за археологическо наследство, изящни изкуства и ландшафт на Салерно и Авелино, която обяви откритието в официалните си канали.

Снимка: Soprintendenza Archeologia Belle Arti e Paesaggio di Salerno e Avellino

В южната част на обекта екипът открива четири гробници, датирани от първата половина на VI век пр. Хр. Те образуват комплекс, който вече е бил частично повреден от съвременна канализационна тръба, преминала през района, без никой да подозира какво се намира под земята. Една от гробниците, обозначена като гробница 10188, е останала непокътната и се оказва най-необичайната от четирите.

В нея е открит гръцки кратер, изработен в Коринт и украсен с фигури, изпълнен с кремираните кости на погребания човек. Самият съд не е бил оставен на открито: той е бил поставен в правоъгълна кутия от травертин (вид естествен камък), запечатана с каменна плоча.

Археолозите наричат този тип съоръжение "кубична" гробница - конструкция, сравнително разпространена по̀ на север в Кампания, но почти непозната в Понтеканяно.

Преди това откритие в некропола са били открити само два подобни примера - гробове 1840 и 9954, които днес са изложени в местния Национален археологически музей, "Етруските на границата". Гробница 10188 е третият документиран пример за повече от шест десетилетия археологически проучвания на обекта.

Снимка: Soprintendenza Archeologia Belle Arti e Paesaggio di Salerno e Avellino

Значението на находката не се крие в нейния размер, а в съчетанието от детайли. Археолозите от Службата за археологическо наследство посочват няколко особености, които в съвкупност подсказват, че погребаният човек е заемал високо положение в местната етруска общност: необичайната архитектура на гробницата, изборът на кратер за погребална урна, самият ритуал на кремация и изображенията върху съд, внесен директно от Гърция.

Нито една от тези характеристики сама по себе си не е достатъчна, за да докаже високия статус на погребания. Немалко погребения притежават по един или два от тези белези.

Рядкостта се състои в това, че всички те се срещат заедно, а именно това натрупване на признаци подкрепя предположението, че човекът е принадлежал към висшите слоеве на обществото.

Кратерът заслужава специално внимание, защото именно той превръща находката от интересна каменна гробница в нещо много повече. В архаична Гърция кратерът бил централният съд на симпозиума - аристократично пиршество с вино, което предварително се смесвало с вода, преди да бъде поднесено. За гърците пиенето на неразредено вино било признак на варварство.

Снимка: Soprintendenza Archeologia Belle Arti e Paesaggio di Salerno e Avellino

Следователно този съд не бил случаен внос. Той бил част от цял социален ритуал, изграден около пиршеството, статуса и гостоприемството между равнопоставени хора - донякъде сравним с начина, по който комплект изящни кристални гарафи може да демонстрира вкус и обществено положение на официална вечеря днес.

Фактът, че етруската аристокрация в Понтеканяно е възприела именно този предмет и след това го е превърнала в съд за праха на свой родственик, показва колко дълбоко гръцките културни модели са проникнали в местните погребални практики.

Това не е било уникално за Понтеканяно, подобни погребения с кратери са откривани и в други етруски и централно италиански некрополи от този период. Всеки нов пример обаче помага на изследователите да установят по-точно кога и по какъв начин е протекло това културно заимстване.

Това помага да се постави погребението в исторически контекст. VI век пр. Хр. е периодът, когато в Рим управляват т.нар. етруски царе: според традицията Луций Тарквиний Приск, Сервий Тулий и Луций Тарквиний Горди са управлявали града на Тибър приблизително между 616 и 509 г. пр. Хр. - точно в периода, към който се отнася и тази гробница.

Така, докато Рим все още е монархия под етруско влияние, етруска общност на около 250 километра южно от него, в днешна Кампания, поддържа оживени търговски отношения с гръцкия свят, който вече е колонизирал Южна Италия.

Гръцката колония Посейдония - днешният Паестум, един от най-добре запазените гръцки археологически обекти в Италия - се намира само на около 32 километра. Това до голяма степен обяснява защо коринтска керамика продължава да се открива в етруските гробове в района.

Понтеканяно съвсем не е малък или изолиран археологически обект. Археологическите данни свидетелстват, че селището съществува още от Медната епоха, но истинският му разцвет настъпва в края на X и началото на IX век пр. Хр., когато групи от Етрурия пристигат тук и пренасят със себе си виланованската култура.

От този момент нататък Понтеканяно се превръща в един от основните вилановански, а по-късно и етруски центрове в Кампания, наред с Капуа и Сала Консилина. В продължение на векове той функционира като емпорион - търговски кръстопът, свързващ Етрурия, гръцкия свят и Източното Средиземноморие.

От началото на систематическите археологически разкопки през 1962 г. в некропола са регистрирани повече от 10 000 погребения. Този мащаб поставя Понтеканяно сред най-големите и най-добре документирани етруски некрополи в Италия, сравними с големите гробищни комплекси на Черветери и Тарквиния в самата Етрурия.

По-голямата част от откритото днес се съхранява в MAP — Националния археологически музей, открит през 2007 г. Съществуването на голяма част от колекцията му се дължи на една съвсем практична причина: днешният Понтеканяно Фаяно е построен почти директно върху древния му некропол.

Ето защо всеки частен строителен проект, включително и този, трябва да бъде предшестван от археологическо проучване, преди да бъде положена и една-единствена тухла.

Ролята на града като културен мост към Гърция не започва с тази гробница. Между края на VIII и VII век пр. Хр., два века преди да бъде запечатана гробница 10 188, Понтеканяно преминава през период, който археолозите наричат "ориентализираща фаза".

От него са останали княжески погребения, богати на бронз, слонова кост и злато, които също днес са изложени в MAP. Тези гробове вече свидетелстват за наличието на местен елит, включен в търговските мрежи на Източното Средиземноморие.

Следователно гробница 10188 не представлява единична среща с гръцката култура. Тя е продължение на традиция, простираща се през поколения, при която местните елити използвали вносни предмети и все по-сложни погребални ритуали, за да демонстрират своя обществен статус.

Впечатляващото е, че дори на фона на всички тези предишни находки толкова специфичен тип погребение като "кубичната" гробница остава изключително рядък в археологическия запис на града.

Находките от гробница 10188 сега се намират в MAP, където ще започнат проучванията и консервационните дейности, преди да бъдат изложени пред публика. Този процес би трябвало да помогне за изясняването на някои все още нерешени въпроси: коя коринтска работилница всъщност е изработила кратера, каква сцена изобразяват фигурите върху него и най-вече кой точно е бил погребан с такава грижа в запечатаната каменна гробница.

Канализационната тръба, която е повредила другите три гробници от комплекса, също така е направила невъзможно възстановяването на цялостния им археологически контекст - загуба, която самите археолози признават, че не могат да поправят.

Ясно е обаче, че повече от десетилетие след началото на разкопките под собствените му улици Понтеканяно продължава да разкрива находки, които поставят под въпрос някои от досегашните представи за местния елит и за това колко тесни са били връзките му с намиращия се наблизо гръцки свят.