Проучваната зона съответства на обществено пространство, отнесено към периода на Троя VI (около 1700-1300 г. пр. Хр.), смятан за времето на разцвет в града преди легендарната война

Разкопки на хълма Хисарлък в Турция разкриха най-старото агора в Троя, доказвайки, че градът е бил заселен отново 80-90 години след войната, а не е останал необитаем в продължение на векове до пристигането на еолийците.

Древният град Троя, разположен на хълма Хисарлък в северозападна Турция, продължава да поднася изненади на изследователите и любителите на историята, особено сега, когато излезе филмът на Кристофър Нолан "Одисея".

Археологическите разкопки, провеждани от турското Министерство на културата и туризма и Университета "Чанаккале Онсекиз Март", започнали през 2014 г., разкриха останките от най-старото агора в града, датиращо отпреди приблизително 2800 години.

Досега историците смятаха, че след падането си градът, традиционно датиран към 1184 г. пр. Хр., е бил напълно изоставен за няколко века, до пристигането на еолийските гърци през VIII век пр. Хр., които го преименували на Илион.

Около 1870 г. германският археолог Хайнрих Шлиман започва първите разкопки, ръководейки се от епичните поеми на Омир - "Илиада" и "Одисея". Той разделя хронологията на обекта на девет основни периода - от Троя I до Троя IX.

Проучваната зона съответства на обществено пространство, отнесено към периода на Троя VI (около 1700-1300 г. пр. Хр.), смятан за времето на разцвет в града преди легендарната война.

Откриването на новата агора, заедно с разкриването на павиран път, водещ към южната порта, и керамични находки от Желязната епоха, поставя под въпрос утвърдения исторически разказ за продължителен период, през който градът е останал необитаем.

Както обяснява заместник-ръководителят на разкопките Рейхан Кьорпе, новите заселници пристигнали само 80-90 години след падането на Троя, като използвали повторно старите крепостни стени, за да изградят домовете си.