Моята лична тревога за Българската академия на науките нараства. Това каза в интервю за БГНЕС академик Иван Юхновски, един от най-големите български учени и бивш председател на БАН.

Юхновски е обезпокоен от неясните отговори за бюджета на БАН, включително от страна на председателя на НС Цецка Цачева. БГНЕС припомня, че вчера тя отклони въпроса: "Трябва ли да има повече пари за БАН?" с отговора: "Трябва да има повече пари за наука, образование и иновации". "В този момент общи отговори не могат да ни удовлетворят по никакъв начин", категоричен бе Юхновски. Той припомни, че бюджетът на БАН вече бе намален, от което се наложиха съкращения, неплатен отпуск, спад на научните изследвания. Това се случи въпреки, че БАН е лице на българската наука и учените в нея произвеждат 60 % от научната продукция в страната. "От всички захранвани от бюджета държавни институции, само БАН е в това положение – да остане без пари, за да си плати парното, тока и водата, да няма библиотека за първи път от Втората световна война, да има прекратен книгообмен с над 1000 библиотеки днес, и елементарното – да има пари за заплати, колко и да са ниски", подчерта той.

Учените отдавна си плащат телефоните сами. Но няма как да платят и за държавните поръчки, за членския внос в световните научни организации, започвайки от Световната метеорологична организация, по отношение на системата "Еврометсат" и др. "При това положение не можем да отговорим и на въпроса: "Какво правите с младите?". Вижте, в науката ако няма приемственост, ако младият не се научи, той просто няма да може да се включи в този непрекъснат изследователски процес. Да се говори, че ние пречим на младите да се включат в науката, това е абсурд. Някога се е пречело на някои, които са имали лошо политическо минало. Днес по никакъв начин не се пречи. Академията се мъчи с всички сили да привлича млади хора, само че за съжаление с тези свръхмизерни заплати, а те биват сега намалени още повече, те просто не идват", обясни академикът.

А академията продължава да бъде авторитетно място за средите в чужбина. Сега обаче младите масово напускат. Основен мотив е, че те не могат да издържат нито себе си, нито семействата си. Само тази година и то по данни от август БАН са напуснали от 700 млади и способни учени. "Плачем, че младите отиват в чужбина, а всъщност ги изпращаме", отбеляза той. След масовите протести от миналата година, бе приет консенсусен закон за БАН. Той урежда създаването на академично настоятелство, което бе създадено, за да подпомага и контролира научната дейност, но и да осигури допълнителен финансов ресурс. Запитан колко средства е намерило настоятелството обаче Юхновски признава, че не са осигурили и една стотинка. Това се случва, макар отчетът на академията да бе приет с пълно мнозинство.

Изследванията в БАН от 20 години не се правят със собствени средства. Парите идват по линия на различни конкурси. Но тези пари идват при положение, че научната организация има средства да си плати тока, парното и заплатите. Тези пари не могат да отидат за храна на учените. При все, че у нас политиците все говорят, че науката и образованието е приоритет. "Там, където държавата дава пари, очевидно е приоритет за нея да се орязват докрай. Колкото и да си говорим, че науката е приоритет за една страна, ако държавната политика не се реализира чрез финансиране, това само думи, само въздух", добави той. Въпреки предизборната кампания, може би само учените от БАН не получават дори обещание за подобрение на бюджета. Яснота все още няма, но ако средствата останат 59 млн. лв ще се случи това, то което се опасява Юхновски: "Като се обърне каруцата – пътища много". /БГНЕС