По определение учените не знаят какво да очакват, когато изследват междузвездния обект 3I/ATLAS, тъй като това е едва третият обект в човешката история, засечен да идва извън пределите на Слънчевата система.

Но изненадите продължават да се трупат. Мистериозното тяло за първи път беше забелязано в началото на юли и оттогава не спира да интригува учените. Както отбелязва Science Alert, четири мощни телескопа — "Хъбъл", SPHEREx, космическият телескоп за търсене на екзопланети TESS и "Джеймс Уеб" — насочиха своя поглед към 3I/ATLAS.

И макар сред експертите да има общо съгласие, че обектът е комета — малко ледено тяло, което отделя газове, докато преминава покрай Слънцето — събраните данни разкриват далеч по-сложна картина, показвайки, че този обект е странен в дълбочина и ще остане обект на изследвания и сравнения още дълги години.

За начало, наблюденията на SPHEREx и "Джеймс Уеб" показват, че комата му — огромната атмосфера от газ и прах, която обгръща ядрото на кометата — съдържа много по-високи количества въглероден диоксид, отколкото се очаква. Всъщност учените са открили най-високото съотношение въглероден диоксид към вода, наблюдавано досега при комета.

Телескопът TESS, който всъщност е заснел обекта месеци преди откриването му през юли (в архивни наблюдения), показва, че той е бил ярък и активен още когато е бил на шест астрономически единици от Слънцето — отвъд орбитата на Юпитер, много по-далеч, отколкото обикновено започват да проявяват активност повечето комети.

"Хъбъл" разкрива "сълзовидна обвивка от прах, излитаща от твърдото ледено ядро на кометата", но в същото време обектът "няма отчетлива кометна опашка".

Въпреки това нови наблюдения с телескопа Gemini South на връх Серо Пачон в Чили показват, че опашката на 3I/ATLAS продължава да се удължава, което е по-типично поведение. Кометите, наричани понякога "мръсни снежни топки", са ледени тела, които освобождават газове, когато преминават край Слънцето, образувайки характерната опашка от прах и йонизиран газ. Колкото повече се приближават до перихелия си — най-близката точка в орбитата им до Слънцето — те стават по-активни, понякога отделяйки грандиозни струи.

Произходът на обекта остава все така загадъчен. В предварителна научна публикация международен екип учени предполага, че 3I/ATLAS може да съдържа "ледове, изложени на по-високи нива радиация от тези в кометите на Слънчевата система" или че може да се е "формирал близо до линията на CO₂ леда в своя родителски протопланетен диск."

Докато напуска Слънчевата система, той ще премине сравнително близо до Юпитер, Марс и Венера.

Астрономът от Харвард Ави Льоб предложи орбиталният апарат Mars Reconnaissance Orbiter да наблюдава обекта по-отблизо, тъй като той ще премине на по-малко от два милиона мили от Червената планета.

Около пет месеца по-късно сондата Juno на НАСА може да го пресече по пътя му към Юпитер. Може би тогава най-сетне ще успеем да разберем повече за неговата необичайна природа.