Планетата е преживяла третата си най-топла година в историята на измерванията през 2025 г., като за първи път три последователни години средната глобална температура е била над прага от 1,5 градуса по Целзий спрямо прединдустриалната епоха. Това сочат данните на учени от Европейския съюз, цитирани от "Ройтерс".

Според анализа на Европейския център за средносрочни метеорологичи прогнози (European Centre for Medium-Range Weather Forecasts (ECMWF)), последните три години са били най-горещите, регистрирани досега, като 2025 г. е била само с 0,01°C по-хладна от 2023 г. Най-топлата година в историята остава 2024 г.

Британската национална метеорологична служба UK Met Office потвърди, че и според нейните данни 2025 г. се нарежда на трето място по температури в серия от измервания, започнала още през 1850 г. Очаква се Световната метеорологична организация да публикува официалните си глобални данни по-късно днес.

От ECMWF подчертават, че светът току-що е преминал първия тригодишен период със средна температура 1,5°C над прединдустриалните нива - граница, отвъд която учените очакват тежки, а в някои случаи и необратими последици.

"1,5 градуса не са рязка пропаст, но знаем, че всяка десета от градуса има значение, особено по отношение на екстремните метеорологични явления", заяви Саманта Бърджес, стратегически ръководител по климата в ECMWF.

Правителствата по света се ангажираха с ограничаването на затоплянето до 1,5°C в рамките на Парижкото споразумение от 2015 г., но според учените сегашните нива на емисии означават, че този праг може да бъде трайно надхвърлен преди 2030 г. - с десетилетие по-рано от първоначалните прогнози.

"Неизбежно ще го преминем. Въпросът вече е как да управляваме това превишаване и последиците му за обществата и природните системи", коментира Карло Буонтемпо, директор на службата "Коперник" за климатичните промени.

По данни на ECMWF дългосрочното глобално затопляне в момента е около 1,4°C, а в краткосрочен план светът вече е надхвърлил 1,5°C през 2024 г. Това е свързано с по-чести и по-интензивни горещи вълни, по-силни бури и наводнения.

През 2025 г. горските пожари в Европа са довели до най-високите регистрирани емисии, а научни изследвания потвърдиха, че климатичните промени са засилили редица конкретни събития - включително урагана "Мелиса" в Карибския басейн и мусонните дъждове в Пакистан, при които загинаха над 1000 души. Комбинираната площ на морския лед в Арктика и Антарктика пък е достигнала рекордно ниско ниво през февруари.

На този фон климатичната наука среща все по-силен политически отпор. Президентът на САЩ Доналд Тръмп, който нееднократно е наричал климатичните промени "най-голямата измама", миналата седмица изтегли страната си от десетки структури на ООН, включително и от научния Междуправителствен панел по климатичните промени (IPCC).

Въпреки това научният консенсус остава непроменен: климатичните промени са реални, основно причинени от човешката дейност и се задълбочават, като основният фактор са емисиите на парникови газове от изгарянето на въглища, нефт и природен газ.