Идеално запазено селище от каменната епоха предхожда както Стоунхендж, така и Големите пирамиди в Гиза. "Шотландският Помпей" все още изумява учени и археолози

През зимата на 1850 г. в Шотландия се разразява мощна буря, която причинява големи разрушения и води до над 200 жертви. В залива Скайл бурята помита земни пластове от голяма, неравна могила и разкрива забележителна тайна, която е била погребана под земята в продължение на хиляди години.

Докато вълните се разбиват в брега и вятърът брули пейзажа, пластовете пясък и пръст постепенно се отдръпват, разкривайки нещо удивително: под почвата е погребано идеално запазено селище от каменната епоха, което предхожда както Стоунхендж, така и Големите пирамиди в Гиза. Това 5000-годишно селище, наречено по-късно Skara Brae (произлизащо от Skerrabra или Styerrabrae, което първоначално се е отнасяло за могилата) и известно още като "Помпей на Шотландия", предлага неповторим поглед към ежедневния живот през неолита.

Снимка: iStock by Getty Images

Това, което прави Skara Brae наистина специален, е забележителното състояние на неговата консервация. Осем каменни къщи, свързани с покрити проходи, са оцелели непокътнати под земята в продължение на хилядолетия. Постройките разказват завладяваща история на иновации и адаптация.

Построени частично под земята и заобиколени от купчини битови отпадъци, наречени мидъни, домовете са били естествено изолирани от суровия климат на Оркни. Всяко жилище е било с площ около 40 кв. м , с централно огнище и - което е най-изненадващо - с каменни мебели, които са се запазили през вековете.

Изтънчеността на селото проличава в архитектурните му детайли. Всяка къща следва стандартно оформление, като срещу входа са разположени големи каменни скринове, които може би са използвани за излагане на ценни вещи. В домовете имало каменни легла с различни размери, като по-големите обикновено се поставяли от дясната страна на вратата, за които се смятало, че принадлежат на главата на семейството. Някои легла дори са имали каменни стълбове, които може би са поддържали кожени покриви.

Снимка: iStock by Getty Images

Един от най-забележителните аспекти на Skara Brae е неговата модерна инфраструктура. Селището е разполагало с примитивна канализационна система за всяка къща, която отвеждала отпадъците в океана. Входовете на къщите били оборудвани със сложни механизми на вратите от каменни плочи, някои от които се обезопасявали с помощта на решетки, изработени от животински кости.

Снимка: iStock by Getty Images

Артефактите, открити в Skara Brae, рисуват ярка картина на ежедневния живот около 3200-2500 г. пр. н. е. Селяните били опитни занаятчии, които изработвали инструменти от кост, камък и рог, бижута от животински зъби и моржова кост, включително забележителни игли от слонова кост с дължина до 25 см.

Откриването на зърнени култури показва, че жителите са отглеждали ечемик, а изобилието от рибни кости и черупки разкрива, че са допълвали диетата си с морски дарове. Отглеждали са говеда, свине и овце и са използвали характерна керамика с жлебове.

Една сграда, известна като Къща 8, се отличава от останалите. С дебели стени и липса на типичните мебели, тя изглежда е била работилница. Следи от повредени от топлината вулканични скали и нещо, което прилича на комин, подсказват, че може да е била използвана за изработване на инструменти.

Селото е разкрило и някои интригуващи загадки. Издълбаните каменни топки, открити на мястото, имат спираловидни украси, подобни на тези в долината Бойн в Ирландия, което подсказва за културни връзки отвъд морето. Откритата в селото червена охра пък разкрива, че жителите може да са се занимавали с рисуване по тялото, а полираните хематитни конкреции свидетелстват за обработка на кожи.

Краят на обитаването на Skara Brae настъпва около 2500 г. пр.н.е., когато климатът става значително по-студен и влажен. Някои изследователи предполагат драматичен край, свързан с внезапна буря, но други смятат, че изоставянето е било по-постепенно.

Днес Skara Brae е изправен пред нови предизвикателства. Изменението на климата представлява сериозна заплаха за този обект на световното наследство на ЮНЕСКО, тъй като покачването на морското равнище и все по-силните бури излагат древното село на риск.

Разкритият от бурята обект в крайна сметка може да бъде застрашен от тях, което прави проучването и опазването му още по-важно за разбирането на нашите далечни предци и техния забележително сложен начин на живот.