Дълго време в сянката на новини за екстремизъм и убийства, долината Панкиси сега посреща туристите със суфистки ритуали, планински пътеки и домашно приготвена храна ... и никакъв риск за живота ви

...Зикр - суфистки ритуал, който на арабски означава "спомен" има за цел да приближи душата до Аллах, а Дуиси - малко село в долината Панкиси в Грузия, е единственото място в Кавказ, където жените изпълняват зикр в джамията, както го правят мъжете. В ъгъла на помещението малка група посетители - от САЩ, Европа и Близкия изток - наблюдават.

Преди две десетилетия малцина туристи биха се осмелили да стъпят в долината Панкиси. Тази тясна зелена долина в Кавказките планини, дом на етнически Кисти (мюсюлманска общност с чеченски корени), си бе спечелила репутация, която трудно можеше да опровергае.

В новинарските репортажи я наричаха "известна с беззаконието си", а препоръките за пътуване предупреждаваха хората да стоят далеч от нея. Днес местните семейства са решени да премахнат тези стереотипи, като приемат туристи и им показват истинската долина Панкиси: място, където хората яздят коне и пеят ехото на песни за мир и преданост.

Зловещата  история на долината Панкиси датира от началото на 2000 г., когато тя се превръща в убежище за чеченци, бягащи от войната в Русия. Кистите говорят чеченски диалект, а долината се намира точно отвъд границата с Чечня, което я прави логична дестинация за много семейства бежанци.

Снимка: iStock by Getty Images

Сред цивилните бежанци има и някои бойци и бивши войници, което предизвиква слухове, че в долината се крият членове на Ал Кайда и дори Осама бин Ладен. Под натиска на Русия и САЩ грузинското правителство започва антитерористични операции в маргинализирания регион. В същото време усилията на правителството не успяват да решат икономическите и социалните проблеми на местната общност, тъй като пристигането на хиляди бежанци изчерпва и без това ограничените ресурси. "Само чрез антитерористичните специални операции държавата напомни на жителите за своето съществуване", пишат грузинските учени Мая Баркая и Барбаре Джанелидзе в статия от 2018 г.

Така наречената "Панкиска криза" в крайна сметка отшумява и повечето чеченски бежанци напускат долината в посока Централна и Западна Европа. Но годините на икономически и социален натиск, съчетани с пренебрегване от страна на централното правителство, отварят вратите за влиянието на ИДИЛ през 2010 г., когато пропагандната ѝ машина започва да ловува обезправени млади хора от цял свят. Между 2010 г. и 2016 г. около 200 души напускат долината Панкиси и се отправят към Сирия, примамени от посланията на ИДИЛ.

Най-известен е Абу Омар ал Шишани(Тархан Батирашвили), високопоставен командир на ИДИЛ, чийто произход отново предизвиква интереса на световните медии към Панкиси и отново го превръща в гореща точка на тероризма.

Батирашвили дължи военната си подготовка на грузинската армия, в която служи от 2007 до 2010 година. Тази информация бе потвърдена от Ираклий Аласаниа, който доскоро беше военен министър на Грузия. През 2010 година Батирашвили е освободен от армията поради заболяване от туберкулоза. Остава без работа, а само няколко месеца по-късно е арестуван за незаконно притежаване на оръжие. В затвора се радикализира и след освобождаването си през 2012 заминава за Сирия. Пътят на Батирашвили показва какви житейски обстоятелства могат да мотивират млади хора да се отправят на джихад, пише Deutsche Welle.

Съобщенията в интернет за неговите бойни успехи превръщат Батирашвили в пример за млади мъже по цял свят. Преди да положи клетва за вярност към "Ислямска държава", той командва група бойци от Кавказ. В тази група членуват и европейци, включително германци, твърди Гидо Щайнберг, изследовател на исляма.

Според Щайнберг, някои от германските джихадисти са били тренирани от чеченски групировки, преди да преминат към "Ислямска държава". Сред тях е, например, известният бивш рапър Deso Dogg, който бил обучен от групировката "Войниците на Сирия", ръководена също от грузинец - Муслим Маргошвили.

Макар през 2002 година бойците да се прогонени от долината, недоверието остава. На етноса Кисти се гледа като на източник на опасност, съответно е и отношението към тях. Мюсюлманите са интегрирани твърде слабо в политическия живот, социалното им положение е обичайно по-лошо от това на останалата част от грузинското население. От 2002 насам правителството в Тбилиси полага грижи за ветераните от войната, както и за подобряване на изключително тежкото положение в затворите.

Опасният свят на Панкиси се запазва и до днес, въпреки че нивото на престъпността е много ниско. През 2020 г. датското министерство на имиграцията отбелязва в доклад, че: "В Панкиси няма висок процент на престъпност. Регионът е много спокоен." Местните жители често се шегуват, че полицията няма какво да прави по цял ден, освен да пие чай.

Снимка: iStock by Getty Images

"Когато започнах да уча в университета в Тбилиси, моите съученици все още имаха стереотипи, че Панкиси не е безопасен", казва пред Би Би Си Фатима, която работи като туристически гид, когато се прибира в Дуиси. "Трябваше да им обясня, че това време отдавна е минало. Това е много спокойно място. Това е, което обичам в него."

Като част от културна пешеходна обиколка на селата Дуиси и Джоколо,  по стръмна пътека ще стигнете до рушаща се стара наблюдателна кула с панорамна ледка. Широка около 3 км, яркозелената долина е приютила поредица от села, разположени по протежение на река. Крави чакат пред портите на сложно издълбани дървени къщи с редици прозорци на горните етажи, които пропускат нежните слънчеви лъчи.

Над красивите поляни, на които кротко пасат овце, се издигат покрити с гъсти гори хълмове. На север можете да видите заснежените върхове на Кавказките планини. На юг се разкриват обляните в слънце лозя на Кахети - най-големият винопроизводителен регион в Грузия.

"Хората тук обичат природата. През лятото си правим пикници в планината или яздим коне по хълмовете", казва Фатима. "Не мисля, че някога бих могла да живея в града, след като идвам от такова място."

Долината Панкиси наистина е идилична. След последното село пътят просто спира; краят на Грузия е маркиран от стена от планини. Човек се чувства се сякаш на края на света, увит в мека, уютна пелерина от зелени хълмове и синьо небе. Приятелското отношение на местните жители допълва това усещане за комфорт. Деца тичат и разпитват гостите си на перфектен английски...Възрастните приканват за разговор с билков чай и показват с жестове посоки, когато си мислят, че някой може да се загуби.

"Много хора, които посещават Грузия, искат да се насладят на легендарното гостоприемство на страната. Панкиси е едно от местата, където все още можете да го откриете", казва Емили Луш, създател на Wander-Lush, компания за пътуване в Грузия. "По отношение на културата, традициите и кухнята - никъде другаде няма нещо подобно."

Като мюсюлмани-суфисти, населението тук има различни традиции от предимно православното население на Грузия. Духовната музика и ритуалите са неразделна част от ежедневието, а храната и езикът на долината също са различни, пренесени през планините от чеченските преселници, които се заселват в долината в началото на XIX век.

И все пак, въпреки уникалната култура на долината, не е било лесно да се привлекат туристи тук. Това не се дължи на отдалечеността. Долината Панкиси се намира само на два часа и половина път с кола на североизток от Тбилиси и на по-малко от 20 км от град Ахмета, който привлича много туристи заради своето вино.

Нази Курашвили е първият, който насърчава пътниците да изминат няколкото допълнителни километра до долината Панкиси. През 2013 г. тя открива първата къща за гости в района - Nazy's Guesthouse. След това години наред убеждава Министерството на туризма на Грузия да включи информация за долината Панкиси на своя уебсайт и кани чуждестранни посланици в къщата за гости, за да им покаже района. През 2018 г. тя създава Асоциацията за туризъм и развитие на долината Панкиси, за да помага на други хора да започнат туристически бизнес.

Малко по малко се разчува за тази живописна долина. Панкиси е включена в пътеводителя "Грузия, Армения и Азербайджан 2020" на Lonely Planet, а туристически компании започват да я включват в своите маршрути.

Днес стотици туристи посещават Панкиси всяка година - и когато пристигнат, ги очаква наистина очарователно място. Посетителите могат да се включат в конни преходи или походи в планината и да посетят стари къщи, исторически църкви и джамии. Могат да вземат кулинарни уроци или да се включат в работилници за изработване на плъсти. В село Дуиси има малък етнографски музей и се провежда седмичната суфистка церемония. В близкия природен резерват Батсара се намира една от най-големите и най-стари тисови гори в света, където лесничеи могат да организират походи и екскурзии за наблюдение на птици.

"Туризмът изигра важна роля за разчупване на негативните стереотипи, които съпътстват долината", казва Луш. "Най-важното е, че туризмът е дал на хората възможност да говорят за себе си."

Една от жените, които са се възползвали от растящите възможности в долината, е Хатуна Маргошвили, която няколко години работи в чужбина, за да спести достатъчно пари и да отвори къща за гости. "Обичам да посрещам хора. Някои просто остават в градината. Други искат да изследват. А много от тях искат да се научат да готвят."

Кухнята на Кист, както и нейната култура, е смесица от чеченски и грузински влияния, а съставките са извлечени директно от долината: домашно отгледани зеленчуци, местни сирена и мед. Най-популярното ястие е zhizhig galnash - тесто, подобно на паста, поднесено с агнешко месо, което се топи в устата, и чесън. Друго любимо ястие е khinkali - традиционни грузински кнедли, но тук те са пълнени с коприва, а не с месо.

В къщата за гости на Нази всяка вечер масата е отрупана с ястия, както и с кани местна безалкохолна бира от шипки. Вечерята е обща. Гостите сядат около дълга маса и споделят истории от приключенията през деня: преходи през древни гори, конни преходи до снежната линия, културни обиколки или уроци по готварство. Много гости удължават престоя си, за да прекарат още една нощ в долината. Само още малко, за да си починат, да яздят кон, да опитат от "онова ястия" или да си налеят още една чаша шипкова бира.

Панкиси вече не е опасно, а приключенско място - пазещо духа на Грузия и разкриващо историята - дори и онази, с тероризъм и насилие.

Снимка: iStock by Getty Images

Планирайте пътуването си:

Как да стигнете до там: От гара Ортачала в Тбилиси ежедневно тръгват микробуси за Панкиси.

Кога да отидете: От май до октомври, за да избегнете студените зимни месеци. Някои къщи за гости са затворени от декември до март.

Къде да отседнете: Долината Панкиси разполага с девет къщи за гости, разположени в селата Дуиси и Джоколо. Те се управляват от местни семейства, които ще ви запознаят с кисткото гостоприемство и ще ви нагостят с чудесна домашна храна.

Какво да правите: Направете обиколка с екскурзовод из селата на Панкиси, за да научите повече за местната култура. Изкачете се до старата наблюдателна кула, за да се насладите на прекрасна гледка към долината. Присъствайте на церемонията зикр, която се провежда всеки петък на обяд в старата джамия на село Дуиси. Отидете на пешеходен туризъм в природния резерват Батсара.