Това е епично пътешествие до центъра на Земята. Пещерата е огромна. Главният й вход се спуска направо надолу на 65 метра, като се отваря лабиринт от дълги тунели и широки камери, които се простират на близо пет километра

Дълбоко в покритите с дъждовни гори планини на Източен Еквадор се намира пещера, която е предизвикала истории за древни цивилизации, мистериозни метални книги и дори извънземни посетители. Пещерата Cueva de los Tayos, кръстена на нощните птици, които живеят дълбоко в нея, е част от традициите на местните шуари от поколения насам.

Шуар, група от коренното население на региона, се спускат в пещерата, за да ловуват тези птици всяка пролет, като използват стълби, направени от лозя, и бамбукови факли за осветление. Птиците са както източник на храна, така и част от традиционните ритуали, а самата пещера се възприема като духовно място, изпълнено със смисъл, но и опасност.

Пещерата е огромна. Главният й вход се спуска направо надолу на 65 метра, като се отваря лабиринт от дълги тунели и широки камери, които се простират на близо пет километра. Някои от пространствата вътре са огромни - една от камерите е с размерите на две футболни игрища.

Най-дълбоките части се намират на повече от 200 метра под повърхността. Тук живеят тарантули, змии, скорпиони и самите птици тайо, които рядко се срещат извън дълбоки пещери като тази.

Снимка: mysteryplanet.com

В продължение на векове шуарите остават основни пазители на пещерата, която е необезпокоявана, с изключение на случайни златотърсачи. Това се променя през 60-те години на 20 век, когато унгарско-аржентинският изследовател Янош Хуан Морич заявява, че е открил нещо необикновено вътре: тайна камера, в която има златни предмети, необичайни статуи и нещо, което той описва като "метална библиотека", или по неговите думи - Златната библиотека.

Морич вярва, че древните маджари, или ранните унгарци, са стигнали до Южна Америка от Източна Европа, като са прекосили изгубен тихоокеански континент, известен като Лемурия. Той твърди, че приликите между езиците на коренното население на Южна Америка и древните маджари подкрепят идеята му, че човешката цивилизация действително е започнала в Южна Америка. Според него Златната библиотека е оцелял остатък от тази забравена маджарска култура. Според Морич книгите в библиотеката са били направени от метални плочи, гравирани с йероглифни символи - по-късно той предполага, че писмеността е наподобявала финикийска или дори клинописна.

Снимка: clarin.com

Твърди също, че по време на първото си посещение в камерата се е свързал с четирима извънземни, които са му говорили телепатично, поздравявайки го за съобразителността му при откриването на скритото пространство. Въпреки вниманието, което получават твърденията му, Морич никога не разкрива точното местоположение на металната библиотека и отказва да води някого там, освен ако не му плати.

Твърденията на Морич може би щяха да останат местен куриоз и фолклор, ако не бяха привлекли вниманието на швейцарския писател Ерих фон Деникен, който току-що е постигнал световен успех с "Колесниците на боговете". Тази книга помага за популяризирането на идеята, че извънземни са ръководили ранните човешки цивилизации. В "Одисеята на боговете" фон Деникен пише за предполагаемите открития на Морич в Cueva de los Tayos, като помага историята да се превърне в световна мистерия.

Снимка: clarin.com

Публичността довежда до голяма експедиция през 1976 г., организирана от шотландския строителен инженер Стан Хол. Тя бързо се превръща в едно от най-амбициозните пещерни проучвания на века. В нея участват над сто души, сред които геолози, биолози, археолози, опитни пещерняци, войници, филмови екипи и дори една много известна личност - астронавтът Нийл Армстронг.

Първият човек, стъпил на Луната, се съгласил да бъде почетен председател на екипа. Участието му привлича допълнително внимание към пътуването, въпреки че според съобщенията той е останал тих и сдържан през цялото време.

Екипът картографира пещерата подробно. Документират флората и фауната, изследват новооткрити тунели и регистрират археологически обекти. Някои части на пещерата, като например така нареченият "Портал на Морич", наистина показват признаци на необичайни, симетрични каменни форми - предполагащи възможна модификация от хора. Открити са погребения, датиращи от около 1500 г. пр.н.е., с гробни вещи, включващи керамични парчета и раковина Spondylus, които подсказват за търговия с далечни крайбрежни култури.

Но не са открити следи от златни книги, извънземни артефакти или древни надписи. По-късно някои местни източници от племето шуар казали на Хол, че екипът е бил отведен в грешната част на пещерата и че истинската камера остава скрита. Хол никога не е твърдял, че е виждал самата библиотека, но казва, че вярва в съществуването ѝ, като добавя, че може би има две библиотеки, а не само една.

Пещерата привлича и други хора. В края на 60-те години група мормонски изследователи се обръщат към Морич, вярвайки, че описаните от него метални плочи може да са същите като тези, споменати в Книгата на Мормон. Но експедицията им не довежда до нищо. Един от участниците казва, че изглеждало така, сякаш самият Морич дори не е бил в пещерата.

Друг разказ идва от капитан Петронио Харамийо, който твърди, че като момче семейството на негов приятел шуар му е показало Златната библиотека. Той описал книги от жълт метал, изпълнени с геометрични символи, каменни резби с форма на животни и гигантски златен скелет, лежащ в кристален ковчег. Съпругата му обаче казала, че не вярва на нито една дума от това.

През 2000 г. режисьорът и изследовател Алекс Чионети ръководи поредица от експедиции в пещерите и открива още участъци, които изглеждат частично оформени или издълбани. Той документира особености като симетрични стени и животински фигури, гравирани в близост до подземни реки. Една част от пещерата, наречена "Кладенецът на светлината", позволява на сноп слънчева светлина да прониква дълбоко в нея през определени периоди от годината.

Чионети определил времето на едно от посещенията си за лятното слънцестоене през декември и установил, че светлината изглежда съвпада с мястото, където екипът от 1976 г. е открил погребение. Това допринася за теорията му, че части от пещерата може да са били използвани за древни церемонии, свързани със Слънцето.

Чионети забелязал и нещо друго: изглежда, че има по-малко птици тайос, отколкото при първото му посещение. Пещерата, която някога е била известна само на местните жители, сега привлича все повече туристи, особено по време на празници. Шуарите продължават да водят посетители и да защитават части от пещерата, но увеличаването на трафика предизвиква опасения за въздействието върху птиците и околната среда.

Никой никога не е потвърдил съществуването на метална библиотека, а голяма част от твърденията на Морич и други остават непроверени. Въпреки това пещерата се е превърнала в странна среща на науката, местната традиция и маргинални теории - от древни пътешественици до извънземни. И независимо от всички истории и търсения, птиците тайос продължават да живеят там, летейки в мрака, точно както са го правили поколения наред.

Снимка: cuevadelostayos.com