Държавите от Европейския съюз не могат да постигнат съгласие за новата цел за намаляване на емисиите до 2040 г., само дни преди срещата на енергийните и климатични министри, на която трябва да бъде одобрена позицията на блока. Това съобщиха дипломати и се потвърждава от документи на ЕС, видени от "Ройтерс"

Европейската комисия настоява за намаляване на емисиите от парникови газове с 90% до 2040 г. спрямо нивата от 1990 г. - цел, която би поставила Съюза в челото на глобалните усилия за ограничаване на климатичните промени. Някои страни обаче се опасяват от икономическите последици за своите индустрии, които вече страдат от високи енергийни разходи и конкуренция от трети страни.

"Ситуацията е като ходене по острието на ножа," коментира европейски дипломат, цитиран от ""Ройтерс", относно вероятността за споразумение преди срещата на върха COP30 на 6 ноември.

Италия и Полша настояват, че целта за 90% е твърде рестриктивна и заплашва работни места, докато страни като Испания, Швеция и Нидерландия подкрепят по-амбициозни съкращения на емисиите.

Необходима е подкрепата на най-малко 15 от 27 държави членки, за да бъде приет новият климатичен план.

На срещата на посланиците в Брюксел в петък не беше постигнат пробив, а окончателните преговори ще се проведат на 4 ноември, само два дни преди срещата на върха в Бразилия.

Основният спор се концентрира върху въпроса дали страните от ЕС могат да компенсират част от емисиите си чрез "въглеродни кредити" от развиващи се държави. Франция предлага 5% от намалението да се покрива с подобни кредити. Германия подкрепя 3%. Дания и други северни страни първоначално настояваха изобщо да не се използват такива механизми.

Еврокомисията в първоначалния си проект предвиждаше максимум 3% компенсации, но според последния вариант няма консенсус нито за процента, нито за годината, от която системата ще може да се прилага.

Франция е предложила и т.нар. "аварийна спирачка", която да позволи на държавите да понижат общата цел с 3%, ако горските масиви в Европа поглъщат по-малко CO₂ от очакваното. Париж твърди, че това би защитило индустриите от внезапна нужда от по-дълбоки съкращения.

Ако не бъде постигнато споразумение преди COP30, председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен ще се яви на форума без конкретна цел за ЕС, което би подкопало твърдението на блока, че е световен лидер в борбата с климатичните промени.

За сравнение, Китай, Великобритания и Австралия вече обявиха своите нови климатични цели, докато ЕС пропусна крайния срок на ООН миналия месец заради вътрешни разногласия.