В последните дни на юли светът отбелязва 70 години от излизането на един от най-великите фентъзи романи. Сянката на смъртта и Първата световна война тегне над "Властелинът на пръстените", така както "кал, хаос и смърт" върху Толкин

В интервю от 1968 г. екип на Би Би Си разговаря с Толкин за преживяванията му по време на Първата световна война, за това как те са оказали дълбоко въздействие и са повлияли на епичния му фентъзи роман "Властелинът на пръстените".

"Историите - човешките истории, винаги са свързани с едно нещо - смъртта. Неизбежността на смъртта", казва авторът на "Властелинът на пръстените" в документален филм на медията през 1968 г., когато се опитва да обясни за какво всъщност става дума в неговия фентъзи опус.

Романът, чийто първи том е публикуван преди 70 години, в последната седмица на юли, завладява читателите, откакто се появява по рафтовете през 1954 г. По време на интервюто "Властелинът на пръстените", със сложното изграждане на света и подробните истории на земи, населени с елфи, хобити и магьосници, заплашвани от злокобния Саурон, вече се е превърнал в бестселър и крайъгълен камък на жанра фентъзи.

За да обясни по-добре какво е имал предвид, като е казал, че историята е за смъртта, Толкин бръква в джоба на сакото си и изважда портфейла си, в който има изрезка от вестник. След това чете на глас от статия, в която се цитира "Много лека смърт" на Симон дьо Бовоар - трогателен разказ от 1964 г. разкриващ последните дни на майка й, в които е до нея, и дава неповторим израз на тъй всеобщото и безутешно изпитание от загубата на скъп човек.

"Няма такова нещо като естествена смърт", казва Толкин. "Нищо, което се случва на човек, не е естествено, тъй като неговото присъствие поставя света под въпрос. Всички хора трябва да умрат: но за всеки човек смъртта му е случайност и, дори да знае това и да е съгласен с него, неоправдано нарушение."

Призракът на смъртта е надвиснал над ранния живот на Толкин и тези преживявания са повлияли дълбоко върху начина, по който той вижда света, както и темите, към които той многократно се връща, когато пише своите приказки за Средната земя.

Джон Роналд Риъл Толкин е роден през 1892 г. в семейството на "двама много английски, изключително британски родители" в Южна Африка, където се преместват, докато баща му прави кариера в банковата сфера.

Когато е на три години, по време на посещение у дома, за да види английското си семейство с майка си и по-малкия си брат Хилари, баща му, който планира да се присъедини към тях, неочаквано умира от ревматична треска. Внезапната му смърт е не просто шок - семейството мизерства и трябва да се справи с криза, за която не е подготвено. 

Майка на Толкин - Мейбъл, решава да остане в Обединеното кралство и се настанява в евтина вила в село Сарехол, близо до Бирмингам.

Завръщането му в Англия е "един вид двойно завръщане у дома заради ефекта от английските ливади, селските почивки, които са изключително важни за мен", казва Толкин пред Би Би Си.

Писателят и четирите му деца в градината им в Оксфорд, 26 юли 1936 г. (Снимка: © Bodleian Library/ The Tolkien Trust 2019-2020)

Смесицата от природата на околността и индустриализирания близък Бирмингам оказват силно влияние върху пейзажите, които той по-късно сътворява във "Властелинът на пръстените".

Толкин е изключително близък с майка си Мейбъл, която обучава синовете си у дома и събужда у него любов към разказите, митовете и ботаниката. Тя възпитава забележителната му дарба за езици, като в ранна възраст го учи на латински, френски и немски и го вдъхновява да измисли свои собствени езици по-късно единствено за удоволствие.

Когато Толкин е на 12 години, Мейбъл е диагностицирана с диабет тип 1, който преди откриването на инсулина през 1921 г. се оказва с фатална прогноза. Майката на Толкин приема католицизма в началото на века и когато  умира на 14 ноември 1904 г., двете осиротели момчета са оставени под опеката на свещеник, отец Ксавие Морган, а след това при леля.

Академичните успехи на Толкин му осигуряват място в Оксфордския университет, където изучава класически науки, след което се насочва към филологията развивайки таланта си към езиците. Когато през 1914 г. избухва Първата световна война, успява да отложи постъпването в армията заради обучението си. Но след дипломирането си на следващата година и при нарастващия социален натиск от страна на роднините, той е назначен като втори лейтенант в Ланкаширските фузилиери и е изпратен на Западния фронт.

Снимка: Кадър от "Пръстените на властта" на "Амазон" Снимка: Амазон студиос/АП/БТА

Кал, хаос и смърт

Батальонът на Толкин пристига в Сома в началото на юли 1916 г. Битката ще се окаже един от най-кървавите конфликти в човешката история. Бруталният ужас на окопната война, която преживява там, с нейната кал, хаос и смърт, оставя незаличима следа и се превръща в основен елемент от по-нататъшното му творчество.

Опустошените от войната бойни полета на Франция и Белгия могат да се видят в описанията му на адския, пустинен пейзаж на Мордор във "Властелинът на пръстените". Отзвук от огромните страдания и кланета, на които е бил свидетел - причинени от новата механизирана война - може да се открие в описанието на ужасяващите бойни машини на орките и обезлесяването на Средната земя от покварения магьосник Саруман.

Екзорсизмът 

Авторът на книгата "Толкин и Голямата война" Джон Гарт казва пред Би Би Си през 2017 г., че според него писателят е използвал творчеството си като "екзорсизъм" за ужасите, които е видял по време на Първата световна война. Той предполага, че окопната треска не е единственият начин, по който войната е повлияла на писателя. "Той е загубил двама от най-скъпите си приятели на Сома и, можете да си представите, сигурно е бил толкова съкрушен, колкото и физически", казва той.

Това мнение се споделя и от д-р Малкълм Гуайт, поет и теолог. През 2021 г. той заявява пред подкаста на Би Би Си Great Lives, че "има детайли, които според мен идват направо от преживяното по време на войната и които той вероятно не би могъл да напише директно след това. Той е бил травмиран...Мъртвите тела в блатата... Ужасната пустош пред Мордор с отровните изпарения, излизащи от земята. Всичко това е от Западния фронт."

По подобен начин опитът на Толкин да пресъздаде дълбокото приятелство, формирано между войниците, които понасят такива жестокости, добавя фин, значим реализъм към непоколебимата връзка между хобитите Сам и Фродо във "Властелинът на пръстените".

През ноември 1916 г., след месеци на сражения, Толкин се разболява от окопна треска - болест, причинена от въшки, и е откаран в Англия. До края на войната почти всички, с които е служил в своя батальон, са били убити.

Военните преживявания на Толкин вероятно са допринесли за дълбочината и автентичността на създадения от него митологичен свят, но самият автор винаги е твърдял, че не е написал "Властелинът на пръстените" като алегория на Първата световна война или на което и да е друго конкретно историческо събитие.

"Хората не разбират напълно разликата между алегория и приложение", казва той пред Би Би Си през 1968 г.

"Ако искате, можете да отидете на пиеса на Шекспир и да я "приложите" към онова, което е в съзнанието ви, но тя не е алегория... Мнозина така прилагат "Пръстенът" по подобен начин към ядрената бомба и си мислят, че това е било в ума ми и цялото нещо е алегория за нея. Е, това не е така."

Но част от "екзорсизма" на "Властелинът на пръстените", вече 70 години, е, че романът е нещо повече от пряка алегория. Темите, които той разглежда - войната и травмата, покваряващото влияние на властта и как връзката,  приятелството, може да помогне на хората да издържат на изпитания и загуби - резонират далеч отвъд едно събитие или време.

Фентъзи романът е отхвърлян от някои критици като просто приключенска история за храбри приятели, които се борят с неописуемо зло. Но "Властелинът на пръстените" не е разказ за войната - той е размисъл за това как смъртта и травмата от конфликта променят необратимо онези, които стават негови свидетели и преживяват.

Дж. Р. Р. Толкин (Снимка: © Bodleian Library/ The Tolkien Trust 2019-2020)

В последната книга, когато хобитите се завръщат в Графството, е отразено премеждието, което много войници, участвали в Първата световна война, изпитват при завръщането си у дома, посрещнати от хора, които не могат да разберат какво са видели и направили. Те намират света си променен след битката, а техните събратя хобити не могат да разберат защо Фродо и Сам, които са преследвани от преживяното по време на пътуването си, никога повече не могат да бъдат толкова невинни.

Един рецензент веднъж си позволява да коментира, че "Властелинът..." вероятно е една много весела книга....Толкин отговаря кратко и ясно. "Всички момчета искат да се върнат у дома, някои се връщат, и всички са щастливи и доволни. Но това не е вярно, разбира се. Този човек не е могъл да разбере нищо от историята..."