"Хензел и Гретел" продължава да живее в книги, театър и кино, но нито една адаптация не може напълно да пресъздаде ужаса на реалността

Не всичко, което четем, дори когато звучи убедително и е подплатено с исторически факти, е пряко отражение на реалността. Понякога историите се раждат от истински събития, но преминават през поколения разказвачи, променят се, украсяват се, смекчават се или стават още по-мрачни. Границата между документалното и въображаемото често е размита, особено когато става дума за фолклор и приказки, предавани устно векове наред.

Когато Големият глад поразява Европа в началото на 14. в., хрониките разказват за свят, в който границите на човешкото оцеляване се разпадат. Отчаяни майки изоставят децата си в горите, цели семейства се разпадат под тежестта на глада, а в най-мрачните свидетелства се говори дори за канибализъм. Именно в този исторически кошмар, смятат редица учени, се крият корените на една от най-известните и същевременно най-зловещи приказки в европейската традиция "Хензел и Гретел".

Откакто братя Грим публикуват историята през 1812 г. в сборника "Детски и домашни приказки", тя е преведена на над 160 езика и се превръща в неизменна част от детството на поколения. Но зад познатия сюжет се крие разказ, който в първоначалния си вид е далеч по-жесток, отколкото съвременните читатели предполагат.

Повечето познават историята за две деца, изоставени в гората от отчаяните си родители. Първия път Хензел успява да намери пътя обратно чрез следа от бели камъчета. Втория - трохите хляб, които оставя, са изкълвани от птиците. Загубени и гладни, децата попадат на къщичка от меденки, която обаче се оказва капан. Вещицата поробва Гретел и подготвя Хензел за угояване. Финалът е познатата сцена, в която момичето я избутва в пещта, и носи привидна справедливост, а завръщането у дома със съкровища обещава щастлив край. Но реалността, вдъхновила тази история, рядко е имала подобна развръзка.

Съвременните читатели свързват приказката най-вече с имената на Якоб и Вилхелм Грим. Двама учени, които посвещават живота си на събирането и съхраняването на германския фолклор. Между 1812 и 1857 г. те публикуват над 200 истории в седем издания. Любопитното е, че първоначалната им цел изобщо не е била да създават детска литература. В контекста на Наполеоновите войни те се стремят да съхранят немската културна идентичност, застрашена от френско влияние. Ранните издания на техните приказки са били далеч по-академични без илюстрации, с обширни бележки и с неподправена суровост. Насилието не е било цензурирано, а моралът - често двусмислен. Едва по-късно, под натиска на популярността и променящата се публика, Грим започват да "омекотяват" историите и покоряват света. Само в САЩ се появяват над 120 различни издания, а герои като Пепеляшка, Рапунцел, Снежанка и Червената шапчица се превръщат в културни архетипи. Но "Хензел и Гретел" остава една от най-тревожните.

Източник: iStock by Getty Images

Истинските й корени отвеждат към Северна и Източна Европа по време на Големия глад (1314-1322 г.). Това е период, причинен от климатични катаклизми, вероятно вследствие на вулканична активност в далечни региони като Югоизточна Азия и Нова Зеландия. Последствията са опустошителни: провалени реколти, непрекъснати дъждове, студени лета и масов глад. Историците изчисляват, че кризата обхваща над 30 милиона души в територия от стотици хиляди квадратни километра. В някои райони смъртността достига до 25%. Обществата се разпадат, нормите изчезват. И ако някои родители жертват себе си, за да нахранят децата си, други стигат до немислимото.

В книгата си The Third Horseman ("Третият конник") авторът Уилям Розен цитира естонска хроника от 1315 г., според която "майките са се хранили с децата си". Ирландски летописци описват хора, които изравят тела от гробовете, за да оцелеят, както и жени, поглъщащи собственото си потомство от крайно изтощение. Именно от този свят, в който гората не е приказно място, а граница между живота и смъртта, се ражда мотивът за изоставените деца.

Но преди версията на Грим историята съществува в различни варианти из Европа. През 17. в. Джамбатиста Базиле включва в своя сборник "Приказка на приказките" разказа "Ненило и Ненела", където мащеха принуждава бащата да изостави децата, а следата им изчезва по банално, но фатално стечение на обстоятелствата.

Още по-зловеща е румънската версия, в която сюжетът преминава отвъд намека за канибализъм и го превръща в директно действие. В него мащеха убива дете, а семейството несъзнателно участва в трагедията.

Интересен детайл е, че основен разказвач на "Хензел и Гретел" за братя Грим е Хенриета Доротея Уайлд, тяхна съседка, която по-късно става съпруга на Вилхелм. Много от историите, които днес считаме за "народни", всъщност са преминали през конкретни личности, памет и интерпретации.

С времето Грим адаптират разказа. Биологичната майка е заменена със "злата мащеха", която позволява на историята да стане по-приемлива за детска аудитория. Бащата е представен като слаб, но не и жесток. Така приказката започва да придобива морална рамка, по-близка до съвременните очаквания.

Днес "Хензел и Гретел" продължава да живее в книги, театър и кино. Но нито една адаптация не може напълно да пресъздаде ужаса на реалността, която стои в основата й. Защото това не е просто приказка за деца, а ехо от време, в което оцеляването е означавало да прекрачиш границите на човешкото.