Два милиона българи живеят в ситуация на тиха, потисната агресия. Това сочат резултати от национално представително изследване на Института по невро-лингвистично програмиране. Младите поколения – във възрастовия диапазон 25-30, са по-чувствителни към тихата агресия и реагират по-радикално, а колкото по-голяма е възрастта, толкова по-"спокойни" са реакциите, показват данните. Изследването обхваща респонденти на възраст от 18 до 65 години.

Тихата агресия се среща често под формата на нарушаване на личните граници без конфликт. Не е задължително да бъде обсебваща. Хората не я разпознават, чувстват се потиснати, объркани, усещат напрежение с неясен произход, поясни в ефира на БНР Ангел Лазаров, основател на Института по невро-лингвистично програмиране. Според него цифрите са тревожни и показват "широко разпространение и нормализация на това явление в България".

Това е културно обособен навик в България. Ние сме колективистично общество, оцелявали сме много дълго време заради семейството. Цели родове са живели заедно – за какви лични граници може да става въпрос?

Когато след някакъв разговор усещаме дискомфорт, усещаме, че нещо не е наред, усещаме обезсилване, е налице тиха агресия, описа някои от белезите Лазаров и даде примери: във връзките да се правиш, че всичко е наред, а то да не е; да наказваш с мълчание, да получаваш непоискани съвети от близки за житейските си избори, да си адресат на саркастични забележки или кражба на идеи в работна среда.

Бизнесът губи от това, подчерта Ангел Лазаров, който смята за наложително в бизнеса да се въведе "корпоративна култура на психологическа безопасност".

Повечето хора се примиряват и смятат, че е нормално, отчитат изследователите. И съветват: човек да обяснява по-ясно позициите си спрямо насрещния и как се чувства, за да не трупа в себе си негативни усещания, защото когато трупаме такава агресия, тя се пренасочва нанякъде. Може да се обърне и към нас самите – под формата на бърнаут или към близки хора, отбеляза изследователят.