Трилогията "Властелинът на пръстените" първоначално е недолюбвана и дори отхвърляна от литературните критици

Когато книгите на Дж. Р. Р. Толкин от поредицата "Властелинът на пръстените" излизат в средата на 50-те години, те получават силно противоречиви отзиви - нещо неизненадващо, като се има предвид, че за възрастни читатели не е било писано нищо подобно още от епичната английска поема от XVI век "The Faerie Queene" на Едмънд Спенсър, поне според някои.

Това е мнението на рецензента Ричард Хюз, който пише, че "по мащаб на въображението "Властелинът на пръстените" почти няма равностоен аналог".

Дж. Р. Р. Толкин Снимка: Getty Images

Шотландската писателка Наоми Мичисън все пак намира сравнение със Сър Томас Малори, автора на произведението от XV век "Le Morte d`Arthur". Това сравнение не е неуместно, предвид че Толкин работи като преподавател по английска литература в Оксфорд, макар подобен стил да не се е възприемал като съвременно писане през 50-те години, въпреки сериозната оценка на автори като У. Х. Одън за трилогията на Толкин.

"Никой предишен писател, доколкото ми е известно", пише Одън в рецензия за New York Times, "не е създал въображаем свят и измислена история с такава степен на детайлност."

Корица на първото единично издание на "Властелинът на пръстените" Снимка: Wikimedia Commons

Одън все пак намира недостатък в поезията на Толкин. Факт, за който критикът Едмънд Уилсън се хваща в унищожителната си рецензия за "Властелинът на пръстените" от 1956 г.

"Г-н Одън очевидно не разбира, поради липса на интерес към другия литературен жанр", пише Уилсън, "към факта, че прозата на Толкин е също толкова лоша. Прозата и поезията са на едно и също ниво на професорска аматьорщина."

Корици на трилогията "Властелинът на пръстените" от 60-те години на ХХ век Снимка: Wikimedia Commons

Пет години по-късно журито на Нобелова награда за литература стига до подобно заключение, когато изключва книгите на Толкин от разглеждане. Членът на журито Андерс Йостерлинг пише, че прозата на Толкин "по никакъв начин не достига нивото на разказвачество от най-високо качество".

Бележката е открита наскоро от шведския журналист Андреас Екстрьом, който проучва архивите на Нобеловата награда за 1961 г. и установява, че "журито е пренебрегнало имена като Лорънс Дърел, Робърт Фрост, Греъм Грийн, Е. М. Форстър и Толкин, за да избере крайния победител - югославския писател Иво Андрич", както съобщава The Guardian. Архивите на Нобеловата награда остават запечатани 50 години след връчването.

Дж. Р. Р. Толкин Снимка: Wikimedia Commons

Екстрьом споделя, че чете архивите "през последните около пет години" и че това е "първият път", когато вижда името на Толкин сред предложените кандидати. Името му попада в списъка главно благодарение на усилията на най-близкия му приятел и най-голям поддръжник К. С. Луис.

Луис, "също от Оксфорд", както подигравателно отбелязва Уилсън, "успява да надмине всички" в похвалите си към книгите на Толкин. Още от появата на фентъзито за Средната земя в "Хобит" той обещава "да направи всичко по силите си, за да осигури на великата книга на Толкин признанието, което заслужава", както пише в писмо от 1953 г. до британския издател Стенли Ънуин.

Кадър от филма "Властелинът на пръстените: Задругата на пръстена" Снимка: Fathom Entertainment

В нещо, което днес може да бъде сметнато за неетично популяризиране на творчеството на приятел, Луис неуморно отговаря на критиците на трилогията. След публикуването на "Двете кули" той дори написва есе, озаглавено The Dethronement of Power ("Детронирането на властта").

В него Луис обяснява многословния стил на Толкин, онова, което критиците наричат "досадно", като повествователна необходимост:

"Не мисля, че би могъл да го направи по друг начин."

Кадър от филма "Властелинът на пръстените: Завръщането на краля" Снимка: IMDb

Най-големият почитател на Толкин също призовава читателите да отделят повече време на книгите и обещава, че наградата ще бъде голяма. В защита на втората книга от трилогията той заключава:

"Книгата е твърде оригинална и твърде богата, за да може да бъде окончателно оценена след първо прочитане. Но веднага разбираме, че е направила нещо с нас. Ние вече не сме същите хора. И макар да трябва да се ограничаваме в препрочитанията, почти не се съмнявам, че книгата скоро ще заеме мястото си сред незаменимите."

Кадър от филма "Властелинът на пръстените: Завръщането на краля" Снимка: Fathom Entertainment

И точно това се случва с цялото творчество на Толкин, то се превръща в литературния стандарт, по който се измерва високото фентъзи, със или без Нобелова награда.