Странджа - една от най-интересните планини у нас. Мистична, труднодостъпна и малко изследвана територия, пълна с неразгадани и девствени места. Странджа е дом на защитени растителни видове, вековни гори, богат и разнообразен животински свят. Странджа е и най-слабо населеният район в България.

Между сякаш безкрайното море от ниски зелени хълмове са се скрили само няколко десетки села със стари дървени къщи, красиви параклиси, свещени извори и тайнствени светилища от древността.

Точно такова е и Българи - последното село в България, запазило старинния обичай на нестинарството в автентичния му вид.

Традицията повелява

Макар информацията кога точно е възникнало нестинарството да е противоречива, предполага се, че ритуалът се свързва с траките. Те са ходили в огъня, за да изразяват почитта си към Великата Богиня майка и нейният син - Богът Слънце.

С навлизането на християнството този древен култ се запазва, като обаче успява да намери свой християнски отговор. Смята се, че нестинарите честват именно празника на Константин и Елена (син и майка), с което изразяват благодарността си към Константин Велики, който прави християнството равноправна религия в империята.

И докато с течение на времето в повечето странджански села огнените танци постепенно спират, всяка година на 3 юни по стар стил в Българи жарта продължава да пулсира под стъпалата на нестинарите. С танца си те изразяват почитта към светците Константин и Елена.

Селото на нестинарите

Българи се намира в източната част на Странджа, само на 17 км от Царево. Малкото селце е заобиколено от красиви речни долини. В близост до Българи, върху хълм над река Караагач, се намира тракийската късноантична крепост Ургури.

Селото определено има с какво да зарадва очите на жадните за забележителности туристи. Като започнем със старите дървени къщи, които отразяват странджанската архитектура от XIX век, преминем през църквата "Свети Константин и Елена", нестинарския конак, Голямата Аязма във Влахов дол и стигнем до нестинарските игри.

През 2009 г. нестинарският ритуал става част от списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство. Днес село Българи е фолкорен резерват.

Църквата "Свети Константин и Елена"

Разположена е в центъра на село Българи и точно пред нея се извършва нестинарският обряд на празника през юни. Каменната църква е построена през втората половина на XIX век. През 1903г., по време на Илинденско-Преображенското въстание, е опожарена. Изградена е отново през 1910 г. Към днешна дата е обявена за паметник на културата.

Нестинарски конак

Само на няколко крачки разстояние от църквата и площада се намира нестинарският конак. Конак е турска дума и означава временно място (бивак) за почивка и нощуване. Четирите ъгъла на постройката отразяват посоките на света - изток, запад, север и юг, отбелязвайки и сакралния център на село Българи.

Има ключова роля в нестинарския ритуал. Вярва се, че на 3 юни конакът става дом на Свети Константин, който идва и отсяда в него на празника си. Тук се съхранява и свещения нестинарски тъпан, който е ценен елемент от самия обряд.

Голямата Аязма

Местността Голямата Аязма се намира във Влахов дол, който е десен приток на река Велека. Това е едно от най-свещените места в Странджа за нестинарите и всяко село има свой олтар там. Според старо поверие именно в Голямата Аязма се е зародил нестинарският ритуал в знак на почит към светците Константин и Елена. Затова хората от района му казват "Родината". Именно в това светилище върху жарта са играли първите посветени в огненото тайнство.

За последен път на Голямата Аязма нестинарите танцуват през лятото на 1947 г. След дълга пауза, чак през 2005 г. в района е възстановен старият и позабравен нестинарски обряд, а именно събирането на всички нестинари от околността на една определена дата.

Всяка последна неделя на месец май преди празника Свети Свети Константин и Елена, нестинарите от селата Българи, Кости, Кондолово, Сливарово и Граматиково, както и техните събратя от Северна Гърция, изселени от България малко след Балканската война, се отправят на тържествено шествие към Голямата Аязма. Там започва подготовката за големия празник след броени дни в село Българи.

Стъпки в огъня

Още призори на 3 юни в Българи се поставя началото на шествието. Процесията, водена от нестинарите, започва като от църквата се изнасят иконите на Константин и Елена. Покриват се с червен плат (обличат се) и се отнасят до свещения извор Голямата Аязма. Всички икони се измиват с вода от извора (освещават се), след което се връщат обратно в конака в селото.

Там нестинарите прекарват деня в молитви, подготвяйки се за танците вечерта. Опитват се да надникнат в бъдещето и да разберат каква е Божията воля. Говори се, че по време на молитвите нестинарите изпадат в транс и се случва да правят някои предсказания.

На свечеряване огънят, който се пали още на обяд, започва да се разстила. Нестинарите излизат за изпълнението си върху горещата жар под звуците на тъпани и гайди. Първи пристъпват най-старите и най-опитните. Всички нестинари, участващи в празника, са наследници на стари нестинарски родове.

По време на ритуала обикновено има един главен нестинар, който изпълнява функцията на някогашния тракийски жрец. Останалите са негови помощници. Точно както при траките, чрез танца нестинарите общуват с Бог. Молят за здраве и добра реколта.

Много хора се опитват да обяснят и разберат нестинарството, но донякъде то си остава мистерия. Особено фактът как въпреки танцуването по нагорещените въглени, хората са без следи от изгаряния по ходилата си. Едно обаче е сигурно, а именно, че нестинарството си остава духа на Странджа. Една запазена вековна традиция, която е уникална за България./lifestyle.bg