Радикалната десница може и да дойде на власт, но ще й е трудно да управлява

Когато през 1919 г. У. Б. Йейтс пише "Второто пришествие", той неволно прави услуга на поколения журналисти. Изправени пред политическа криза, коментаторите винаги могат да се позоват на познатия цитат: "Всичко се разпада, центърът не може да удържи", преди да отбележат, че: "Най-добрите нямат никакви убеждения, а най-лошите са изпълнени със страстна интензивност".

Отново се върнах към тези редове, докато наблюдавах възхода на радикалната десница в Европа. Но изборите в Нидерландия миналата седмица усложняват историята. В Нидерландия центърът не само се задържа, но и спечели. Разбира се, умерената, прогресивна партия D66 спечели с малка преднина. Но D66 вероятно ще поеме водещата роля в сформирането на следващото холандско правителство, докато крайнодясната "Партия на свободата" изглежда ще загуби ролята си в правителството. Холандските избори показват, че мрачните прогнози за неумолимото възход на крайната десница в цяла Европа са далеч от истината. Реалността изглежда малко по-различна.

В голяма част от Европа избирателите са гневни и разочаровани - и бързо гласуват за отстраняване на управляващите. Ако управляващите са традиционните центристки партии, тогава радикалните крайни сили ще спечелят гласовете. Но когато крайната десница действително влезе в правителството, избирателите бързо могат да се разочароват и да се върнат към центристките партии при следващата възможност.

Водената от Герт Вилдерс "Партия на свободата", получи шанс да участва в правителството през 2023 г., защото много холандски избиратели загубиха доверие в традиционните центристки партии. Но - както можеше да се очаква - партията на Вилдерс не предложи лесни решения на проблемите, които тормозят избирателите, а именно мигрантите, търсещи убежище, и жилищната криза.

Затова сега холандците се обърнаха към ново лице в лицето на Роб Йетен - младият, телегеничен лидер на D66. Но нека бъдем реалисти. Много вероятно е до следващите избори избирателите да се уморят от Йетен и да гласуват отново за промяна. Крайната десница може да получи още един шанс да участва в правителството на Холандия.

Австрия вече премина през този цикъл. Популистката дясна "Австрийска партия на свободата" (FPÖ) беше част от управляващата коалиция от 2017 до 2019 г., преди да бъде обзета от скандал. Популярността на "Партията на свободата" рязко спадна. Но тя се възроди под ново ръководство и спечели най-голям брой места в парламента на изборите през 2024 г. - въпреки че не успя да сформира коалиция.

Ако нововъзникващата тенденция в европейската политика е ротация между центъра и крайната десница, това има сериозни последствия за Великобритания, Франция и Германия. И в трите страни, борещото се центристко правителство е подложено на натиск от антисистемната десница.

Уроците от Холандия, както и от Австрия, Полша, Италия, Унгария и Словакия, са, че "немислимото" се случва и крайнодесните партии могат да спечелят политическа власт. Но не е задължително те да я запазят. Дори Виктор Орбан, който е на власт в Унгария от 2010 г., изостава в проучванията преди изборите през следващата година.

В големите европейски страни, където центърът все още се държи, Франция е най-близо до ръба. От началото на 2024 г. страната е сменила петима премиери, а крайнодясната партия "Национално обединение" води в проучванията за президентските избори, които ще се проведат след 18 месеца. Възможно е крайнодясната партия най-накрая да стигне до Елисейския дворец през 2027 г.

В Германия често се казва, че настоящото коалиционно правителство, водено от Фридрих Мерц, е "последният шанс за центъра". Ако е така, центърът има повод за безпокойство. Мерц все още не е изкарал и година на поста, но две трети от избирателите вече не одобряват коалиционното му правителство, а крайнодясната "Алтернатива за Германия" вече води в някои социологически проучвания.

Във Великобритания двете партии, които доминираха в политиката през миналия век - консерваторите и лейбъристите - сега изостават в проучванията зад "Реформирай Обединеното Кралство" (Reform UK), популистката дясна партия. Около 30-те процента от гласовете, които "Реформа" редовно получава, може да не са достатъчни, за да влезе в правителството в пропорционална система като тази в Германия. Но в британската избирателна система, при която печели този, който събере най-много гласове, това може да е достатъчно, за да се осигури парламентарно мнозинство. До общите избори остават още повече от три години. Но Найджъл Фараж, лидерът на Reform UK, в момента е фаворитът на букмейкърите за следващ министър-председател на Великобритания.

Ако крайната десница влезе в правителството на голяма западноевропейска страна, това ще бъде третирано като политическо земетресение. Но всъщност това вече се е случило.

Джорджа Мелони, чиито политически корени са в италианското следвоенно неофашистко движение, стана министър-председател преди три години. Италианското център-ляво остава дълбоко настроено скептично към Мелони. Като министър-председател тя заема силно консервативни позиции по въпросите на миграцията и социалните проблеми, но избягва твърдия национализъм и подкопаването на демократичните институции, характерни за Орбан или Доналд Тръмп.

Мелони също така досега е избегнала острата реакция срещу управляващите, която се наблюдава във Великобритания и Франция. Изглежда, че тя ще стане едва вторият италиански премиер след Втората световна война, който ще изкара пълен петгодишен мандат.

По този начин Мелони посочва една тревожна възможност за европейската политика. Може би бъдещето няма да бъде избор между центъра и крайната десница, а постепенното изтриване на разграничението между двата лагера.

 Гидеон Рахман, Файненшъл Таймс