Легендарният глас на Deep Purple за сблъсъците със съдбата и мъдростта на оцелелия бунтар

Днес - 19 август 2025 г., Иън Гилън навършва 80. Роден в Лондон през 1945 г., той израства в следвоенна Англия и като много свои връстници попада под магията на Елвис Пресли. Първите му музикални опити са в ученически банди, а по-късно се присъединява към групата Episode Six, с която трупа опит по клубните сцени. През 1969 г. идва съдбовният момент - поканен е да стане вокалист на Deep Purple. Останалото е история.

Но преди това бедността е негов спътник в живота:

"Двамата с Роджър (Глоувър) имахме само един костюм, когато се присъединихме към Purple, така че не можехме да излизаме едновременно. Бях много беден. Някога в студиото крадях кучешки бисквити, за да се нахраня".

Още първите му записи с "Дийп Пърпъл" - албумите "Deep Purple in Rock" (1970) и "Machine Head" (1972), определят облика на хард рока. Гласът и сценичното му присъствие стават емблематични, а песни като "Child in Time" и "Smoke on the Water" правят групата едно от най-големите имена в света. И основоположници на хеви метъла. Заедно с Led Zeppelin и Black Sabbath, Purple се оказват в самия епицентър на новото движение, което преобръща рок музиката.

1969 г. Английският композитор сър Малкълм Арнолд с Deep Purple (от ляво надясно): Иън Пейс, Джон Лорд, Ричи Блекмор, Иън Гилън и Роджър Глоувър. Съвместният им проект "Concerto for Group and Orchestra", изпълнен в "Роял Албърт Хол" в Лондон, е първият мащабен опит за съчетаване на класическа музика и хард рок. Снимка: Keystone/Getty Images

Но не само "Пърпъл" носят слава на Гилън. През 1970 г. той е избран за ролята на Исус в рок операта "Jesus Christ Superstar". Тази роля разкрива драматичния му диапазон и го превръща в име и извън рамките на групата. По същото време сцената и турнетата се превръщат в негов дом.

"Аз съм нощна птица - живея нощем, с рокендрол, сред вълнуващи хора", споделя Гилън пред Марк Бомонт от The Independent.

Още през 60-те Гилън се влюбва в нощния живот. В бирария в Мюнхен, към 2 сутринта, се озовава сред полицаи, актьори, проститутки и сервитьори, които свирят на китари и пушат джойнтове: "Тогава си казах - тук ми е мястото!"

Парадоксално, първия си джойнт изпушва чак на 38, но спомените от лудите купони остават: "Виждал съм хора да падат от прозорци и после да се връщат в бара. Виждал съм партита в Бейрут, Австралия и зад Желязната завеса, които бяха твърде диви, за да се опишат".

Историите често граничат с фарс. В Германия среща млада жена в нощен клуб, която се представя като Шарлийн от Берлин.

"Имахме много общи теми, докато не забелязах, че трябва да се обръсне. Оказа се Чарли от Белфаст".

"Не бях пияница - просто обичах да пия. Не можеш да свириш, ако си припаднал от пиене".

Една сутрин Гилън се буди след тежка нощ с Тони Айоми и Гийзър Бътлър и разбира, че пиян е приел да стане вокалист на Black Sabbath. Турнето от 1983 г. влиза в историята като един от най-абсурдните моменти в историята на хеви метъла с нелепите си декори.

И "Пърпъл" имат своите комични истории. В Амстердам Гилън пропуска сигнала за излизане на сцената, защото е попаднал в артистично барче зад кулисите, където му наливат огромна чаша питие.

"Излязох през грешната врата, направих няколко салта и се приземих на сцената, без да разлея капка. Това беше едно от най-великите ми постижения".

1969 г.: Английският композитор сър Малкълм Арнолд с Deep Purple (от ляво надясно): Ричи Блекмор, Роджър Глоувър, Иън Гилън, Джон Лорд и Иън Пейс по време на представянето им от EMI на Manchester Square, Лондон Снимка: Keystone/Getty Images

През 1973 г. Deep Purple се разпадат.

"Всички сме гледали филма "This Is Spinal Tap" - точно така си беше. Прекалено много пари и илюзия за безсмъртие. После разбираш, че магията е в групата. Но когато се съберете отново, вече сте различни. Да си 40-годишен бунтар вече не е много рокендрол".

През 1984 г. бандата се събира отново, но напрежението остава. Едва през 90-те, след окончателното напускане на Ричи Блекмор, "Пърпъл" намират стабилност. За самия Гилън балансът идва чрез медитацията:

"Бях твърде див. Трябваше да се променя, за да оцелея като музикант. Медитацията ми помогна да овладея безотговорното поведение".

"Не можеш да оцелееш, ако продължаваш така. Тялото ти няма да издържи. Или се променяш, или умираш".

Днес, на 80, Гилън живее напълно трезвен. По време на турнетата - девет месеца всяка година - не пие и не пуши. Извън тях си позволява чаша уиски. Но бунтарят не е изчезнал:

"Скучно е да си бунтар. Сега се бунтувам срещу новото статукво и това много ми харесва. Повечето време просто си седя и се смея".

Понякога му е трудно да открие наследството на Purple в съвременната музика. Но когато му припомнят, че енергията на групата отеква в песните на млади звезди като Yungblud, Halsey и Olivia Rodrigo, той се съгласява:

"Това е вплетено в самата идея за изразяване, свобода и бунт. Огромна енергия - и тя все още е тук. Където има дим, има и огън".

"Преди около 15 години се случи нещо странно - появи се цяло ново поколение фенове - казва Гилън. - От 2009 г. насам публиката ни е предимно между 15 и 22 години. Те идват за импровизациите, за живата енергия. За мен Purple винаги са били преди всичко инструментална група и мисля, че именно това привлича младите".

11 септември 1969 г.: От ляво надясно: Джон Лорд, сър Малкълм Арнолд, Роджър Глоувър, Иън Гилън, Иън Пейс и Ричи Блекмор. Снимката е направена в Лондон по време на подготовката на "Concerto for Group and Orchestra", когато Арнолд дирижира Кралския филхармоничен оркестър - първият мащабен опит за съчетаване на класическа музика и хард рок. Снимка: Joe Bangay/Express/Getty Images

Иън Гилън е повече от певец - той е разказвач, бунтар и свидетел на една епоха. Всъщност е един от "бащиците" на рока. Гласът му е част от саундтрака на цели поколения, а историите му - смесица от лудории, ирония и житейска мъдрост, показват как рокендролът може да бъде едновременно разрушителен и съзидателен.

На 80 години Гилън остава верен на сцената, на публиката и на себе си - с подадена ръка към младите фенове и с поглед назад към лудото минало, за което не се срамува да разказва.

8 април 2016 г., Ню Йорк. Иън Гилън, Иън Пейс, Роджър Глоувър и Ларс Улрих от Metallica (от ляво надясно) след въвеждането на Deep Purple в Залата на славата на рокендрола по време на 31-та официална церемония в Barclays Center, Бруклин Снимка: Mike Coppola/Getty Images

5 неща, които може би (не) знаете: 

1. Трябвало е да бъде вокалист на Led Zeppelin: През 1968 г., когато Джими Пейдж търси фронтмен за новата си група, сред обсъжданите имена е и това на Гилън. В крайна сметка изборът пада върху Робърт Плант.

2. Запален моторджия: Класическите мотори са негова страст.

3. Страстен кулинар: Гилън обича да готви. Разказвал е, че именно в кухнята му идват идеи за текстове на песни.

4. Футболен запалянко: Въпреки турнетата по цял свят, винаги намира време за любимия си отбор - "Куинс Парк Рейнджърс". Казва, че футболът му връща усещането за "нормален живот".

5. Обича животните: В дома си винаги е имал кучета и смята, че именно те го държат здраво стъпил на земята, далеч от суетата на славата./Dir.bg