Близо 800 деца са вписани в Националния регистър за пълно осиновяване в България, докато утвърдените кандидат-осиновители са над 1500.

Зад тези числа обаче стои значително по-сложна картина. В приемни семейства или центрове са настанени близо 4500 деца, които все още чакат да бъдат вписани в регистъра за осиновяване. През този период социалните служби работят с тях и биологичните им родители с цел евентуална реинтеграция в семейството.

Тези процедури в някои случаи могат да продължат с години. С нарастването на възрастта на детето обаче възможностите за последващо осиновяване намаляват.

По-голямата част от близо 800-те деца, които вече са вписани за пълно осиновяване, са на възраст над 5 години. Сред тях има деца със здравословни проблеми, както и братя и сестри, за които се търси възможност да не бъдат разделяни.

Така се получава сериозно разминаване – броят на официално вписаните за пълно осиновяване деца е почти два пъти по-малък от този на одобрените кандидат-осиновители, докато хиляди други деца остават извън регистъра, съобщава БНТ.

Според експерти най-честата причина опитите за реинтеграция на децата в биологичните им семейства да се провалят е бедността.

Решението дали и колко дълго да продължи работата по връщането на детето в биологичното семейство се взема индивидуално от социалните работници, като водещ трябва да бъде интересът на детето.

Самата процедура за оценяване на кандидат-осиновителите в България продължава три месеца и включва обучение. След одобрение разрешението за вписване в регистъра е със срок от две години.

За сравнение, според представените данни проучването на кандидат-осиновителите в Италия и Швеция продължава девет месеца, а във Франция – една година.

Специалисти поставят въпроса и за подкрепата, която семействата получават след осиновяването. Според тях в редица европейски държави съществуват повече механизми за подпомагане както на осиновителите, така и на осиновените деца.

Особено важна е психологическата подкрепа, тъй като специалистите предупреждават, че колкото по-късно бъде осиновено едно дете, толкова по-сериозни могат да бъдат последиците от преживяното отхвърляне. Те могат да се проявят особено силно през пубертета чрез дистанциране и трудности при приемането на правила.

Наред с това през последните години се отчита и тревожна тенденция към увеличаване на случаите на разсиновяване. Специалистите говорят и за т.нар. „скрити разсиновявания“, при които детето е изведено от осиновилото го семейство и за продължителен период е настанено в център за резидентна грижа.

Така един от основните проблеми остава времето – докато хиляди одобрени кандидати чакат възможност да осиновят дете, други деца прекарват години в приемна или резидентна грижа, преди да стане ясно дали ще могат да бъдат вписани за осиновяване.