Хиляди деца у нас чакат да бъдат осиновени, след като по различни причини са останали без родители или не могат да бъдат отглеждани в биологичното си семейство.

135 от общо 137 специализирани институции за деца вече са закрити, но процесът на деинституционализация не означава, че всички деца са получили възможност да растат в семейна среда.

"Доколко реформата обаче е влязла в сила и работи, е изключително относителен въпрос. От една институция, каквито бяха домовете за медико-социални грижи, децата в момента се настаняват в други институции. Въпреки това, децата все още нямат семейство", заяви пред Нова нюз председателят на Българската асоциация "Осиновени и осиновители" Величка Дошева.

Според нея семейната среда остава най-естествената среда за едно дете, а извеждането от нея води до травми.

Процесът на осиновяване е предизвикателство както за детето, така и за осиновителите "Процесът е двустранен. Както има шок за детето, което се осиновява, така има шок и за родителите, които го осиновяват. По-голям е шокът за детето, тъй като все още то не е с достатъчно добре изграден психичен апарат", обясни Дошева.

"Хубавото е, че в България в момента има достатъчно социални услуги, които биха могли да подпомогнат първоначалната и последващата адаптация", посочи тя.

Дошева определи като положителна промяна и по-дългия срок за следосиновително наблюдение, определен от законодателните разпоредби. По думите ѝ така всички родители, които са осиновили деца, могат да потърсят такава подкрепа - било то в отделение за закрила на детето или при социалните услуги.

Относно причините, поради които процесът по осиновяване понякога продължава дълго, тя уточни, че сред факторите са твърде конкретните критерии, които някои кандидат-осиновители поставят.

"Процесът по осиновяване се бави и минава много време тогава, когато кандидат-осиновителите са дали критерии, които са изключително трудно изпълними - произход, цвят на кожата, възраст от 0 до 6 месеца. Това са абсолютно неизпълними критерии", обясни Дошева.

"Подборът не става по труден начин. Семействата, които искат деца с по-определени критерии, когато биват извикани в регионалните съвети по осиновяване, те дават своя отказ, защото детето не отговаря на техните критерии. Но не това е най-страшното. Най-страшното са очакванията на кандидат-осиновителите", обясни тя.

Дошева подчерта и ролята на отделите за закрила на детето при проследяването на случаите. "Колкото и да са натоварени, основната задача на отделите за закрила на детето е да проследяват всяко едно дете, което е изведено от семейството или което изобщо няма първоначално семейство", заяви тя.

Според нея тенденцията към намаляване на броя на осиновяванията не се дължи на липса на желаещи да станат родители, а защото се прецизира подборът.