Годината е 1996, а режисьорът Баз Лурман представя своята модерна адаптация на пиесата "Ромео и Жулиета" на Уилям Шекспир. Филмът "Ромео + Жулиета" пренася класическата история в съвременна обстановка с ярък, динамичен стил, вдъхновен от поп културата на 90-те години. Действието се развива в модерния град "Верона Бийч". Враждуващите семейства вече използват огнестрелни оръжия вместо мечове. Ромео отива на парти, където среща Жулиета, изиграна от Клеър Дейнс.

Саундтракът е много разнообразен и събира различни стилове песни - от нежна балада като "Kissing You", през закачлив поп хит като "Lovefool" на The Cardigans, до по-мрачно парче като "#1 Crush" на Garbage. Тази смесица от музика предава различни настроения едновременно и улавя енергията на филма, както и разнообразната музикална сцена през 90-те години.

В годината на 30-годишнината му, когато носталгията по 90-те е в разгара си, компилацията звучи и като снимка на една особена епоха - времето на тясната връзка между филмовите студия и звукозаписните компании. Тогава саундтраците са ключова част от киноизживяването и продължават да живеят дълго след финалните надписи в CD плейърите на публиката, пише CNN.

В същата година, в която излиза "Ромео + Жулиета", се появява и "Трейнспотинг", а мощният "Lust for Life" на Иги Поп задава темпото на още един албум, който е огромен търговски успех. Това е ерата на "Опасен ум" (1995), "Добрият Уил Хънтинг" (1997), "Секс игри" (1999) и много други знакови заглавия, които хората от определена възраст помнят ясно.

Златна ера

Какво стоеше зад всички тези компилации? Производството на CD-та е сравнително евтино, с големи печалби, а звукозаписните компании продават огромни количества от тях. 90-те години бележат най-големия бум в историята на музикалната индустрия. 

"Музикалните компании можеха да си позволят да платят шестцифрени, а понякога и седемцифрени суми за правата върху саундтрака на филма", казва Мариус де Врийс, съпродуцент на музиката за "Ромео + Жулиета", за която той и колегите му музикални продуценти Крейг Армстронг и Нели Хупър печелят награда BAFTA.

Самият саундтрак към филма "Ромео + Жулиета" достига второ място в класацията Billboard 200 и става мултиплатинен в няколко държави. Междувременно, както посочва Де Врийс, филмите през 90-те години "редовно раждат огромни хитови сингъли". Помислете за "I Will Always Love You" на Уитни Хюстън ("Бодигард", 1992) или "My Heart Will Go On" на Селин Дион ("Титаник", 1997).

С по-големите бюджети идват и по-дългите срокове за продукция. Понякога година или повече в големи, първокласни студия. За ключовия момент, в който Ромео среща Жулиета, Армстронг използва 60-членен струнен оркестър, нещо, което според него днес би било рядкост.

По същия начин Де Врийс работи с класически хор в студиото за версиите на "When Doves Cry" на Принс и "Everybody's Free (To Feel Good)" на Розала, като и в двете участва хористът Куиндон Тарвър.

"Лурман искаше комерсиалната музика да бъде "гръбнакът" на филма", спомнят си носителите на "Грами" Армстронг и Мариус де Врийс. Специално поръчаната от "Рейдиохед" "Exit Music (for a Film)", например, звучи малко след смъртта на обречените влюбени. 

"Лурман използваше музиката на "Рейдиохед" по същия начин, по който би използвал произведение на Моцарт", казва Армстронг. "Той няма граници, когато става дума за музика. Дали е съвременна, класическа или електронна той подхожда към всичко с еднакво уважение."

Как тогава се избират определени песни? Кураторството се дължи до голяма степен на Хупър. Музикантът Джъстин Уорфийлд си спомня епичните домашни партита на Хупър в Лондон, където продуцентът редовно пуска танцови парчета, които в крайна сметка се озовават в "Ромео + Жулиета". "Хупър тестваше музиката както би го направил диджей в нощен клуб", казва Уорфийлд. "Но я пробва пред публика от приятели, преди да я включи в окончателния монтаж на филма".

Една вечер Хупър показва на Уорфийлд груб монтаж на сцената с престрелката между хората на Монтеки и Капулети, с идеята тогавашната група на Уорфийлд, One Inch Punch, да се включи в музиката към филма.

Уорфийлд е силно впечатлен от това, което вижда. Той казва: "Не мога да повярвам на оръжията, които използват, на костюмите, на езика и на начина, по който класическият шекспиров дух е пренесен в съвременна реалност."

Той веднага се съгласява да участва в проекта.

"Част от магията на 90-те години е поръчването на нова музика специално за филмови саундтраци", казва Яси Салек, водеща на подкаста Bandsplain. "Имаше специални песни, които тогава съществуваха само на един-единствен CD. И затова, разбира се, тичаш до магазина, за да си го купиш", спомня си тя. 

По това време излизат силни и независими филми и ъндърграунд музиката започва да става масова. Албумът "Nevermind" на Nirvana достига №1 в Billboard през 1992 г. Именно този кратък период, когато киното и музиката се срещат и си влияят взаимно, според Салек прави саундтраците от 90-те толкова ценни и важни. През следващото десетилетие възходът на онлайн стрийминга и изчезването на компактдисковете бележат края на филмовия саундтрак такъв, какъвто го познаваме.

"Днес е по-вероятно да видите песни, които се използват във филми или телевизионни сериали и се превръщат в запомнящ се момент", казва Салек. 

Междувременно Де Врийс е окуражен да види свежи и млади филмови композитори, които се появяват като Даниел Блумбърг, който миналата година спечели "Оскар" за изключителната си музика към "Бруталистът".

"Но без съмнение 90-те години бяха една поредица от златни години", казва той. "По онова време просто се забавлявахме много и мисля, че вероятно това се отрази в музиката, която създавахме."