Филипо Брунелески е първият човек в света с патент за изобретение

Когато човек посети Флоренция и види купола на катедралата "Санта Мария дел Фиоре" да се извисява достолепно с християнския кръст в небето, наред с възхищението у всеки изниква един резонен въпрос: Какъв гений е създал това божествено чудо преди повече от шест века, когато технологиите не са били така развити като днес?

Неговото име е Филипо Брунелески, италиански архитект и скулптор от епохата на Ренесанса. Всъщност, горния въпрос си задаваме многократно, изправени пред мащаба и красотата на изящните творби от миналото на цивилизацията ни.

Статуя на Филипо Брунелески, архитект и инженер, Флоренция. Италия, 1830 г. Скулптура от Луиджи Пампалони (1791-1847) на италианския архитект и инженер Филипо Брунелески (1377-1446) Снимка: Getty Images

От биографията на Антонио Манети, написана 30 години след смъртта на Брунелески, научаваме, че този гений на архитектурата е роден през далечната 1377 година във Флоренция. Баща му бил известен флорентински нотариус, така че той е бил по рождение част от заможните кръгове във Флоренция.

Но вместо да върви по утъпканата от баща си пътека, младият Филипо станал чирак в ателието на бижутер. Там овладял и тънкостите на занаята, и изкуството на живописта, скулптурата и дърворезбата. Силният му афинитет към точните науки го карал да изучава механика и оптика, което ще му помогне много в бъдещите му нововъведения, които днес преценяваме като изпреварили с векове времето си.

Флоренция, катедралата на Флоренция и куполът на Брунелески. Снимка: Getty Images

През 1402 година, когато бил едва 25-годишен, Брунелески кандидатствал за поръчка за изработването на бронзови релефи на вратите на баптистерия "Сан Джовани Батиста" във Флоренция.

Отхвърлили проекта му и огорчен той напуска родния си град. Изработеният от него, но отхвърлен релеф, днес се пази в Националния музей Барджело във Флоренция.

Филипо Брунелески (1377-1446), флорентински архитект, основател на научната перспектива, гравюра на профилен портрет, без дата. Снимка: Getty Images

Брунелески напуснал Флоренция и заминава за Рим, където изучавал историята и технологиите, използвани в Древен Рим. През периода 1420-1436 година проектирал и построил осмостенния купол на катедралата "Санта Мария дел Фиоре" във Флоренция - първия крупен паметник на архитектурата на Ренесанса.

Дуомото (Санта Мария дел Фиоре), Палацо Векио и Синьорията и други сгради при изгрев слънце. Снимка: Getty Images

Наричат Брунелески "баща на перспективата". И той наистина стига до гениално откритие за "погледа" на наблюдателя, от което ще се учат други големи майстори на изобразителното изкуство като Алберти, Донатело, Мазачо, Микеланджело и Леонардо да Винчи.

Куполът на "Санта Мария дел Фиоре" променя представата за пространство.

Външен изглед на купола на Флорентинската катедрала, проектиран от Филипо Брунелески. Снимка: Getty Images

През 1421 година Брунелески получил патент за свое индустриално изобретение. И макар то да е било само за период от три години, това е първият случай на патент, издаден повече от половин век преди да влезе в сила общият патентен закон. Това се случва чак през 1474 година.

Този факт е наистина забележителен и говори много за гения на Брунелески.

Гравиран портрет на Филипо Брунелески (1377-1446), държащ рисунка на И. Л. Думо. Снимка: Getty Images

Скулпторът умира на 69-годишна възраст на 15 април 1446 година, преди 580 години. Гробът на Брунелески дълго време е бил неизвестен.

Едва през 1972 година се установява, че скулпторът е бил погребан във Флорентинската катедрала, построена върху останките на старата катедрала "Санта-Репарата" от V век.

Мраморна статуя на архитекта Филипо Брунелески е с лице към забележителната катедрала Дуомо, или Санта Мария дел Фиоре, във Флоренция, Италия. Снимка: Getty Images

Освен купола на "Санта Мария дел фиоре", дело на големия архитект и скулптор са разпятието в църквата "Санта Мария Новела", Старата сакристия на църквата "Сан Лоренцо", капела "Паци" в двора на църквата "Санта Кроче", църквата "Санта Мария дел Анжели" във Флоренция, която остава незавършена, и още много други великолепни ренесансови творби в родния град на архитекта, който той навремето е бил принуден да напусне от обида.

Църквата "Санто Спирито" във Флоренция също е по негов проект и е завършена след смъртта на Брунелески.

Параклисът Паци, проектиран от Брунелески, около 1429 г., се намира в двора на църквата „Санта Кроче“. Снимка: Getty Images

Малко повече за купола на "Санта Мария дел Фиоре" (Duomo): Отдалеч той прилича на голямо яйце. Самата катедрала е най-високата сграда във Флоренция - цели 114 метра и половина, така че куполът е видим, откъдето и да погледне човек.

Започнахме разказа си за Брунелески с това, как е построен този купол преди толкова векове. Невероятно звучи, но Брунелески не използвал скеле.

Измислил начин, при който каменните арки да се самоподдържат една друга по време на строежа. Гениален способ, който и днес буди респект.

Снимка: Getty Images

Всъщност, по този начин е бил построен Пантеона в Рим. Брунелески неслучайно е изучавал техниките на Древен Рим. При Пантеона подходът е бил два купола, един в друг, като единият да поддържа другия, благодарение на тухлите във вътрешния купол, които били иззидани на зиг-заг, за да се застъпват.

Това е наистина гениална инженерна мисъл.

Филипо Брунелески, неизвестен автор. Снимка: Getty Images

Брунелески използвал за купола на катедралата четири милиона тухли, с тегло над 1500 тона. Сам конструирал кран за качването им на такава голяма височина, а по-късно го заменил с още по-усъвършенстван от самия него подемник.

Строежът на катедралата продължил дълго време и след големи прекъсвания чак през 1418 година стигнал до огромния купол. Тогава управниците на Флоренция се изправили пред трудна задача - кой и как да изгради купола.

Изглед към катедралата във Флоренция около 1800 г., Тоскана, Италия, историческа, дигитално реставрирана репродукция на оригинал от 19-ти век. Снимка: Getty Images

По онова време не е имало нито надеждна технология за построяването на такъв купол, нито подготвени архитекти. Управата на Флоренция изпитвала притеснения, дали чудакът Брунелески ще се справи с такова предизвикателство. Накрая се съгласили да му дадат разрешение да оглави строителството на купола.

Времето доказва, че огромното предизвикателство е било не само поето, но успешно реализирано от гения Брунелески. Великолепната творба несъмнено го прави велик ренесансов архитект.

Италия, Тоскана, Флоренция, Дуомото. Купол от Брунелески, завършен през 1463 г. с гледка към града зад него. Снимка: Getty Images

При това, тук е мястото да отбележим, че по времето на строежа на купола, Брунелески бил ангажиран и с други задачи - проекта за болница и приют за сираци.

"Ospedale degli Innocenti" е първият детски приют в Европа - открит е през 1444 година.

Флорентинската катедрала, Дуомо Санта Мария дел Фиоре с купола на Брунелески, обект на световното наследство на ЮНЕСКО, през нощта Флоренция, Тоскана, Италия. Снимка: Getty Images

Знаете ли, че Брунелески експериментирал с публика? Един ден нарисувал върху дъска една сграда. Посредата направил малък отвор. След това помолил желаещите да погледнат през отвора от обратната страна на дъската, като държал пред себе си огледало, в което се оглеждала рисунката му

Реалното изображение, което участниците в експеримента видяли, напълно съвпаднало с нарисуваното! Ето този експеримент лежи в основата на откритието за линейната перспектива. И затова Брунелески е наричан "баща на перспективата".

Флоренция; църквата „Санто Спирито“. Изглед към интериора на църквата „Санто Спирито“ във Флоренция, изглед към колоните на нефа, тавана, олтара Снимка: Getty Images

Всичко проектирано и построено от него, е плод на експерименти и безсънни нощи в размисъл. Представяте ли си, в какво напрежение е бил, докато строяли купола? За да се справи с риска от провал, съществуващ реално поради собственото тегло на конструкцията в хоризонтално направление, Брунелески проектирал пръстени от дърво и желязо, подобни на обръчите на бъчва. Чрез тях се надявал да се осуети евентуално срутване.

Много съвременни архитекти отбелязват, че освен че е създал здрава конструкция, Брунелески е спестил много дървен материал, необходим за изграждането на скеле. Представяте ли си, за какво скеле говорим при тази височина? Спестил е и работна ръка, чрез иновациите си с подемника. Човек наистина остава силно впечатлен, когато по детайли се замисли върху всичко това.

Екстериорът на флорентинската катедрала, базилика Санта Мария дел Фиоре, известна още като Дуомо, на 24 юни 2015 г. във Флоренция, Италия. Снимка: Getty Images

Като споменахме за подемника, всъщност става въпрос за изобретена от самия Брунелески трискоростна лебедка със сложна система от зъбни колела, макари, винтове и валове, задвижвана от двойка бикове, които въртели дървен лост. Подемната система била истинска иновация за времето си и е използвана чак до Индустриалната революция.

Днес е трудно да си представим, колко невероятен сам по себе си е този факт.

Вътрешните фрески на купола са започнати от Джорджо Вазари (1511 - 1574) и завършени от Федерико Дзукари (1540 - 1609). Снимка: Getty Images

Брунелески постоянно контролирал всички процеси на строежа. Помагал на работниците да схванат идеите му, като понякога прибягвал до изработени на място макети от глина. Стигнал дотам, че контролирал дори какво пият строителите - казвал им да разреждат виното с вода, за да не им се замаят главите от високото. Държал да се поставят парапети на работните платформи. Мислел за работниците по начин, който дори днес, векове по-късно, много работодатели в строителството пренебрегват.

Работата по купола била толкова трудна, че на месец той растял максимум с 30 сантиметра. Най-сетне, на Благовещение през 1436 година, бил тържествено осветен от папа Евгений IV.

„Майсторите на флорентинското изкуство“. Джото, П. Учело, Донатело, А. Манети, Брунелески. Италианско училище, 1450 г. (Преди реставрация). Снимка: Getty Images

Брунелески е бил надарен с дързък, уникален и аналитичен ум. Но освен това бил много начетен и трудолюбив. Все качества, които го правят уникален ренесансов герой.

След като спечелва конкурса за строежа на купола, той опровергава всички пагубни предвиждания и придава форма на онова, с което днес цял свят разпознава Флоренция.

Флоренция, катедралата на Флоренция и куполът на Брунелески Снимка: Getty Images

На онези, които не вярвали в успеха му, Брунелески отговарял: "Този храм е свещен за Бога и Дева Мария, и аз вярвам, че, след като се строи в тяхна памет, няма да бъде пропуснато да се вдъхне знание там, където липсва, и да се добавят сили, мъдрост и находчивост на автора на това дело".

Тези думи ясно говорят, че не е бил самонадеян, а силно вярващ човек, убеден че всяко добро дело ще получи помощ Свише.

Куполът на "Санта Мария дел Фиоре" е посещаван средно от един милион посетители годишно. Той е символ на красотата и хуманизма на Ренесанса. Куполът е произведение, което свързва класическото минало с бъдещето: отразява формите на римския Пантеон, и е вдъхновило творци като Микеланджело за ватиканската базилика "Свети Петър".

И днес куполът продължава да бъде модел за съвременната архитектура.

Куполът, проектиран от Филипо Брунелески (1377-1446), катедралата Санта Мария дел Фиоре, Флоренция. Италия Снимка: Getty Images

Един от най-големите теоретици на ренесансовото изкуство Леон Батиста Алберти нарича купола на Брунелески "грандиозна и безпределна структура, издигната в небето".

Тържеството по повод 600-годишнината на купола съвпадна с пандемията от коронавирус и бе отложено, но това само ни напомни, колко велика и в същото време уязвима е човешката цивилизация, и колко е важно да следваме ренесансовите принципи за хуманизъм.

Еми МАРИЯНСКА/Dir.bg