Необичайните четки на Микеланджело разкриват тайната на цветовете в "Страшният съд"

Мултимедия 22.11.2026 12:33 Снимка: ДНЕС+

Необичайните четки на Микеланджело разкриват тайната на цветовете в "Страшният съд"

Рядка реставрация на шедьовъра в Сикстинската капела разкрива непозната техника на великия майстор и прави по-видим скрит автопортрет, свързан с темите за смъртта и възраждането

"Страшният съд" на Микеланджело в Сикстинската капела предизвиква възхищението на хиляди посетители всяка година със своите наситени цветове.

Ярките тонове вдъхват живот на мащабната фреска с над 300 фигури, които се възнасят към небето или се спускат към ада. Творбата украсява стената зад олтара на капелата.

Сега специалист разкрива тайната на интензивността на цветовете. Според Паоло Виолини, реставратор във Ватикана, Микеланджело е използвал необичайни четки, които вероятно е изработвал сам. Те му позволявали да пресъздаде ефект, характерен и за неговите скулптури, пише The Times of London.

"Страшният съд" е стенопис на Микеланджело Буонароти, изпълнен между 1536 и 1541 г. по поръчка на папа Климент VII за стената зад олтара на Сикстинската капела. Снимка: Wikimedia Commons

"С помощта на четките си Микеланджело се е опитвал да възпроизведе онова трептене на светлината, което е постигал като скулптор", обяснява Виолини, главен реставратор в Лабораторията за реставрация на живопис към Ватиканските музеи.

Той открива особеностите на техниката по време на рядка почистваща реставрация на фреската през февруари. Тогава капелата е затворена за посетители, а скелето, издигнато за работата, позволява на Виолини и екипа му да разгледат отблизо живописния слой.

Специалистите използвали деминерализирана вода и силно абсорбираща хартия, за да отстранят от повърхността на фреската белите солни отлагания, образувани от потта на посетителите. Когато оригиналните цветове отново започват да изпъкват, Виолини забелязва нещо необичайно.

"Първоначално видях, че Микеланджело е рисувал с успоредни щрихи, често разположени перпендикулярно един спрямо друг, така че да създават ефект на кръстосано щриховане", разказва той.

"След това забелязах, че когато един щрих леко се отклонява, успоредните на него щрихи имат същото отклонение. Това можеше да означава само едно: Микеланджело е използвал специални четки с няколко глави, всяка от които завършвала с малка четка. Така с един по-голям инструмент той е можел да нанася няколко успоредни щриха едновременно."

Етюд от фреската "Страшният съд" на Микеланджело в Сикстинската капела. Снимка: Wikimedia Commons

Според Виолини художникът вероятно сам е изработвал тези инструменти.

"По живописния слой личи, че е използвал различни видове четки - една с три глави, а други с ширина до 15 сантиметра и с до десет отделни четки", обяснява реставраторът.

Той предполага, че изборът на тази техника е имал няколко причини.

"На първо място, тя му е позволявала да работи по-бързо. Но същевременно е създавала същия ефект на кръстосано щриховане, който постигал с многоострото длето, използвано в скулптурата му - инструмент, с който карал светлината върху камъка да трепти", казва Виолини.

Откритията на реставратора са представени в книгата "Микеланджело 2026: Изключителната консервация на "Страшният съд" (Michelangelo 2026: The Extraordinary Conservation of the Last Judgment), чийто съставител е Барбара Ята, директор на Ватиканските музеи.

"Микеланджело е рисувал великолепно - като скулптор", пише Ята в изданието.

Книгата разкрива и друго откритие. Фабрицио Биферали, друг специалист, участвал в работата по скелето, изследва скрит автопортрет на Микеланджело, нарисуван върху парче плат, носено от фигура, олицетворяваща Смъртта.

Възкресението на телата - детайл от фреската "Страшният съд" на Микеланджело в Сикстинската капела. Снимка: Wikimedia Commons

Лицето, което гледа право към зрителя, се намира в долната лява част на "Страшният съд" - там, където мъртвите се надигат от земята, преди едни от тях да се възнесат към Рая, а други да поемат към Ада.

"Това е последният участък от "Страшният съд", завършен от Микеланджело през 1541 г., след като е започнал работата по фреската през 1536 г. Докато го рисувал, той паднал от скелето", разказва Биферали, куратор на отдела за Ренесанса във Ватиканските музеи.

"За щастие, бил само на няколко метра от земята, но въпреки това счупил крака си и трябвало да прекъсне работата за няколко месеца."

"Предполагам, че след това е изобразил собственото си лице сред мъртвите, които се възраждат, защото самият той се е почувствал прероден след злополуката. Вероятно е изпитвал подобно чувство и защото е наближавал края на петгодишния си труд", допълва той.

Това е вторият автопортрет, открит в произведението. Микеланджело е изобразил себе си и като свети Вартоломей, който държи в ръката си собствената си одрана кожа. Върху нея се вижда лице, силно наподобяващо това на художника.

Свети Вартоломей държи одраната си кожа, в която се разпознава анаморфен автопортрет на Микеланджело - детайл от "Страшният съд" в Сикстинската капела. Снимка: Wikimedia Commons

"Лицето върху плата, носен от Смъртта, е било забелязвано и преди, но едва при нашата почистваща реставрация то стана ясно различимо за първи път", казва Биферали. "Микеланджело е бил обсебен от темите за смъртта и възраждането."

CHF CHF 1 2.10463
GBP GBP 1 2.24498
RON RON 10 3.83729
TRY TRY 100 3.87564
USD USD 1 1.66355