Възходът на германската партия „Алтернатива за Германия“ (AfD) предизвиква тревога не само сред традиционните политически сили, но и сред други крайнодесни формации в Европа. Докато AfD достига рекордни нива на подкрепа в Германия, някои от най-близките ѝ идеологически съюзници предпочитат да поддържат дистанция.

Напрежението отново се прояви след последните регионални избори в Германия. По-рано този месец AfD спечели 43,8% от гласовете в Саксония-Анхалт — исторически резултат, който остави партията само на три места от пълно мнозинство. Изборите в Мекленбург-Предна Померания и Берлин през следващия уикенд също показаха отлив от традиционните партии към политическите крайности, особено към AfD.

Няколко лидери на крайнодесни партии поздравиха германската формация. Сред тях бяха Герт Вилдерс от нидерландската Партия на свободата, Виктор Орбан от унгарската „Фидес“ и Сантяго Абаскал от испанската „Вокс“. Абаскал определи напредъка на AfD като „голяма надежда за Германия и Европа“. В същото време някои от най-влиятелните крайнодесни партии във Франция, Италия и Великобритания запазиха мълчание.

Френският „Национален сбор“ (RN), който някога беше сред най-близките партньори на AfD, заяви още преди вота в Саксония-Анхалт, че подновяване на сътрудничеството „не е планирано“. Под ръководството на Марин льо Пен партията провежда политика на т.нар. „детоксикация“ — опит да се отдалечи от откритата ксенофобия, свързвана с корените ѝ при баща ѝ Жан-Мари льо Пен, и да се приближи към политическия център.

Льо Пен също така се стреми да промени образа на партията, свързан с нацисткото минало на двама от нейните основатели. Антиимиграционната реторика е смекчена, а партията демонстрира по-голяма отвореност към граждани от смесен произход. След нападенията на „Хамас“ срещу Израел на 7 октомври осъждането на антисемитизма се превърна във важна част от тази промяна на имиджа.

RN, известен преди като „Национален фронт“, дълго време си сътрудничеше с AfD в Европейския парламент. Две събития обаче преминаха червените линии на френската партия: изказване на високопоставен представител на AfD, омаловажаващо престъпната роля на паравоенната организация СС на Хитлер през Втората световна война, и появата на информация за таен план за масово експулсиране на хора с чужд произход. През май 2024 г. RN прекрати връзките си с германската крайнодясна партия.

Мълчанието на ръководството на RN след последните успехи на AfD изглежда особено отчетливо на фона на президентските избори във Франция през 2027 г., които се разглеждат като най-добрия шанс на Льо Пен да спечели Елисейския дворец. „Имаме реални проблеми както със стила, така и със съдържанието. Не ги смятаме за наши съюзници в Германия“, заяви депутатът от RN Франк Алисио пред телевизия LCI на 6 септември, в деня на изборите в Саксония-Анхалт.

Грегоар Рос, директор на програмите за Европа, Русия и Евразия в аналитичния център Chatham House, отбелязва, че за разлика от RN AfD не е направила опит да отстрани крайните си фракции, въпреки че вече привлича широк кръг избиратели. AfD отхвърля обвиненията в дясна екстремистка ориентация и нейни съпредседатели са определяли класифицирането на партията като „екстремистка“ от германската служба за вътрешно разузнаване като опит да се „изкриви демократичната конкуренция“.

„За разлика от „Националния сбор“, който работи изключително усилено, за да премахне морално смущаващите елементи, AfD не е извършила подобно прочистване“, каза Рос. Според него представители на AfD говорят за нацистката епоха така, сякаш не всичко от този период трябва да бъде „изхвърлено на боклука“ — позиция, която прави партията неприемлива за повечето ѝ европейски партньори.

По-радикалната френска партия „Реконкиста“ на Ерик Земур обаче приветства победата на AfD. Евродепутатът Сара Кнафо определи резултата в Саксония-Анхалт като „исторически“ и заяви, че европейските народи са проявявали търпение, но вече искат да поемат съдбата си в собствените си ръце. „Целият континент се надига“, написа тя в социалната мрежа X.

AfD не е напълно изолирана. След изключването си от групата „Идентичност и демокрация“ тя помогна за създаването на групата „Европа на суверенните нации“ в Европейския парламент. В по-малката и по-изолирана група участват „Реконкиста“, българската „Възраждане“, унгарското „Движение „Нашата родина“, полската „Нова надежда“ и словашкото „Републиканско движение“.

Италианската партия „Братя на Италия“ също не е прегърнала AfD. Нейният лидер и италиански премиер Джорджа Мелони се стреми да увеличи влиянието си в рамките на политическия мейнстрийм. Партията ѝ е част от групата „Европейски консерватори и реформисти“, която е по-интегрирана в институционалната структура на Европейския парламент от групата на AfD.

Двете формации имат съществени различия във външната политика. Партията на Мелони подкрепя НАТО и Украйна, докато AfD се противопоставя на изпращането на оръжия за Украйна и иска отмяна на санкциите срещу Русия. Мелони е определила тези различия като „непримирими“.

Найджъл Фараж, лидер на британската партия „Реформ Обединеното кралство“, описва AfD като „смесена торба“. В подкаст през април той посочва като основна разлика отношението към Владимир Путин и казва, че му е трудно да разбере „пропутинската“ позиция. Според Фараж връзките на AfD с някои диктатори са „много, много трудни“ за приемане.

Външнополитическите позиции на германската партия я превръщат в неудобен партньор за много европейски десни формации. В AfD съществуват конкуриращи се течения за отношенията на Германия с Русия и Съединените щати, но подкрепата за по-тесни връзки с Москва я отличава от други европейски десни партии. Партията заема и силно антипомощна позиция по отношение на Украйна, макар че не всички популистки формации в Европа се противопоставят на тази политика.

Рос определя AfD като „много радикална“ по въпросите за Украйна и Русия. По думите му, слушайки партията, човек почти би останал с впечатлението, че Русия не е нахлула в Украйна, не извършва престъпления там всеки ден и не убива цивилни. Русия многократно е отхвърляла обвиненията, че умишлено атакува цивилни в Украйна.

Партии като френския RN са полагали усилия да се разграничат от чужди сили като Русия и Китай, докато AfD не е направила това. Миналата година връзките ѝ с Пекин попаднаха във фокуса на вниманието, след като бивш високопоставен помощник на партията беше осъден в Германия за шпионаж в полза на Китай.

AfD търси подкрепа и във Вашингтон. Президентът Доналд Тръмп поздрави партията в социалните мрежи за убедителната ѝ победа в Саксония-Анхалт и завърши посланието си с германски вариант на съкращението „Да направим Америка отново велика“ — „MGGA“. Илон Мъск, който от години подкрепя AfD, също изрази задоволството си.

Според Рос AfD поддържа силна връзка с Тръмп и движението MAGA, което във Франция и в други европейски държави става все по-непопулярно. Ако партията постигне значителни регионални успехи, тя вероятно би настоявала за силно националистическа политика, по-тесни отношения с Москва и отмяна на европейските санкции върху руския петрол и газ.

Анализаторът обаче посочва, че германската външна политика е съсредоточена в канцлерството, което може да ограничи внезапни промени, дори ако регионалната подкрепа за позициите на AfD продължи да расте. Той добавя, че германската демокрация остава стабилна благодарение на независимата съдебна система и Конституционния съд, които са създадени да ограничават политическата власт.

Нарастващата сила на AfD поставя европейската крайна десница пред труден избор. Ако партията продължи да печели популярност в Германия, игнорирането ѝ ще става все по-трудно. Но откритото сближаване с нея може да има политическа цена за формации, които искат да покажат, че могат да преминат от периферията към управлението.