Откриването на кости може най-накрая да разкрие истинската история на д'Артанян, който векове е в сянката на авантюристичния измислен герой на Александър Дюма

Почти два века героят на Александър Дюма засенчва човека, от когото е роден. Под пода на една нидерландска църква може да лежи отговорът кой е бил истинският Д'Артанян. Същият отговор обаче може да остане завинаги непрочетен.

В началото на годината в църквата "Св. св. Петър и Павел" в квартал Волдер на Маастрихт част от облицования с плочки под пропада. При ремонта под него се показва скелет. Гробът е по-стар от днешната сграда и принадлежи на по-ранна църква, издигната на същото място. Първият, който вижда останките, е Йос Валке, дякон в местната католическа епархия. Той веднага се обажда на Вим Дейкман, пенсиониран градски археолог, а Дейкман уведомява и други специалисти. Дейкман от години е убеден, че прочутият френски мускетар е погребан именно тук, след като загива наблизо през 1673 г.

Новината развълнува както Франция, където Д'Артанян е национален символ, така и Нидерландия, където са открити костите. Алина Гьобел, уредник на музея "Д'Артанян" в гасконското село Люпиак, коментира пред National Geographic, че потвърждението би било събитие от голямо историческо значение. Според нея за реалния човек все още се знае малко, дори не е ясно как е изглеждал. Съвременната наука може да даде рядката възможност поне част от тези въпроси да получат отговор.

Всъщност героите с това име са два. Първият е литературният персонаж, създаден от Александър Дюма и неговия сътрудник Огюст Маке в романа "Тримата мускетари" от 1844 г. Извън Франция той е познат най-вече от киното като легендарния "четвърти мускетар". В самата Франция е част от националната митология: романтичен герой, в който смелостта и блясъкът вървят ръка за ръка. Самият Дюма го сравнява с Дон Кихот, а критиците виждат в него олицетворение на верността, рицарството и другарството, събрани в прочутото "Един за всички, всички за един".

Вторият е реален човек: Шарл дьо Батц дьо Кастелмор, сеньор Д'Артанян. Титлата от по-нисш благороднически ранг е заимствана от рода на майка му, който стои по-високо в йерархията. Част от потомците му по-късно се представят като графове Д'Артанян. Той е роден около 1611 г. в Люпиак, на около 145 километра югоизточно от Бордо. Днес живописното средновековно селце на хълма отдава почит едновременно на историческата личност и на литературното ѝ наследство. Подобно на героя на Дюма, реалният Д'Артанян е гасконец и служи като виден мускетар в кралската гвардия, конница, обучена да борави с огнестрелно оръжие и умела във фехтовката. Но служи на Луи XIV, а не на баща му Луи XIII, както е в романа. Негов съвременник е кардинал Мазарини, на когото е предан приятел, а не кардинал Ришельо, който в книгата му е враг.

Историкът Жюлиен Вилмар от парижкия Център "Ролан Мюние" смята, че литературният образ почти напълно е изтрил от паметта действителния. Ако останките бъдат идентифицирани, това би било по думите му "първият път в историята, когато измислен герой по някакъв начин става реален". Според него откритието би позволило истинската биография най-после да излезе на преден план.

Някои подробности наистина съвпадат с историческите сведения. И реалният, и литературният Д'Артанян умират на 25 юни 1673 г. по време на френската обсада на Маастрихт, а Дюма използва истинското събитие, за да придаде достоверност на романа. Мускетарят е убит от куршум, който го улучва в гърлото. В гроба близо до гърдите на скелета са намерени фрагменти от мускетен куршум. Дейкман защитава хипотезата, че французите са погребали своя офицер в тази църква, която тогава е била под техен контрол, за да може Луи XIV, ръководещ лично обсадата, да присъства на погребението.

Под църква в Маастрихт, Холандия, археолози откриха това, което според тях може да са скелетните останки на Шарл дьо Бац дьо Кастелмор, известен като д'Артанян, френският войник, вдъхновил "Тримата мускетари"Снимка: iStock by Getty Images

Археологията обаче все още не е подкрепена с научно доказателство. Според медийни съобщения ДНК от останките се анализира в лаборатория в Германия. Резултатите трябва да бъдат сравнени с генетичен материал от двама живи роднини на Д'Артанян във Франция, чиито имена не са оповестени. Най-вероятно става дума за мъже по пряка мъжка линия от мускетаря, от баща му или от някой от многобройните му братя. Мъжката Y-хромозома се предава непроменена от баща на син и затова служи като генетичен подпис на рода.

Препятствията са както научни, така и бюрократични. Появиха се съобщения, че първите взети проби са твърде разградени, за да бъдат използвани. Общината на Маастрихт пое проекта от Дейкман и колегите му с аргумента, че първоначалните разкопки не са били извършени по правилата. Според холандското законодателство църквата е обект на културното наследство. Говорителката на общината Лентие Сурброн обясни, че градът се е намесил като компетентен орган, за да гарантира спазването на археологическите стандарти. Регионалният вестник De Limburger съобщава, че всяка работа на германската лаборатория вече ще трябва да бъде потвърдена от холандска.

Литературният герой д'Артанян, показан тук на тази гравюра от 1852 г. на Антоан-Алфе Пио, е създаден от Александър ДюмаСнимка: iStock by Getty Images

Дори да бъде извлечена ДНК, тя може да се окаже толкова увредена, че надеждното сравнение да е невъзможно. Съществува и друг риск: живите потомци може да не са свързани с мускетаря, починал преди повече от 350 години, по начина, по който си мислят. Дякон Валке също се опасява, че генетичният анализ може да не даде резултат. Той обаче смята, че други методи биха могли да помогнат. Радиовъглеродното датиране би потвърдило възрастта на останките, а анализът на стронциеви изотопи би могъл да покаже къде е израснал погребаният човек.

Дейкман вече не участва в проекта, но не крие гордостта си от находката. Той е убеден, че без неговата настойчивост в църквата във Волдер изобщо нямаше да бъде открит никой.

Засега мускетарят остава там, където е живял почти двеста години: на границата между легендата и историята.