Годините си минават, тялото ни старее, мозъкът - също. Това може да са необратими процеси, срещу които науката все още е безсилна, но все пак имаме един силен коз в ръкава - да ги забавим чрез промяна на ежедневните си навици.

Знаем, че трябва да се откажем от всички вредни, като тютюнопушене, консумация на алкохол и редовно недоспиване. Знаем също така и колко е важно да се храним разнообразно, за да даваме на тялото си всичко, от което има нужда. Но този път акцентът е върху нуждите на мозъка ни.

През 2015 г. вече покойната Марта Клеър Морис представя своята идея за диета, специално пригодена към това, от което се нуждае мозъкът. Тя е свързана с по-нисък когнитивен спад и намален риск от развитие на болестта на Алцхаймер. Накратко я нарича MIND (мозък).

Въпросната диета е комбинация от средиземноморска и няколко диетични подхода за регулиране на високото кръвно налягане. А съвсем скоро премина поредния тест, който доказва нейната ефективност. 

Според ново проучване, публикувано този месец в Journal of Alzheimer's Disease, въпросната диета наистина поддържа мозъка по-млад за по-дълго време. А при липсата на лечение за заболявания като деменция и Алцхаймер това определено е обнадеждаваща новина. Важно е обаче да се поясни, че рискът от развитието им не се неутрализира на 100%.

Диетата MIND включва няколко основни правила, които да се спазват, за да се постигне желаният ефект. Те са: най-малко три порции пълнозърнести храни, един зеленолистен зеленчук и още един друг, както и чаша вино. Това се консумира всеки ден.

В нея се включват и ядки като междинна закуска, бобови култури през ден, домашно птиче месо и горски плодове два пъти седмично и риба поне веднъж седмично. Разбира се, важно е да се спазва и ограничаване на вредните храни - като тези с трансмазнини или високо съдържание на захари.

Резултатите от изследването, в което участват 569 души, показват, че тези, които спазват в по-голяма степен повечето правила, демонстрират по-добра памет и по-добра мисловна дейност с напредване на възрастта. Но нещо друго се оказва по-изненадващо за учените.

След смъртта си някои от участниците, дали разрешение да бъде извършена аутопсия, са с достатъчно протеинови отлагания в мозъка си, за да бъдат приживе диагностицирани с болест на Алцхаймер. Но те така и не развиват симптомите, характерни за нея, предава Inverse.