Живеем във века на високите технологии и изкуствения интелект. И, безспорно, те са постижения на човека. Запитвали ли сте се тогава, защо на това високо ниво на развитие на човешката цивилизация, все повече говорим за "пробив" и дори за "провал" в образователната система на съвременните деца?

Очевидно ни убягва нещо в начина, по който преподаваме на децата знания и опит. Все повече си задаваме въпроса, дали натрупването на знания развива интелекта?

Според французина Алфред Бине, един от създателите на първата метрична стълбица за измерване на интелигентността, "Целта на образованието не е да напълни ума, а да го събуди". Бине дава и предписание за преподавателите - че когато едно дете не може да схване една задача, учителят трябва да има търпението да предаде знанието "по друг начин".

Много ценно откритие на Бине е това, че интелигентността не е наследствена, т.е. в каквото и семейство да е роден човек, каквито и да са родителите му, неговата интелигентност не е нито обречена, нито привилегирована - тя е индивидуално негова.

Френският учен Алфред Бине / Източник: Архив на Сорбоната

И още: "Интелигентността притежава една фундаментална сила, чиято липса или промяна има най-голямо значение за практическия живот: това е преценката на индивида". Как да "преведем" казаното: Индивидуалната преценка, т.е. собственото мнение е важен критерий за интелигентност.

Но, кой е Алфред Бине: Той е роден на 11 юли 1857 година в Ница, когато градът бил още под управлението на Сардиния, и по-късно - на Франция. Родителите на Бине били лекар и художничка, но бракът им се разпаднал още докато Алфред бил съвсем малко момче. Въпреки тази травма, той се оказал много способен ученик в най-престижното училище в региона - "Луи льо Гран". Едва 15-годишен, вече бил лауреат на множество награди за литературно творчество и преводи.

След като завършил училището, се записал в юридическия факултет и получил диплома по специалността, ненавършил 20. Искал да учи медицина и учил медицина, докато в един момент осъзнал, че повече го вълнува психологията. Особено сензорната психология.

Посвещава се на психологията, след като вече бил лисансие по право и с докторска степен по естествени науки. За кратко работил като постановчик в театър.

През 1883 година се запознал с директора на болница "Салпетриер" в Париж, Жан-Мартен Шарко, който станал негов ментор. Бине започнал работа в болницата и създал лаборатория за неврологични експерименти.

Самият Шарко се интересувал от хипноза и това повлияло и на Бине. Той публикувал няколко статии по темата. Затова често цитират името му редом с това на Зигмунд Фройд, особено що се отнася до т.нар. "подсъзнателен автоматизъм".

Бине сключил брак и станал баща на две дъщери, с които по-късно ще експериментира теорията си за интелигентността. В началото на 1890-те той напуснал поста си в болница "Салпетриер" и се насочил към експерименти у дома. Бил затворен човек - интровертен тип, заровен в книгите.

Имал много широки интереси и бил експериментатор по природа. Вълнували го механизмите на всички мисловни процеси. Така се посвещава на изучаването на интелигентността.

За да придобие всестранна представа за възникването й, изучавал израженията на лицето, физическите аспекти на главата и тялото. Вълнували го както френологията, така и графологията. Изследвал детския почерк, като наблюдавал собствените си дъщери. Карал ги да решават задачи и да му казват, как точно са стигнали логически до отделните стъпки.

Още тогава Бине осъзнал, че децата се различават в подхода си при решаването на една и съща задача. Той установява, че има различни видове памет: зрителна, за числа, музикална и за изречения.

След като известно време работел като препаратор в лабораторията по експериментална психология в Сорбоната, през 1894 година станал неин директор. В онзи период става и един от съоснователите на сп. "L'Année psychologique", едно от най-влиятелните за времето си издания по психология.

Междувременно ученият продължил с изследванията си върху интелигентността на учениците, подпомаган от физико-химика Виктор Анри.

Що се отнася до медицината, Бине строго се опълчил срещу схващането, че умствената изостаналост е болест. През 1904 година френското Министерство на образованието назначило комитет, който да направи препоръки за промени в обучението на бавноразвиващите се деца в парижките училища.

На Бине възложили да разработи тест, който става първата метрична скала на интелигентността (E.M.I.).

От 1905 година до 1911-а Бине, в сътрудничество с Теодор Симон, усъвършенства този тест, като подрежда задачите по трудност и възраст. Така се стига до изчисляване на умствената възраст на детето, независимо от биологичната. Простотата на този тест го превръща в основа на цялата психометрия.

Трудът "Модерните идеи относно децата" на Бине става нещо като негово научно завещание, а метричната му таблица придобива световен успех.

Т.нар. Скала на Бине-Симон е призната за първия тест за интелигентност - това, което по-късно става известно като коефициент на интелигентност, или IQ.

Ще се изненадате, но приживе Бине подценявал приноса си, който и днес респектира с голямата си практическа полза.

Примерно, идентифицирането на учениците, които се нуждаят от допълнителна помощ с учебната програма, някога наричани "изостанали деца" (съвр. СОП), и днес е методика, по която се съставят съвременните тестове за интелигентност.

Бине създава 30 задачи, изискващи използване на ум, логика, разбиране и мислене. Подрежда ги по различна трудност - от най-лесни към най-трудни, за да може да се проследи, до къде ще стигне всяко дете. Тази методика, както казахме, е актуална и до днес.

Алфред Бине умира на 54-годишна възраст, на 18 октомври 1911 година в Париж, но неговите трудове, като "Разсеяност и внимание", "Детските способности", "Детето и бъдещето", "Механизъм на мисленето. Принос към експерименталната психология", някои от които са написани в съавторство, и до днес са незаменим помощник за психолози и за всички видове специалисти в образователната система.

Бине има и друг принос - той прави някои изследвания на човешката сексуалност, като въвежда термина "еротичен фетишизъм", който днес е от голяма полза за психиатри и криминалисти.

Интелектът е централно понятие във философията на ума и гносеологията. Алфред Бине е човекът, който намира отговора и правилния начин за измерване на интелекта - чрез тестове за интелигентност.

Еми МАРИЯНСКА