По оценки на някои експерти нападенията в Черно море са над шест пъти повече от тези в Персийския залив

Черно море се е превърнало в най-опасния воден басейн за търговските моряци през тази година, като броят на загиналите там надхвърля жертвите в Персийския залив. Въпреки че Ормузкият проток привлича значително повече международно внимание, корабособственици и организации на морските специалисти предупреждават, че плаването в Черно море е свързано с по-големи рискове. Това се посочва в свой анализ британския вестник „Файненшъл таймс".

Черно море е ключов маршрут за международните доставки на зърно и руски петрол. Сега обаче екипажите на танкери, товарни кораби и зърновози са изложени на постоянна опасност от дронове, ракети и плавателни съдове, натоварени с експлозиви. Русия и Украйна засилват взаимните си атаки в опит да установят контрол над стратегическия морски коридор, близо до границите на ЕС и НАТО, пише изданието.

По оценки на някои експерти нападенията в Черно море са над шест пъти повече от тези в Персийския залив.

„За мен навлизането в Черно море и посещаването на украински пристанища граничи със самоубийство. Общото усещане е, че заплахата за живота е постоянна", заяви пред изданието Олег Григорюк, председател на Профсъюза на работниците в морския транспорт на Украйна.

Данни на компанията за морска сигурност Ambrey и Международната морска организация показват, че от началото на годината в Черно море са били атакувани над 570 плавателни съда, а загиналите моряци са най-малко 40. За сравнение, в района на Ормузкия проток са потвърдени 24 смъртни случая.

Не всички кораби са били пряка цел на нападенията. Част от тях са попаднали под обстрел при удари срещу пристанища, докато други са били атакувани целенасочено. През третото тримесечие нападенията в Черно море са достигали средно над четири дневно, сочат данните на Ambrey. Информацията и за двата региона обаче остава непълна, което затруднява установяването на действителния мащаб на щетите и жертвите.

Въпреки високите рискове някои корабоплавателни компании продължават да изпращат плавателни съдове за превоз на петрол от Близкия изток, привлечени от рекордно високите навла. В Черно море ситуацията е различна – печалбите са по-ниски, а опасността значително по-голяма, поради което много оператори отказват да поемат риска.

На 15 октомври, в ранните сутрешни часове, два дрона поразиха 37-годишния танкер за химически товари Wine Trader. Корабът се намирал на котва край румънското черноморско крайбрежие и очаквал да натовари стока от Молдова.

Същата нощ друг танкер за химически товари – Yara J, също беше ударен, докато стоял на котва близо до входа на канала Сулина, на около 15 км от Wine Trader. Тази седмица Русия съобщи, че още пет товарни кораба са били поразени край украинския бряг.

В четвъртък румънските власти съобщиха за удар срещу още един танкер край тяхното крайбрежие. При инцидента един моряк е загинал, а трима са в неизвестност.

„Ситуацията е невероятна. Според мен всяко нападение срещу кораб е атака, целяща причиняване на смърт... Ако ударите жилищните помещения на едно и също място два пъти, намерението е да убиете", заяви Салваторе Адорно от Sicilship – компанията, която управлява Wine Trader.

В петък румънският президент Никушор Дан обвини Русия, че ескалира войната в непосредствена близост до територията на НАТО.

От началото на войната в Украйна през 2022 г. Черно море се превърна в зона с висок риск за търговското корабоплаване. Още в първите етапи на войната бяха поставени морски мини. Временно облекчение за износа на зърно донесе споразумението, постигнато с посредничеството на ООН и Турция, но то се разпадна през 2023 г. След това Русия продължи да обстрелва украинските пристанища.

Допълнителна опасност създават смущенията в сателитните навигационни системи на корабите, за които се съобщава от двете страни на конфликта. От това лято насам обаче взаимните удари срещу плавателни съдове и пристанищна инфраструктура са достигнали безпрецедентна интензивност, отбелязва изданието. 

„Това вече е съвсем различна ситуация. От години следя въздействието на войната върху морската търговия и никога не съм виждала нещо подобно", коментира пред „Файненшъл таймс" Бриджит Диакун, директор „Проучвания" в Lloyd's List Intelligence.

Един от факторите за ескалацията е украинската кампания с дронове срещу руски плавателни съдове. Тя започна с цел да прекъсне доставките на дизелово гориво от Крим, но впоследствие обхвана и корабоплаването в Керченския проток – тесния морски коридор, който свързва Азовско и Черно море.

През септември Роберт Бровди, командир в украинските сили, заяви, че в рамките на 11 седмици Киев е нанесъл удари по над 300 руски плавателни съда. Сред целите са били не само танкери, обект на санкции, но и кораби за насипни товари, превозващи руско зърно.

В отговор Москва засили нападенията срещу плавателни съдове, посещаващи украинските пристанища. Според анализа на изданието руските удари продължават с висока интензивност дори след като украинските атаки са намалели.

По данни на Ambrey през последните 45 дни Русия е извършила около 90% от нападенията срещу корабоплаването.

Последиците са особено видими в пристанищата на т.нар. Голяма Одеса. През изминалия месец през тях са преминали по-малко от 10 кораба, докато през юли броят им е бил около 400, съобщава TIS – най-големият частен пристанищен оператор в Украйна.

След нападенията срещу кораби в района все повече компании преосмислят дейността си и в котвената стоянка Сулина, разположена близо до делтата на Дунав и българското крайбрежие.

Застрахователите са предупредили „Файненшъл таймс", че премиите за покритие срещу военни рискове могат да достигнат 15% от стойността на корпуса на плавателния съд. Това е почти два пъти повече от тарифите за кораби в Персийския залив.

Високите разходи принуждават корабособствениците да използват по-стари плавателни съдове, чиито корпуси имат по-ниска застрахователна стойност и съответно могат да бъдат застраховани по-евтино.

Според Деха Айдън, турски консултант по морско право в кантората Esenyel & Partners, някои от тези кораби са на възраст до 50 години. Заради лошото им състояние възможностите им за друга експлоатация са ограничени. Освен това съществува висок риск да бъдат задържани в европейски пристанища.

Много от плавателните съдове работят извън обхвата на стандартните синдикални споразумения, което оставя моряците уязвими спрямо недобросъвестни корабособственици.

Международната федерация на транспортните работници (ITF) съобщава за случаи, при които моряци, поискали да напуснат корабите си след навлизането в Черно море през Босфора, са били заплашени, че ще трябва да обезщетят компанията, ако прекратят договорите си предсрочно.

Значителна част от екипажите в региона идват от страни като Сирия, Египет, Азербайджан и Бенин. Според генералния секретар на ITF Стивън Котън тези моряци са по-склонни да приемат подобна работа заради по-трудното си икономическо положение и готовността си да работят срещу заплащане.

Договори на сирийски моряци, с които разполага изданието, показват, че месечното възнаграждение може да бъде едва 800 долара. В повечето от тях обаче е предвидено заплащането да се удвоява пропорционално за времето, прекарано във военна зона.

В един от договорите е записано, че при смърт на моряк най-близките му роднини имат право на обезщетение между 25 000 и 50 000 долара в зависимост от ранга на загиналия.

Махфузул Ислям Плабон, моряк от Бангладеш, е сред малкото членове на екипажи, съгласили се да разкажат за преживяното. Много от моряците се страхуват, че откритите им изказвания могат да доведат до включването им в черни списъци на корабособствениците.

Преди година Плабон е бил на борда на танкер, поразен от украински морски дрон, докато плавал към руското пристанище Новоросийск. На кораба избухнал пожар, който унищожил спасителния сал. Екипажът бил принуден да се събере в носовата част на плавателния съд, докато три часа по-късно турската брегова охрана не го спасила.

„Никога повече няма да се върна в Черно море, без значение колко пари ми предлагат", казва морякът. По думите му той е получавал допълнително по 40 долара на ден за навлизането във военната зона.

Набирането на екипажи става все по-трудно, което увеличава значението на опитните моряци за безопасното преминаване през Черно море. Навигацията е особено сложна заради морските мини и смущенията в сателитните сигнали, които понякога принуждават капитаните да се ориентират по хартиени морски карти, отбелязва представител на Ambrey.

Така зад нарастващия брой нападения стоят не само прекъснати търговски маршрути и по-високи застрахователни разходи, но и моряци, които са принудени да избират между опасността за живота си и необходимостта да запазят работата и доходите си, заключва изданието.